Зачитане на установените закони на държавата
Известно е днес декларираното от Учителя: Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Изречението е част от Протокола, чиито текст Учителя написва по време на разпит при Дирекция Обществена безопасност. Подобни препоръки за спазване на законите на държавата се срещат и в лекциите и беседите му. Но в този Протокол изпъкват три основни идеи с особена динамика, които внасят яснота по отношение на разглежданата от нас тема.
Първо. Още в началото на Протокола Учителя написва: Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.[1] В отношението си към държавата, чиито закони и наредби е препоръчано да се спазват, Учителя показва различно отношение: за нея той не е Всемировия Учител, изпратен от Бога, а П.К.Дънов, 60-годишен, учител. Бихме се запитали тук: Учителя описва сам себе си като П.К.Дънов, 60-годишен, учител (сиреч по професия – учител[2]), а по-нататък твърди: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Едни много обични за цитиране негови думи са: учение на г-н Дънов няма.[3] С други думи, има едно Божествено учение, а не такова на г-н Дънов, въпреки това обаче, в Протокола Учителя твърди от първо лице, че именуващия се П.К.Дънов изгражда учение, основано на трите Божествени принципа. Съвсем естествено се поражда въпросът: защо Учителя веднъж твърди, че учение на г-н Дънов няма, а друг път: Именувам се П.К.Дънов… Моето учение е основано на три главни принципа…? Какво е посланието тук в обсъжданата от нас тема? Учителя сам задава точния модел на взаимодействие със светските закони, приложен към днешно време. Общество Бяло Братство е вероизповедание единствено по Закона, по който е регистрирано, но по своята същност то е приемник, пазител и разпространител на учение, което е Божествено и което не може да се побере в тесните дефиниции и рамки на светските закони, следователно не може да бъде ограничавано от тях по никакъв начин.
Второ. Отношението на последователите на Учителя, както по време на физическото му присъствие, така и след това, към законите на държавата невинаги е едно и също. В този аспект текстът на Протокола също е недвусмислен: Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. По такъв начин дискусията „за“ и „против“ регистрацията на Братството е, може би, излишна. Въпросът остава по кой закон да бъде тази регистрация. Този въпрос ще обсъдим в следващата глава.
Трето. Когато са налице несъвършенства в организацията на дадена общност, обикновено първичното мислене и решение е да се вземат мерки за преустройството на тази общност; появяват се идеи за промяна в нейната структура, ръководни органи и т.н. В текста на Протокола обаче е налице едно изключително важно послание, което отговаря на въпроса какво трябва да се направи за подобряването на колективната дейност и организация: Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“[4]. С други думи, ако някъде съществуват несъвършенства и проблеми, решението им трябва да тръгне първо отдолу-нагоре според принципа за самоусъвършенстването. Но в повечето случаи то е трудна задача, поради което предложенията са тези реорганизации е да започнат по точно обратния ред: отгоре надолу. А това е изцяло в противоречие с казаното от Учителя. Всъщност, такова послание той отправя и на други места в своето слово. Сходно на горното е и посланието: Вие искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи.[5] По друг начин казано, вместо постоянно да желаем да променяме структурата на Общността, по-добре би било да усъвършенстваме себе си и покрай въпроса дали трябва нещо да се промени в Обществото, по-често да се поставя въпросът какво да се промени (облагороди) вътре у нас.
Следователно трите ключови идеи в текста на този протокол, имащи отношение към обсъжданата тема, ни дават основанието за едно разумно отношение на взаимодействието на Братството с държавните институции. Освен това, те отново ни показват широтата на схващанията на онзи, чиито мисли не могат да бъдат „напъхани“ в тесните рамки на нашите схващания, въпреки непрестанните опити в тази посока.
Поводът за написването на Протокола е подобен на повода, поради който Христос изрича цитираните и до днес думи: Кесаревото кесарю, Божието Богу. И двете – и думите на Христос, и текста на Протокола – са отговор на въпроса за взаимодействието на духовните хора със светската власт. Фарисеите искат да изкушат Христос, поставяйки му въпрос дали да плащат данък или не? Христос им поисква една монета, на която стои образът на кесаря, вследствие на което им отговаря: Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу[6]. Тези Христови думи, приложени в днешно време и с оглед на нашата тема, отново ни указват разумното отношение между регистрацията като на духовното Общество (кесаревото кесарю) и Божествения характер на завещаното ни учение (Божието Богу).
[1] Учителя Петър Дънов. Добрите постижения. Беседи пред ръководителите,София, Бяло Братство, 2017, с. 9. [2] Петър Дънов като педагог притежава учителска правоспособност и за известно време е бил учител в с. Хотанца. [3] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 7, с. 159. Пълният текст гласи: Преди няколко дни при мен дойде приятел и ми каза, че учени щели да говорят против мен и моето учение на събрание. Е, тогава те се заблуждават – учение на г-н Дънов няма; ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато – това е великото Божествено учение за Живота, с него аз съм запознат от памтивека. [4] Учителя Петър Дънов. Добрите постижения …, с. 9-10. [5] Учителя Петър Дънов. Вътрешна светлина (МОК-17), София, Бяло Братство, 2017, с. 347-348. [6] Мат. 22:21, Марк 12:17, Лука 20:25.
Мирослав Бачев
Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ
