І. Текстове в „Паневритмия“
- Естествени движения – имитират природата
И само тия движения са ценни, които са взети из природата. Движенията, които не са взети от нея, не са хармонични; те вредят на човека. Например някой път човек прави неестествени движения или заема неестествена поза; чрез тези движения той влиза в едно низходящо течение. Хората страдат от неестествени движения. Красивите, естествените движения осмислят живота, вливат нови сили в него; те ползват човека, освобождават го от ограничения.
Всеки вид движение е свързано с известни сили в Природата и човека, и ги събужда към дейност, активност. Всички движения са говор, особен език. Има линии на движение за всяка добродетел, за всяко психично състояние. Например, как може да се изрази в движение, че един отива към някого с добро намерение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всяка идея, всички страдания и радости имат особени линии на движение.
Движенията в настоящите упражнения „Слънчеви лъчи“ са взети из самата природа. Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им. Тия упражнения са взети от светилището на Посветените, свалени са от висшите области на Природата.
- Движенията в Паневритмията НЕ са резки, а меки, красиви и грациоизни
Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност. При ходене да се стъпва по възможност първо на пръсти и после – на петата. Ако се стъпва първо на петата, предизвиква се сътресение в гръбначния мозък и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни. Стъпването първо на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата. (Слънчеви лъчи)
- Паневритмичните движения – най-простите и естествени движения
Учителят изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителят свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея.
„Спомням си как започна създаването ѝ. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението – вслушваше се във вътрешния подтик.
В онази пролетна вечер Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаря-ха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?“ Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения – плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Упражненията се раждаха едно след друго. (Б. Николов)
ІІ. Естествените движения при децата.
Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени. Сегашните хора представляват някакво благочестие. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени. Вследствие спирането на тези естествени движения, у нас се зараждат разни болести. Искаш да изразиш едно желание, но си казваш: „Какво ще кажат хората!“ Спираш се. Днес се спираш за едни, утре се спираш за други и после казваш: „Падна ми топка на сърцето!“ Не трябва да оставяме никаква топка да ни пада. (СБ, 19.08.1921 г.)
Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но някои от тези движения не са естествени. Ние ще им дадем песни с естествени движения. (Разговорите)
Колко неестествени движения има в българските хора. Трябва да извадим българските затворени тонове и движения и да ги превърнем в отворени.
Трябват такива движения, които да дадат творчествата на детските сили.
Движенията, които ние даваме, са сила. Няма творчество, събуждане на висшата детска Природа без тези движения.
„Паневритмията“ и „Слънчевите лъчи“ могат да се въведат в училище. Най-първо да се въведат първите десет упражнения на Паневритмията.
Нашите песни – песните на Братството – са органически. (Разговорите)
ІІІ. Естествените движения при Ярмила
Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмисляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съвършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринудено, красиво движение. Тя изцяло владееше тяло-то си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. (Митовска)
Айседора Дънкан (1877–1927) е американска танцьорка от ирландски произход, считана за основателка на модерния танц. Тя е една от първите съвременни танцьорки, които се противопоставят на класическата балетна школа със своя свободен пластичен танц, като внася естественост, спонтанност и свобода по модел на древногръцкото пластично изкуство. Отказва се от условните пози и жестове, използва естествени, изразителни движения. Заменя традиционния балетен костюм със свободна туника, танцува боса. Според Айседора Дънкан движенията в танца са обусловени от „вътрешен импулс“. Танцът ѝ е близък до пантомимата, състои се от елементи на ходенето, бягане на „полупалци“, изразителни жестове. С танцовото си изкуство отстоява иде-ята за общодостъпност на танца и всеобщото художествено възпитание на децата. Не оставя система, която да удовлетвори изискванията на професионалното хореографско изкуство.
ІV. Съвършено естествено да бъде всичко – движение на очи, ръце..
Сега имайте предвид, че всичките движения на ръцете са музикални. Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. И често, когато ние парализираме волята си, то е, защото ние не правим правилни движения. Всяко движение на очите, на ръцете ни, във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено. И към туй трябва да се стремим. Можем ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от Невидимия свят ще почнат да ни преподават. Само тогава – като дойде от Невидимия, от Божествения свят, ще можете да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Например ако един българин играе, как ще си движи ръцете? (Учителя си движи ръцете.) Ще кажете: „Туй е кълчене.“ Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това са геометрически движения. Във всяко едно движение се проектират известни струи от човека навън и той взима и дава едновременно. И ако ти развалиш някои от тия струи, ти сам ще пожънеш последствията. Например ти можеш да си изкривиш устата и после с години не можеш да се освободиш от това, не можеш да се поправиш. Не, не, има известни движения, които са дисхармонични. Няма термини, с които те могат да се изразят. Ще бъдеш искрен в движенията си. Нашите движения трябва да бъдат музикални. И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те.
Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта! Любовта – това е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по-мек. Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Ако аз те срещна и ти се пооблещя, какво ще произлезе от това? (Учителя прави едно гордо движение.) Това не са естествени маниери, движения. Това са карикатури. Ти изведнъж искаш да представиш известна идея. Тази идея има само едно правило, само един начин за изразяване – нещо сериозно има в нея. Може да се усмихнеш естествено: този твой смях ще бъде тъй естествен, тъй искрен, че всекиму ще е приятно, а не да се изкривиш. (Учителя прави известни гримаси.) Не прави така, че хората всичко следят. (ООК, декември 1922 г.)
- Две упражнения от Учителя
- Упражнение за дишане с естествени нормални движения
Да направим едно упражнение за дишане, според ритъма на сърцето. Ще броите мислено до шест, според пулса на сърцето и ще поемете въздух. След това ще броите до три и ще задържате въздуха в дробовете си. После ще издишате въздуха, като броите пак до шест. Значи, шест вдишки, шест издишки и при задържане на въздуха – всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлиш дявола, но да разклатиш основите, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шест, лявата ръка излиза напред и малко нагоре, под ъгъл 45º, а дясната ръка отива назад. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръстите на ръцете, без да ги движите. Като броите до шест и издишате, изнасяте ръцете отстрани на тялото, с отпуснати пръсти. При второто поемане на въздух, става смяна на ръцете: дясната ръка излиза напред и малко нагоре, а лявата – назад. Като броите, тялото не трябва да се движи, само ръцете се движат. Свиването на пръстите, при задържане на въздуха, показва, че си взел нещо, задържаш го в себе си, за да го използваш. При издишане отваряш ръцете си настрана – даваш това, което си получил. (Упражнението се прави три пъти).
Когато лявата ръка се изнася напред и поемаме въздух, дишаме за сърцето; когато дясната ръка излиза напред, дишаме за ума. Така ръцете се сменят. Това упражнение за дишане е свързано с естествени, нормални движения. Като правите упражнението, няма да мислите за нищо, освен за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад в който животът е складирал енергиите си. Ако не дишаш правилно и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно. След такива процеси, човек казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него.
Правете упражнението за дишането по пет пъти с лявата ръка и пет пъти с дясната ръка. Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ще брои според пулса на своето сърце. Проверете пулса, ритъма на своето сърце. Това е космически ритъм. Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъм на сърцето. (ООК, 6 януари 1932 г.)
- За упражнението „Аз съм в хармония с Живата Природа.“
Сега ще ви дам едно упражнение, но трябва да знаете, че при всяко движение вие се свързвате с теченията на Природата. Щом обтегнете ръката си и държите ума си концентриран, вие имате вече контакт с тези течения. И тогава, при всеки даден случай, вие можете да имате връзка или с електричеството на Земята, или с електричеството на Слънцето. При всяко обтягане на ръката вие можете да имате още контакт или със земния, или със слънчевия магнетизъм. Магнетизмът пък изобщо е свързан с праната, т.е. с жизнената енергия на Природата. Тъй щото при обтягане на ръцете и краката и при концентриране на ума човек използва жизнените енергии на Природата и той става здрав и силен. При халтаво държане на ръцете природните сили не могат да се използват.
Упражнение: Ръцете са вдигнати нагоре, добре обтегнати и с допрени краища на пръстите. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевите енергии да минат през ръцете ви, да потекат по целия ви организъм. В това положение на ръцете си изговорете формулата: „Аз съм в хармония с Живата Природа. Нека Божественото благословение потече през мене!“ Ръцете се спускат надолу.
Едно трябва да се знае: всяко движение, което човек прави, трябва да бъде точно определено и да съдържа в себе си известен смисъл. Обаче много хора правят безсмислени движения, които повече им пречат, отколкото да им помагат. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейният език. Човек може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нещо разумно. Обаче това обяснение не е меродавно за самата Природа. Дали ще хванем ухото си отгоре, или отдолу, това има смисъл, но резултатите са различни. Изобщо има разумни, има и неразумни движения. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат. Върнат ли се днес, когато още не разбират нейните закони, те ще изпаднат в големи заблуждения и суеверия. (ООК, 7 април 1926 г.)
