РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
А. Начални години, юношество и възмъжаване
Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 год. в Овчарската махал на с. Читак, околия Ахъчелебийска, окръг Гюмюрджински. По-късно е назовано Устово и заедно със село Райково през 1860 год. образуват гр. Смолян. Разположени са покрай Черна река, приток на р. Арда. В древността Устово е заселено от тракийското племе „кайлалети“. По-късно е завладяно от Рим. През VII век е заселено от славянското племе „смоляни“. При хан Пресиян (836-852) влиза в пределите на българската държава. През 1700 година населението е помохаме-данчено, и особено в 1720 г., когато в с. Райково е смазана съпротивата на населението.
През 1515 год. султан Селим I подарява тази област на придворния си лекар Ахъ Челеби и носи неговото име столетия след това. През XVII—XVIII в. се засилват занаятите абаджийство, терзийство, бакърджийство. През 1845 год. е основано бакърджийско и калайджийско сдружение.
През 1830 год. в Устово е открито килийно училище при черквата „Св. Никола“, където е имало и метох, а през 1845 год. – и светско училище. Светогорски монаси са се грижили както да се учат децата на славянско писмо, така и за християнското им обучение. За един такъв монах си спомня Константин Дъновски, вероятно това е бил поп Григорко, който тогава престоява в Устово 1837-1838 и до 1872 година, като една година е бил в с. Момчиловци.
По-късно отива в Пловдив в гръцко училище и завършва основното си образование. После отива в Татар-Пазарджик при известния български учител град Елена на име Никифор х. Константинов Мудрон и се учи на старославянско писмо. Завръща се в родния си край Устово на 16 години. Става учител и започва да обучава децата на старославянско четмо. Това му спечелва врагове в лицето на гърците и гъркоманите. Така те го прогонват от Устово и той учителствува една година в с. Горно Райково, близо до родното му място. Отново бива наклеветен от гъркоманите пред турските власти, че бунтува населението срещу султана и тамошният кадия го осъдил да бъде заровен в тор. Майка му се чудела как да го спаси и накрая отишла при брата си за помощ – Юргаки Забилев. Той по това време е бил дошъл в Устово по работа във връзка със своя занаят – бакърджийството. Този занаят тогава, та чак до 1944 год., бил силно развит, защото отбакър (мед) се правели котли, тави за готвене, тигани, едни котли били за вода, а в други се готвело. Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин. Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове.
Ден 17 декември 1847 година. Трябвало е да помага на вуйчо си. Но нали е учил за учител, започнал да посещава в неделя и през празнични дни местната гръцка църква. А богослужението се извършвало само на гръцки. Понеже имал хубав глас, пеел е хубаво на гръцки църковните песни, защото е знаел гръцки говоримо и писмено, то бил чут, видян и харесан от Варненския гръцки митрополит Порфирий. Той го взел под свое покровителство до края на живота си. През същата тази година 1847 Порфирий бил назначен за Варненски митрополит, като преди това е бил Преславски митрополит. Тук на 17 години завършва първия етап от живота му. Имало е възможност да бъде претопен от гърцизма. Но тук съдбата му го среща с Атанас чорбаджи Георгиев от село Хадърджа, който дошъл във Варна да търси учител за своето училище, което построил и за което е трябвало учител, който да знае и да преподава на старославянски и български език. А Константин си дирел работа за учител, не му харесвал занаятът бакьрджийство при вуйчо му. Срещу 500 гроша годишно и храна, Константин се съгласил да се цани за учител през 1847 год. в село Хадърджа. Така става първият български учител във Варненска околия.
Като дошъл във Варна, той се именувал Константин Доновски. Родопча-ският говор е закръглен, затвореното „о“ изчезнало и името се променя на Дъновски.
През 1851 година Атанас Чорбаджи построява в село Хадърджа сграда за училище и църква. През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски“ той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население.
През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език. Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост. Този период е описан подробно от българските истсрици, чиито трудове ние публикуваме дословно.
Д-р Вергилий Кръстев
Б. Какво е родословието на Константин Дъновски?
Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина. След завладяването на Албания от турците след 1478 година много албански групи се преселили на север. Приели мюсюлманството, те станали бич за славянското българско население. Те навлизали в Полог, където албанските бейове организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им. Местното население е било мирно и не е могло да даде отпор и въоръжена съпротива на албанците (арнаутите). Ето защо част от това население напуска родните места и бяга. Една част се придвижила на изток и се заселили в Родопите в Ахъ-Челебийска околия. С тези бегълци дошъл и бащата на Константин Дъновски. Баща му се е казвал Донъо. Имал е брат на име Димен, който е бил поп в Маданските села със седалище Яневска махала. През време на потурчването около 1710 година поп Димен избягва със семейството си и с малкото си братче Доньо в Устово.-Като пораства, се оженва за момиче от с. Устово. От брака се ражда момче, кръстено Константин Доновски.
Майка му е била от прочутия род Забилски. Това е бил овчарски род. Кехаят Забилев е имал към 12 000 овце. Майката на Константин е имала брат Йоргаки (Юргаки) Забилев, който станал бакърджия, занаят много търсен по онова време. Майката на Константин е била с мистична натура и според по-късните му разкази тя е оформила у него склонността му към мистицизъм.
Тук ще приложим и едни сведения, които са били дадени от един представител на същия род.
Д-р Вергилий Кръстев
В. Из родословието на Учителят Петър К. Дънов
Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон). Доньо е брат на моя втори прадядо поп Димен. Поп Димен е бил свещеник в Маданските села със седалище Яневска махала. През време на потурчването около 1700 година поп Димен избягва със семейството си в Устово. Със себе си взел и най-мапкото си братче Андон – Доньо. Когато пораснал, се оженил за устовка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща. От този брак се ражда Костадин Дънов, който е един от първите учители в Устово. Преди освобождението 1878 г. Костадин Дънов избягва от Устово във варненските села, където също учителствувал и където също имал заслуги. Преди 4 години от Варна дойдоха в Смолян, за да разследват родословието на Костадин Дънов, където и там е имал заслуги.
Във Варна, след като учителствувал дълго време, приема свещеническия сан и след освобождението се върнал в нашия край с надежда да се приобщи окончателно тук. В Устово нямало място за свещеник, поради това служил известно време в Карлуково, днешно Славейно, и в Горно Дереке, днешно Момчиловци. В нашия край е известен като Доньовския поп. След като не можал да намери постоянно място в Устово, връща се във Варна. Същият имал двама сина: Христо49 Поп Дънов и Петър Поп Дънов. Христо* става военен и умира в София през 1918 година като полковник. Петър, както е известно, основава Бялото Братство в България.
През 1916 година с баща ми бяхме в София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки, запомнил съм, че имаше една висока кула с дървени стъпала, където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден през 1865 г.
Пропуснах защо Костадин Дънов е избягал от Устово. За противодържавна дейност бил тайно осъден от турците да бъде жив заровен в тор, но той научил за това и избягал.
Тези сведения са дадени от Любен Хаджииванов от гр. Смолян, който също е от тоя род.
Константин Дъновски в Устово – ранен период
Константин Дъновски в Устово – късен период
Дейността на отец Константин Дъновски в храм „Св. Арахангел Михаил“, Варна
Петър Дънов – раждане на родословното дърво
Веселина Чакалова – Клонки от родословното дърво на Петър Дънов
Светлана Романова – Клонки от родословното дърво на Петър Дънов
