Беседа, изнесена на 28 февруари: Закони на доброто

Ето една обикновена гума. Ако запушената вода не се отпуши, не тръгне, какво добива? Всички трябва да дойдете до едно ново направление в живота. Какво значи думата “ново направление”? Вземете една жива линия. Ако тази жива линия има една малка пъпчица и ако тази пъпчица седи с хиляди години, без да се отвори, питам, какво ще добие? Нищо няма да добие. Вие можете да философствате колкото искате, но вие трябва да вземете някаква посока, накъдето и да е, безразлично. Най-първо човек трябва да иска да вземе някаква посока. Във вашия ум няма какво да се спирате дали тази посока е права, или крива. В природата всяка посока е добра.

Човек не трябва да мисли дали посоката, която ще вземе, е добра, или не. То е специфично в природата: всяка посока, която можеш да вземеш, накъдето и да е, тя е добра. Ще кажете: “Как тъй?” Сега аз мога да тегля от този център линии в много направления. Каква разлика има тогава в посоките? Онези от вас, ако сте запознати с кръга но то е едно основание, турено към периферията на кръга, и вие можете чисто астрологически да кажете известни линии към тази посока могат да имат такива и такива качества. Това са само предположения. Тия качества се обуславят, това е специфично в природата, ако в тази отсечка на кръга А, в тази област се събират повече съзнателни същества да живеят, следователно, тази част МN ще се отличи от останалите други. И това отличие ще даде специфичните влияния на съзнанието към тази област. Тази специфичност ще излезе от обикновеното съзнание на тази област. Щом тази област се върне пак към периферията, и този кръг добива пак естественото си положение.

Допуснете, че вие огънете една пружина.

Къде е силата на огъването? Коя част е най-опасна? (Най-изпъкналата.) И действително силата е тук, в О. На тъй огъната пружина къде е опасността? Ако се намирате на тази площ. Разбира се, защото тази пружина и тя си има свой перпендикуляр и се стреми да добие посоката на своето движение и частите, които функционират в пружината, са се отклонили от посоката на правото движение. Но въпросът е за научни, философски спекулации. Запример да се определи какво е разстоянието от тук до слънцето. Но питам, колко ще придаде на ума ви или на ръста ви, като знаете колко е това разстояние? От чисто практическо гледище онзи, който знае, не може да отиде до слънцето и онзи, който не знае, и той не може да отиде. Чисто практическото приложение на това знание какво е? То няма чисто практическо приложение, но има една друга страна. Какво значение има това знание? Да кажем, че 92 е величината, която означава разстоянието от земята до слънцето. Ти, като видиш това число 92, колкото повече си мислиш, толкова повече си припомняш за слънцето и от това спомняне ти ще добиеш известна сила. Ти по-често ще се свързваш със слънцето. Ако слънцето е една празна форма, без съдържание, колкото по-скоро придобиеш тази форма мисъл, толкова по-добре. И колкото по-скоро изхвърлиш тази форма от ума си, толкова повече губиш ти. Какво ще те ползва, ако всяка сутрин, след като станеш, мислиш за един чироз? Какво добиваш? И какво ще се ползваш, че с години ти мислиш? Как да снемеш чироза, ако той е закачен нависоко?

С това искам да ви наведа, че в живота има много чирози. Вашият живот е пълен с обикновени чирози, които никога няма да постигнете. Да е прясна риба, иди-дойди. Но един чироз почти няма никаква хранителност, освен дето има малко солчица. То е друг въпрос. Солта, за която искам да ви наведа мисълта ви, е съвсем друга, каквато вие даже и не подозирате.

Представете си сега, че вие имате една пещ. Защо са я нарекли печка? Тази печка, за да бъде полезна, трябва да я храните с какво? С въглища. Представете си, че няма въглища. Тогава може да турите и дърва. Но нали при въглищата ще има един ефект, а при дървата друг. Ако пък я храните с плява, ще имате трети ефект и т.н. Питам, ако вие храните вашата печка с дърва или с въглища, ще бъде ли резултатът един и същ? (С въглища е по-горещо, но по-нечисто.) Сега допуснете, че вие имате една печка в себе си. Щом й дадете храна, вашата печка е запалена. Питам, откъде се произвежда топлината на печката в човешкия организъм? Къде е печката на човека? Чели ли сте нещо по това? Откъде се топли човек? Ще кажете, че той е топлокръвен. Тъй е, топла кръв има той. Но ако в една къща се стопли водата и се прекара през цеви, тогава нали казвате, че цялата къща се топли от водата? Но откъде се топли тя? На кое място специфично? (От химическото разлагане на храната.) Така е. При процеса на разлагането се добива топлина, но къде е отоплителната стая на човека? Нали човек трябва да знае къде му е собата? За да знае откъде да я пали, трябва да знае къде се намира собата? Той трябва да знае къде са и неговите слуги. Ако няма слуги и се яви студен вятър, температурата ще се повиши. Той непременно трябва да знае къде е печката в стаята. Най-после трябва да знаете къде е отоплението на вашите чувства. Или трябва да имаш една топла мисъл. Но откъде ще дойде топлата мисъл? Мисълта ще се образува в ума, но и умът има свое специфично място, където се отопляват мислите. Сега почти на всички ви мисълта е заръчана. Знаете ли какво значи заръчана мисъл? Вие мислите, защото и другите хора мислят. Каже някой: “Лоши времена настанаха.” Ти чуваш и казваш също: “Лоши времена настанаха.” Дойде трети и той казва: “Лоши времена настанаха.” Тази мисъл вече ходи, обикаля наоколо. В какво седят лошите времена? Дойде друг и казва: “Епидемия има, чума има.” И тази мисъл започва да обикаля: “Епидемия има, чума има.” И най-после се образува известен страх у всички хора. Викат лекар да изпъди епидемията.

Сега питам, ако тази дума обикаля наоколо ви, какво допринася тя? Казвате: “Лоши времена настанаха.” Но в какво седят лошите времена? (“Това са лошите условия на живота.”) Има ли лоши условия на живота? Абсолютно в живота няма никакви лоши условия. Животът е лишен от всички лоши условия. Ще знаете това. В живота абсолютно няма лоши условия, но ние сами ги създаваме. Ако трябваше да има лоши условия, това не е живот. Питам, ако ти си създадеш една сабя от желязо и една от злато, коя от двете ще остане по-дълго време у тебе, ако ги носиш в себе си? (Желязната.) Защо? (Защото златната ще я откраднат.) Вие казвате: “Лошите времена създават страданията. Тогава добрите времена на какво са равни? На щастие са равни. Тогава, щом щастието се губи, какво показва това? Че добрите времена, и те изчезват. Сега кое е причина за изчезване на доброто?

Тъй както седи въпросът, доброто време се влияе от някого. Сега аз отивам към темата, тя е следната. Дърво. Някому, след като му разправят дълго време нещо и той нищо не разбере, казват му: “Дърво.” Какво означава това? Че с тояга трябва да го бият. И учените хора все до дървото идват. Учителят, след като учи децата, казва: “Трябва да ги набия.” И майката, след като учи детето си, и тя го набие. Проповедникът, свещеникът, като проповядва, и той взима тоягата и бие. Но всъщност казват, че тази тояга е излязла от рая. Как е възможно да е излязла от рая, когато там нямаха брадви? Там не се позволяваше да се секат дървета. Тоягата е символ. В древността всички учени хора са имали тояга. Това е тяхната диплома. Всеки, който носи тояга, това показва, че има известни знания. Той върви в науката като ведущ и носи в ръката си или в ръкава си една тояга, за да покаже, че има известни знания. След като не можеш по свой начин да оправиш работата си, ти взимаш тоягата значи тоягата на твоята мъдрост и знание. Тогава ти седиш здраво. Сега бащата ще вземе тоягата и маха наляво или надясно, налага детето си. Но той не знае къде да налага с тоягата. Той я маха, дето му попадне. Питам, след като набиеш детето си, какво ще ти каже то? Детето ще ти каже така: “Татко, боли!” Вземете думата “боли”. Какво иска да каже детето с това? То изкарва една магическа формула. Като го боли, то иска да каже: “Татко, посей нещо в мене, в моя мозък. Дай ми условия и ми покажи накъде трябва да има движение. И после това движение трябва да има някаква цел и смисъл. И всичко, което искаш от мене, ще стане.” Бащата казва: “Ти трябва да ме слушаш.” Детето казва: “Трябва да те слушам. Но как да те слушам? Ти всякога, когато ми казваш нещо, аз те слушам.” Но под думата “трябва” бащата подразбира, че детето има да преодолява известни мъчнотии.

Да допуснем, че има една градина. Бащата казва на детето си: “Да не буташ дърветата и да не късаш плодовете им.” След като си замине бащата, детето, пък даже вие, се оглеждате. Колко от вас няма да бутате дърветата? Вие гледате, че всички дървета са узрели и веднага искате да откъснете един плод. Най-първо погледнеш смирено нагоре, после видиш, че бащата го няма и се озърташ наоколо да видиш дали някой друг няма да те види. Тогава ще откъснеш един плод и ще го изядеш. Имали ли сте вие градина, в която плодовете да са узрели и вие да не отидете там и ако баща ви го няма там, да не си откъснете един плод? Питам, баща ви, като дойде, ще познае ли, че вие сте откъснали един плод? Той броил ли е тези плодове? Казвате: “Понеже не ги е броил, няма да познае.” Да кажем, че има десет хиляди ябълки. Как ще ги прочете той? Най-първо, като дойде баща ви и не познае, че вие сте откъснали една ябълка, вие знаете вече, че баща ви е невежа. Ще кажете: “Има нещо, което не му достига.” Тогава вие ще откъснете един, втори, трети плод и казвате: “Баща ми не знае колко са плодовете. Значи аз мога да скрия някои неща от баща си.” Но какви ще бъдат резултатите? Че баща ви пред вас ще изгуби своя авторитет и той повече няма да бъде авторитетен за вас. Но ако баща ви знаеше броя на плодовете, той, като дойде, ще извади тоягата и ще каже: “На еди-кое си дърво, на еди-кой си клон нали ти казах да не късаш този плод. Защо го откъсна?” Какво ще бъде тогава мнението на детето за баща му? Каква ще бъде и вашата представа за баща ви? Значи баща ви знае. Питам сега, защо в дадения случай баща ви не иска да ядете от плодовете? Нали във вашия ум и в ума на всички деца бащите са идейни? Какви могат да бъдат неговите побуждения, като ви е казал да не бутате плодовете? Представете си, че една ябълка струва сто лева. Ако изядете на ден десет ябълки, това са хиляда лева. Ами тогава?

И в живота, с каквито мисли хората подхранват своя ум и с каквито чувства подхранват своето сърце, такива и стават. Затова именно всички вие трябва да знаете с какво да се храните. При сегашните условия на живота трябва да се филтрират мислите и чувствата на хората. Ще кажеш: “Лоши времена настанаха.” Какво разбирате вие под думата “лоши времена”? Лоши времена наричаме ние неблагоприятните времена. Или вземете най-простата мисъл на физическото поле какво трябва да правите? Вие може би да нямате средства, ученик сте, не си дояждате, леглото ви не е добро, осветлението ви е слабо, обущата ви са овехтели. После окръжаващата среда не е благоприятна за вас, приятелите, които имате, все като вас закъсали. На този имаш да даваш, на онзи имаш да даваш, никой няма да ви насърчи, всеки гледа само да се осигури. При сегашните условия вие все трябва да се научите на нещо.

Едно ще знаете, гледайте да не разваляте добрите условия, в които живеете. Сутрин, като станеш, тури в ума си мисълта, да не разваляш доброто, което денят носи със себе си. Не свързвай днешния ден с миналото, този ден носи своето добро със себе си. Не разваляй доброто, което денят носи, защото, ако ти кажеш, че времената са лоши, лошото във вас е лошо отвънка. Ако температурата се е изменила отвънка, отвън е развалено времето. Тази температура донякъде има влияние на разумния свят. Промяната на температурата има отношение с живота на хората. И в двата случая и топлото, и студеното време в природата са предназначени за добро. И ако вие следите теченията във вашия организъм, когато човек е здрав, умът му се намира в едно здравословно състояние. От едната ръка на човека теченията са топли, а на другата ръка са хладни. От топлите и хладните течения се образува дъждът в пространството. Така се образуват и росните капки. Когато човек е здрав, ако си тури ръката над главата на онзи, който е чувствителен, вие ще забележите, че от едната страна на главата излиза хладина, а от другата страна излиза топлина. Щом човек е здрав, това се забелязва. Ако е болен от каква да е болест, отвсякъде на главата излиза една топлина и ако от цялото тяло излиза само топлина или само хладина, човек е болен. На какво именно се дължи хладината на деня? Има едно понижение на температурата. Според съвременните научни теории на какво се дължи понижението на температурата? (От движението на йоните. Колкото е по-голямо, толкова времето е по-топло. Колкото движението е по-малко, толкова и времето е по-студено.) Съществува известна промяна и промяната е един резултат, резултат от движението на йоните, електроните и атомите в телата.

Сега в дадения случай ние имаме нашата пепел. Въглищата горят, димът излиза навън, а при това друго нещо излиза от собата. Какво е това нещо, което излиза навън? Ние казваме, че въздухът, който е близо до печката, се стопля и се раздвижва. Но тези раздвижени частици на въздуха съдържат някаква потенциална енергия, която се раздвижва и се предава и на най-малките частици. Та тоя въздух предава своята енергия на следните частици. Сега според енергията, от която зависи температурата, защо силната топлина вреди, а слабата топлина ползва човешкия организъм? Каква е температурата на човешкия организъм? Нормалната температура 37 градуса ли е? (36.8 градуса.) Така е у човека. Каква е температурата у рибите? Те са студенокръвни. Каква е тяхната температура? (Температурата на гълъба е 40 градуса.) На всички птици все 40 градуса ли е? (У всички птици температурата изобщо е по-висока, отколкото у човека.) У млекопитаещите? Тя е по-малка от 40 градуса, но по-висока от човешката температура, тя е близо до човешката. У рибите температурата зависи от тази на средата. (У рибите и у земноводните тя не зависи от външните условия.) Добре. Сега какво има, ако човешката температура е 37.9383940 градуса? Това, което е естествена топлина за птиците, какво се образува при тази температура у човека? Ако ние турим 41 или 42 градуса, какво ще стане с човека? При 42 градуса той отива на разходка. Щом дойде от 38 градуса нагоре, човек иска да се облече, да си почине. Като стигне 39 градуса, той ляга на леглото си и се приготвя. При 40 градуса той се простира на леглото, изтяга се и казва: “Сега другите да слугуват, аз ще си почивам.” Та, като дойде до 40 градуса, като си е починал, той се готви за разходка някъде, но баща му няма пари и казва: “Дано синът ни не тръгне на разходка, защото много пари трябват.” И започва да убеждава сина си да не заминава. И след като синът се откаже от намеренията си да пътува, веднага по обратен път започва да се връща назад: 393837 градуса и стигне до 36.8 градуса. Всъщност температурата на човека е 37 градуса цели. Даже някога дали не е и повече. Но приблизително е 37 градуса.

Най-първо вие трябва да измените организма си, да може да издържа една температура от 42 градуса, да имате температурата на птиците. Защо за птиците 40 градуса е нормална температура, а за човека е анормална? Условията седят вътре в човека. Засега хората още не са проучени. Но при сегашните условия всеки от вас трябва да проучи живота си. Вие мислите дълго време, най-сетне казвате: “Трябва да се живее. Аз трябва да завърша училището.” Вие трябва да си зададете въпроса, защо трябва да завършите и след като го завършите, какво трябва да правите и какво трябва да станете? Трябва да станеш чиновник или да завършиш медицина, или богослов да станеш, писател, поет или литература ще завършиш. Да кажем най-после, че ще завършиш по всичките отрасли. Питам, след като завършиш, в края на краищата какви са резултатите на всичко това? Да кажем, че хиляди души завършват по всички области. Какъв е крайният резултат? В края на краищата всички отиват на разходка. И всички казват животът няма смисъл. Вземете онзи, който е завършил медицина. Той казва: “Животът няма смисъл.” Поетът, след като пише известно време и убеждава хората, и той казва: “Животът няма смисъл.” Онзи философ, богослов, и той казва същото. Всички казват, че всичко е празна работа. Ако това е така, защо хората са решили, че има нещо? Къде е истината, в какво седи истината? Сега не е въпросът да се обезсърчава човек. Защото твърдението, че животът има смисъл и че животът няма смисъл, това са два противоположни възгледа. Защото може да няма смисъл само това, което е имало смисъл. Всяко нещо, което няма смисъл, има смисъл в себе си. Несмислените неща са смислени и смислените неща са несмислени. Като не ги разбираш, те са несмислени, а като ги разбираш, те са смислени.

Добре, вземете простия факт, че трябва да ядеш. Но в природата ти не можеш да ядеш повече, отколкото ти е определено. В природата има точно определено меню, което трябва да вземеш. Какво е менюто на пеперудата, например? И по колко трябва тя да яде? Всичко това точно се знае. Но ти туряш повече, отколкото ти трябва. Природата прилича на един готвач, а вие приличате на онези, които се хранят в този ресторант. Ядеш едно блюдо, второ, трето, четвърто, но който яде едно блюдо, той плаща за едно. Казвам, ако ти изядеш четири блюда гозба, ще платиш повече. В природата е така. Ако туриш повече храна в стомаха си, отколкото ти трябва, ще придобиеш едно деформирано състояние, аз го наричам. И ще придобиеш едно неразположение на духа. Него ден ти ще бъдеш неразположен. Защо? Защото си ял повече, отколкото трябва. Ти казваш: “Нали трябва да се храня.” Но храната, която човек трябва да вложи в себе си, тя е точно определена колко трябва да бъде. Ако вие можете да се научите колко храна трябва да вземете на ден, вие неразположение няма да имате. Учените хора имат един цял поменик за храните. Вие може да видите каква е хранителността на храните.

Питам, вие правили ли сте проверка и опит да се храните според както учените хора казват? Например знаете ли как се готви боб? Бобена чорба трябва ли да се готви? После аз се чудя защо на мазния сам по себе си боб му туряте масло? Бобът сам по себе си съдържа много мазнини, и при това му турят отгоре още дървесно масло. На боба не трябва никакво бобено масло. Той сам си носи маслото със себе си. Никакво масло не туряйте на боба. Турете вода в гърнето, турете малко лук и го оставете да ври известно време. После турете му малко солчица и той остава отлично хранителен. Ако искате, може да му турите малко червен пипер, но чушка не туряйте на боба. Ако искате да бъде хранителен, така трябва да го приготвите. Нито пък пържен лук ще му туряте. Всичко това действа добре на окото, но на стомаха не се отразява добре. Та казвам, мазнините, които бобът съдържа, и мазнините, които се турят отвън, не се спогаждат. После бобът трябва да се яде, докато е пресен. Щом мине една година, не го яж. Ти трябва да сееш боба на припек. Тогава той събира много калории светлина в себе си. На хубави, на чисти места трябва да сеете боба. И поне веднъж в седмицата като се яде боб, той ще достави това, което и месото доставя.

За да бъдете в пълния смисъл на думата хора, да разбирате смисъла на живота, вие трябва да изучавате динамическото влияние на думите, после динамическото влияние на чувствата. Има известни чувства, които през известни времена минават през вас. Те образуват два противоположни резултата и мислите, които минават през вас, също така произвеждат два противоположни резултата. Когато се подхранва една непроверена мисъл, вие имате противоположни резултати. Никога не ставайте носители на мисли, които не са проверени. Кажат ли ви нещо, проверете го. Доверието си има смисъл, но невсякога. Казвате: “Нали трябва да вярваме в хората.” Когато един човек вземе пари от мене назаем, аз мога да имам доверие в него, но когато аз имам доверие да дам нещо на човека, тогава и той трябва да се старае да не изгуби моето доверие. Трябва да бъдете точни. Който е взел 10 лева назаем, точно навреме трябва да върне парите назад. Не върнете ли парите назад, на вас липсва нещо. Турете си като правило да бъдете точни. Ако вие не можете да върнете десетте лева точно на времето, какъв характер ще имате? Ама баща ми ще ги върне. Ти на баща си не уповавай. Ти, като обещаеш при вземането на тези 10 лева, ами ще ги върнеш, не уповавай на баща си. Четири дена не яж и пости, но върни парите. Тези 10 лева именно ще те спънат. Ако ти вземеш 10 лева отнякъде и не ги върнеш навреме, ти може да развалиш живота си. Тези 10 лева ще спънат живота ти. Значи малкото разваля живота, тъй както малките микроби развалят организма. Не са милионите, които ви спъват. Ако някой е взел 10 милиона отнякъде, невъзможно е да ги върне, и затова безпредметно е да го съдят. В природата не те съдят защо не си върнал голямата сума. В случая може само да те съдят защо си взел тези пари, но там няма да те съдят защо не си ги върнал, а защо си ги взел. Но ако не върнеш десетте лева, ще те съдят защо не ги връщаш. Ще кажете: “Нека потърпи малко онзи.”

Питам, ако той потърпи, той придобива търпение за себе си, но ако аз не върна навреме парите, какво ще стане с мене? Тогава отношенията между двамата се развалят. Добре, но ти изгубваш уважението пред себе си. Вземете например, човек пред себе си има едновременно две съзнания. Висшето, Божествено, съзнание казва: “Десетте лева, които ще взема, ще ги върна навреме.” Но като дойде другото съзнание, казваш: “Не връщам парите.” И ги изяждаш. След като ги изядеш, туриш една бяла лъжа и като Пилат извиваш ръцете си и казваш: “Баща ми не е милионер.” Нищо повече. Ти трябва да платиш парите. Три-четири дена ще постиш и ще събереш парите, и ще ги платиш. Някой вземе 5 лева и казва: “Колко са те?” Или пък вземе 10 лева. Наистина те са много малко. Вземете, нашите 33 лева струват 1 германски лев. А нашите 140 лева костват 1 американски долар. Това, което за нас е 140 лева, за американците е 1 долар, който е като нашия 1 лев. Сега у всинца ви трябва да се зароди мисълта, да бъдете точни спрямо себе си, да имате един морал, не външен, не външно да бъдете точни пред него, но пред своето висше съзнание, защото иначе вие ще изгубите пред висшето съзнание, вие ще изгубите неговата сила и ще се намали вътрешната ви сила. Ще се намали връзката между твоето съзнание и висшето съзнание и то ще престане да те кредитира. И всичкият упадък на човека се дължи на това, че неговото висше съзнание не го кредитира. Защото вътре има един, който не те кредитира и ти ставаш неспособен. Сега всички имате по 10 лева, които не сте върнали. Това е по отношение на времето.

При самовъзпитанието за в бъдеще, ако вие в новата култура не можете да бъдете нови хора, ако не вземете тази максима – дадено обещание да се изпълни точно навреме, къде е новият човек тогава? Като обещаваш нещо, мисли хубаво. Но обещаеш ли веднъж, точно навреме да го изпълниш. Ти си човек на точното време. И ако англичаните се отличават с една добра черта, то е, че това, което казват, правят го. Те казват: “Всяко нещо на своето време.” Даде ли той обещание, той е като Уилям Скот каквото е казал, ще го изпълни. Мъчно можеш да го заставиш да даде обещание, но даде ли обещание, с малки изключения, изпълнява го. А българинът при сегашните условия обещава и не изпълнява. Та това е един дипломиран недъг, който трябва да се изправи. Вътре в себе си трябва да бъдете изправни. Само тогава всички науки имат смисъл. Като естественик какво ще допринесеш в живота? Или като богослов какво ще принесеш в живота? Тази наука дотолкова ще бъде полезна в света, доколкото той е изправен в себе си. Всяка една наука е полезна за човечеството, доколкото човек е изправен. И всеки човек служи като един пласт. През каквито пластове минава водата, тя ще вземе и такъв оттенък. Онази вода, която минава през варовити пластове, тя не е толкова здравословна. Като се говори така, това не е за сегашния морал. Ние седим и се страхуваме от наказания. Човек трябва да престане да се страхува от наказания. Наказанието не е нищо друго освен тояга. Щом почнат да го наказват, значи той трябва да бъде умен. Това говори тоягата. Ще кажеш: “Какво искаш от мене?”

Аз веднъж срещнах един българин, който натоварил колата си и кара воловете си нагоре, налага ги. Казвам му: “Чакай да ти кажа една дума. Спри да ги биеш. Представи си сега, че ти си войник на бойното поле и вашата армия претърпи един крах. Хванат те пленник и турят на гърба ти един товар от сто килограма, който трябва да изнесеш нагоре и почват да те бият. Какво ще кажеш на това? “Че не мога да го нося.” Казвам: “Ако те бият, че не можеш да носиш товара, какво ще правиш тогава?” Ще се молиш на Бога. Казвам му: “Какво би искал ти в този случай?” “Да ми снемат малко от товара. Ако е малко, аз ще го нося.” Казвам му: “Знаеш ли, и ти сега си турил повече товар, отколкото воловете могат да носят, и ти ги биеш. Те са готови да го изтеглят, но ти, като удряш, парализираш ги с това, защото не знаеш къде да ги биеш. Наместо да им предадеш сила, ти ги парализираш. Почакай, има друг един начин.” Единият вол си обръща главата, после и другият. Разбират воловете. Той, като ги удря по гръбначния стълб, те губят половината си сила. Вследствие на това те не могат да карат товара. Казвам: “Слушай, да ти дам един съвет. Сега може малко и без тояга.” Отивам, потупвам двата вола, прекарвам с ръката по главата им, после ги потупвам по челото и аз вървя с тях. Излязохме нагоре и товарът се изнесе. Казвам: “Ако ти беше бил тези волове, те щяха да седят още долу.”

Тогава питам, ако ти ги биеш, какво ще спечелиш? Един ден можеш да отидеш на война, да те хванат войник, и тогава тебе те бият какво ще спечелиш от това? Тогава същата опитност на воловете ще се струпа и върху тебе. Е, да не дава Господ. Казвам, за да не дава Господ, ще бъдеш внимателен към воловете. Ти можеш да налагаш мозъка си, тялото си, та който живее в тялото си, той трябва да знае да има една обхода с него. Той не трябва да измъчва тялото си по никакъв начин, но нека го поглади и полека-лека ще добие една хармония. Иначе ще се създава дисхармония. Чудни сме ние, хората. Един ден ще оставим тялото си, но при тези условия, при които сега нашият помощен добитък се намира, трябва да имаме човещина към него. При тези условия, при които тялото ни служи, ние трябва да имаме спрямо него известен морал. И ако най-първо ние започнем морала от нашето тяло, не само като към един механизъм, но като към едно живо същество, тогава ние ще дойдем до онова по-високо разбиране на живота. Оттам трябва да започне моралът. Както постъпваш спрямо себе си, така трябва да постъпваш и към другите. Но моралът започва с човешкото тяло. Случва се, че очите, сърцето, нервната система започват да отслабват, също така и дробовете, и накрая казват: “Решено е този човек да замине за другия свят.” То е решено да замине, но съзнанието на тези волове, които аз съм бил, и те трябва да заминат.

Питам тогава, тези волове, които са седели десет години при мене, след като си заминат, какво ще мислят заради мене? Ако имаш два вола, знаеш ли какво представляват те? Те са два първокласни адепта. Слушайте тези волове, не ги мислете за прости същества. Не мислете, че един кон е едно просто същество. В дадения случай човек може да бъде прост, а може да бъде и учен. Но тези същества, които помагат за вървежа на човечеството напред, те си имат своята задача. В Писанието е казано казах Господ за животните и те станаха. Със словото му те станаха. В това отношение направата на човека е коствала повече труд. Защото животните са станали само със словото му. Питам тогава, кое е по-хубаво? Това, което ти правиш с ръцете си, или това, което правиш с устата си? Значи животните имат произход по-висок. Трябва да знаете, че животните имат произход от разумното и ако ти имаш в дома си едно животно, от него ще се научиш. И ако ти впрягаш вола в колата си, най-малко десет минути ще помислиш върху неговия живот. Каква философия има в това? Волът има такова спокойствие, че като го биеш, той седи, само те погледне и нищо не излиза от него. Във вола няма омраза, скоро му минава. И той пак си преживя. Това прави волът, той е адепт. И няма да се мине дълго време, ти ще се намериш в положението на този вол и с тебе ще постъпят точно така, както ти си постъпил с него. Нищо повече. Човекът ще си остане човек, а тези два вола ще заемат високо положение. Ти ще намериш този вол, той ще бъде един голям банкер и ти ще имаш нужда от него. Ти ще искаш от него пари или ти ще го намериш като някой виден съдия, адвокат или виден лекар ще имаш нужда от него. И той ще постъпи с тебе съобразно както ти си постъпил. Тогава вие казвате това е лошо. Аз искам вие да си съставите едно истинско понятие що е волът. Тия животни потенциално имат същите разбирания, както и човекът, но кинетически те не могат да се разберат, не могат да дадат израз, понеже нямат орган. И всеки вол, турен в човешка форма, той ще прояви по-висока интелигентност, отколкото човешката. А вие, поставени във формата на вол, ще се проявите много по-слабо от него. Ако аз ви дам една тънка тояжка, дебела един сантиметър, и ви кажа да вдигнете с нея цял тон, какво ще направите? Да кажем, че вие не можете да употребите вашите ръце, но с тази пръчица ще можете да вдигнете този тон. Затова именно с цялата жива природа и с хората вие трябва да имате съвършено нови схващания. Вие сте от новото учение. Срещате един човек и казвате той е простак. А той е простак, понеже носи старите дрехи, старите идеи. Докато вие носите старите идеи, вие ще бъдете прости, но като хвърлите старите идеи и новото дойде у вас, това мощното, ще се прояви. Ако вие не се освободите от старите идеи, вие може да живеете дълго време и няма да имате никакви резултати.

Казвам, у всинца ви трябва да настане един вътрешен преврат и за себе си, и за другите. Да не мислите, че това, което сте били досега, ще се продължи. Че имате, имате едно ново схващане, но това ново схващане в какво трябва да седи? Именно да вярвате в това, че в дадения случай вие сте способни да извършите каквото и да е добро. И да няма никаква сила в света, която може да препятства да извършите това добро. Това трябва да ви бъде едно верую, една аксиома. Ама ще кажеш: “Аз искам да направя еди-кой си човек богат.” Това не е добро. Доброто винаги започва с микроскопически работи. “Ама аз искам да направя еди-кой си човек учен.” Това не е добро. Учеността е въпрос на неговото усилие. Доброто в света е, когато почнете да вярвате, че можете да направите всичко онова, което вие искате. Някой казва: “Ама аз искам да стана богат. Искам да стана учен.” Ще знаете, че това не е добро. Откажете се от това. Най-първо вие ще разбирате същественото. Искате да бъдете добри. Ако вие може да направите едно добро навреме, което провидението ви дава, вие ще станете богат. Идва един богат милионер, който е паднал в един кладенец или в една яма и не може да излезе. Вие го спасявате. Питам, този човек, който разбира, той ще остави ли вашата постъпка невъзнаградена? Ще му бъде приятно да ви даде нещо. Ако вие безкористно сте извършили това добро и навреме, вие осигурявате целия си живот. И всяко добро, което вие направите някому, стига да се пробуди съзнанието на човека, че като се отделите от него, той да ви каже: “Много съм благодарен, голямо добро ми направи.” Ти отминаваш и чувстваш в себе си една радост. Ти си доволен и казваш: “Много голямо добро ми направи той.” Тази негова мисъл те подхранва, защото доброто е един жив процес на битието. И ако вие не се свържете с този вътрешен процес на доброто, какви хора ще бъдете тогава? Вие никаква полза няма да имате. Връзка трябва да имате със същинския живот. Не бъдете изолирани от живота.

Сега според вашите схващания вие сте влезли в един ограничен кръг, херметически затворен, а има един широк свят, на който свят трябва да се отворят прозорците, за да влезете във връзка с течението, което иде отгоре. Трябва да имате най-тънкия конец, най-тънката паяжина, която може да ви свърже. Сега новото: една мисъл трябва да седи във вашия ум за морала. В дадения случай ти вярвай, че всякога можеш да направиш едно добро. Няма никаква сила, която може да те препятства да направиш доброто. По това именно трябва да се отличават хората на новата епоха. Няма да казвате, че външните условия са причина. Това е празна работа. Ама хората са такива. И това е празна работа. Понеже хората са такива, и аз съм такъв. Времето е такова, и аз съм такъв. Каквото е времето, и аз съм такъв. Ако спада температурата на времето, и мойта спада. Покачва ли се температурата на времето, и моята се покачва. Има известно съотношение на времето и моя живот. Но понеже времето е свързано с човека, то онзи, който разбира закона на времето, да го цени, той е разбрал една от великите тайни на живота. Това е една от великите тайни на магията. Онзи, който иска да изучава магията, той трябва да проучи какво нещо е времето. Времето носи в себе си всичките неща. И то отнася всичките неща. Някои отнася, а някои донася. Това, което излезе от тебе, то ще го отнесе. А това, за което ти се приготвяш, времето ще го донесе. Времето донася всички условия. То носи и каквото мислиш, времето ще ти спомогне. И ако твоето съзнание е будно, времето ще ти донесе всичко, каквото ти поискаш. Но ако ти не разбираш времето, нищо няма да ти донесе. Сега вие имате само философски разбирания за времето и пространството. Аз няма да се спирам подробно, но ще знаете, че времето носи всички условия и всички блага, които вие може да използвате. Някои неща отнася, а някои донася.

Та сега аз няма да ви наричам млади. Аз наричам млад човек според моето съзнание всеки човек, който има мисълта в себе си, че може да направи нещо добро, е млад човек. А всеки, който казва, че условията били такива, той е стар човек. Човек, който прави добро, той е човек на новата култура. Човек, който не прави добро, е човек на старата култура. Това е разграничението. Като ви срещне някой човек, да кажете: “Има нещо хубаво в това, което ние знаем в света.” Там, където е смъртта, именно в смъртта започва животът. И ако няма смърт, няма и живот. И ако изучавате съвременната физиология, биология само когато дойде смъртта, животът се явява. Биологически тази материя, която започва да се разкапва, този зародиш на живота пуща своите динамически сили, поляризира ги и започва да се организира.

Следователно при най-лошите условия вие трябва да ги издебвате и когато се разкапват тези условия, вие ще спуснете корените на живота. Веднага тази материя ще започне да се организира и вие ще изпитате в себе си един нов живот на преобразуване. И ще прекараш тифус или друга някоя тежка болест и ако разбират закона, при най-тежката болест даже ти можеш да спечелиш милиони. Ти можеш да направиш тялото си два пъти по-силно, отколкото преди започване на болестта, но това са само проспекти. Забележете първата формула: всички вие трябва да бъдете силни в доброто. Няма сила на света, която може да ви препятства на онова добро, което искате да направите. После да се стараете да се възобнови самоуважението, да имате онази ясна представа какво нещо е човекът. После трябва да имате ясна представа какво нещо е човешкото достойнство и тази твоя идея за всичките ти отношения да остане една и съща: и когато си сиромах, и когато си богат, никога да не изменяш мнението си към тебе самия. И като си цар, и като си беден, да си един и същ, да имаш същите отношения. Като си цар, да не мислиш, че си нещо друго. Да знаеш, че това е само една външна страна. И беден като си, това е пак една външна страна. Ти винаги си един и същ човек. И при едното положение да си цар, и при другото. Цар на сиромашията да бъдеш и цар на богатите. Защото царят на сиромашията може да управлява сиромасите хора и царят на богатите може да помага на богатите. Защото богат цар не може да управлява сиромасите. И сиромах цар не може да управлява богатите. Искаш ли да направиш хората свестни, направи ги сиромаси. Искаш ли да ги направиш учени, направи ги сиромаси. Искаш ли да ги направиш хората благородни, направи ги сиромаси. Сиромашията е родила всичко в света, а богатството само ги отхранва.

Следователно богатството само отхранва, сиромашията ражда, създава. Какво ще кажете тогава? За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една сиромашия в света. И никакви изключения няма в нея. Аз ви говоря за сиромашия в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате. Аз не наричам сиромах този, който сам си отреже крака или сам се нарани някъде. Знаете ли какво разбирам аз под думата “сиромашия”? Един човек, който е способен да роди, който е здрав, но няма никакви материални средства: той часовник да направи може, машина да направи може, картина да направи може, да свири може всичко може да направи, но пари няма. Питам тогава, човек, който има всички дарби, не може ли да си намери средства? Може. Да лекува може, пък и като почне да пере, пак в 20 минути отгоре дрехи за десет дни ги опира. Какво ще кажете на това отгоре? Вие казвате: “Възможно е.” То е така за умния човек, който знае, но не е така за онзи, който не знае. Няма да се мине дълго време, един ден с електричеството ще се постигне всичко това. Например човек ще вземе един голям казан, ще тури в него нечистите си дрехи, ще пусне електрически ток и за 1015 минути ще изперете дрехите си. И няма след това да сушите дрехите си на слънце, електричеството ще ги изсуши. Какво ще кажете вие? Ако аз направя един опит, ако аз снема моята непрана риза и я разклатя няколко пъти на слънцето и тя се опере, какво ще кажете? (“Ще се учудим.”) След като се чудите, какво ще спечелите? Ще кажете: “Какъв е този мурафет?” Това не е никакъв мурафет. Но казвам, ако аз опера така ризата си, къде седи истината? Сега можем само да предполагаме, но възможно е да се опере ризата на слънцето.

Сега да се върнем към новата мисъл. Ще дойде един ден, когато всички ще перете ризите си на слънчевата светлина. Сега ги перете с вода, дотам сте достигнали, а после в 1015 минути ще бъдете готови с прането си. Сега, което е възможно за вас, което е здравословно, то е, че доброто може да го направите при всички условия и никога не се отказвайте от доброто за вас, за самите вас. В природата има едно Божествено око, едно висше съзнание, което, като намисля аз да направя едно добро, на това съзнание е приятно и аз чувствам една радост в себе си. Като си наумя нещо добро, това съзнание ни помага. Има едно нещо в природата, което се радва за това добро, което аз правя. Това е общо за цялото човечество. То трябва да бъде един импулс, това трябва да бъде вашето верую, че доброто трябва да се прави. От доброто зависят дарбите ви, зависи здравословното ви състояние и материалното ви състояние зависи пак от него. А другояче, колкото и да се учите, ще бъдете учени, ще имате придобивки, но на много места ще загазите. Ако се научите, че има добри духове, ще се научите, че има и лоши духове. И тогава какво ще спечелите, че знаете, че има добри и лоши духове? Като дойде една лоша мисъл в ума ви, ще кажете, че е дошъл някой лош дух. Като дойде някоя добра мисъл, ще кажете, че е дошъл някой добър дух. Като дойде лошият дух, тебе ще те е страх. После, като почувстваш добрия дух в себе си, той ти помага, но един ден казваш лош дух дошъл. А те се менят: днес добър, утре лош. Плюс и минус какво дават? Изгорелите въглища в печката какво дават? (“Топлината е плюс, а пепелта е минус.”) Значи едновременно имате и плюс, и минус. Топлината е плюс, а пепелта е минус. Топлината дава движение, а движението дава работа, а пепелта е тор. Отлична тор е тя. Ако ти знаеш как да наториш с пепел нивата си, по-добър тор от пепелта не може да се намери, но ако не знаеш как да си наториш нивата, по-лош тор от нея пак няма. Това е сега схоластика. По-добър или по-лош тор според сегашното развитие на съзнанието. Това е едно упражнение, но реалното, новото в живота, тъй, като върви, това, което служи за подкрепа на живота и на науката, е доброто.

Всички трябва да започнете с доброто. Тази идея трябва да стане свойствена на всички ви. И ще забележите, че у вас настава една промяна. Това е един начин за подмладяване, за подобряване на способностите и за засилване на живота. Това е новият начин на самовъзпитание. Другояче човек все чака да стане някаква промяна на условията. Че от мене зависи тази промяна, от мене зависи да изменя условията. Имам един приятел, от десет години например съм се скарал с него, обидил съм го с нещо, обаче не взимам никаква стъпка да се помиря с него. Коя е причината за това? Аз казвам, аз създадох условията и аз трябва да ги поправя. Колко време ще ми коства? В това има нещо хубаво и благородно. Казвам, имам една слабост, ще ме извиниш. В един миг тежестта се сваля. Казвам, ето къде седи магията. Пък и ще каже как мога да си взема думите назад? Защо да не ги отнема? Аз думите си назад няма да взема, те са отишли вече, но аз трябва да туря нови думи. Най-първо аз му казах: “Ти си един вагабонтин, голям шмекер си, съжалявам, че те познавах.” Но отивам сега да си взема думите назад. Аз ще му кажа: “Ще ме извиниш за всичко, което ти казах, но сега ще внеса нови думи.” Раните, които съм причинил там, ще ги намажа с мехлем и веднага и двамата ще тръгнем из пътя и ще почнем да си гугукаме.

Кое е по-хубаво сега? Това наричам аз човек. Това е човекът, който твори. Ако ти не можеш да употребиш магията, така че да изпъждаш духове, които са злосторни, къде е силата ти? Те от десет години седят около твоя приятел, обсадили го, че го атакуваш с бомби оттук една бомба, оттам една бомба да обсадиш града. И ще кажеш след това: “Много благодаря на всички тия неприятели.” По този начин само ще можете да се справите с всички неприятни чувства, които имате. Вие няма да очаквате щастието да дойде отнякъде, да кацне някъде. To ще дойде, но вие ще се намерите в положението на онази вдовица, която отишла при Елисей и му казала: “Господарю, сина ми продават за роб, освободи го, моля ти се. Един син имам. Моля ти се, освободи ме от това положение.” И започва да плаче. Той я попитал: “Имаш ли нещо?” “Нямам, освен малко масло.” “Тогава събери всички съдове, които имаш, вземи и от съседките си, но всички здрави, затвори вратата и започни да наливаш маслото от един в друг съд.” Тя започва да прелива маслото и съдовете се пълнят. Когато всички съдове се напълниха, пророкът каза: “Дайте още съдове. Маслото тече вече навън.” Тя, като казала, че няма вече съдове, маслото спира.

Та казвам, природата има един закон, който е следният. Когато маслото тече, колкото здрави съдове имате, всички ще напълните. Пък ако имате едно буре, и то ще се напълни. Значи трябва да бъдете готови за онези блага, специфични, които могат още утре да дойдат. Колкото и малко да тече, съдовете ви ще се напълнят. (“Зей, коню, за зелена трева.”) Който зее, и кон става, а който не зее, само да гледа да не се прозява.

Станете сега.