І. Традициите в Братството.
В стремежа към Духа на Истината и вярност към Учителя, настоящият текст разглежда една от най-чувствителните теми в историята на Паневритмията – въпросът за нейната „поправка“ след заминаването на Учителя, и по-конкретно инициативата на някои сестри от 50-те години на ХХ в., описана в спомен на Мария Тодорова. Тази инициатива води до дълбоки противоречия, които продължават и до днес.
1. Изходната теза на Мария Тодорова.
„През 1938 година беше излязла от печат голямата книга „Паневритмия“. Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани… А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева – стенографката на Учителя – и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителя бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията.“[1]
Основни нейни твърдения:
- Упражненията в първата книга по Паневритмия (1938 г.) не са правилно описани;
- Тези описания са дело на Боян Боев – най-близкият и доверен ученик на Учителя през цялата Школа;
- Поради нежелание да го обидят приживе, корекцията е отложена до заминаването на Учителя;
- Инициативата за „поправка“ започва по лична инициатива на Мария Тодорова и Елена Андреева;
- По-късно се присъединява и Ярмила Менцлова – позовавайки се на думите на Учителя, че тя ще оправи упражненията.
2. Анализ на съдържанието.
Текстът съдържа няколко тревожни несъответствия – фактологични и духовни. Изказаното звучи като опит за обосноваване на инициатива, за която липсва ясно духовно водителство. Тонът сам по себе си подсказва, че е плод на субективно недоволство, а не следствие от вдъхновение или повик отгоре.
2.1 Обезценяване на работата на Боян Боев
Обвинението, че Боев не е описал вярно упражненията, е трудно защитимо. То означава или:
- съзнателно подмяна на авторитета му,
- неразбиране на стила и метода му,
- или опит за овладяване на посока, която Учителят вече е поверил на други.
2.2. Съмнителният характер на инициативата
Налице е липса на приемственост. Защо не са включени Милка Периклиева, Катя Грива, дори самият Боев? Вместо това решението е взето между две сестри, които не са посочени от Учителя като носители на тази мисия. В текста не личи вдъхновение, а намерение „да се направи нещо“.
2.3. Ярмила Менцлова – използвана или водеща?
След взетото вече решение, Ярмила е „извикана“. Не за да ръководи, а сякаш за да легитимира процеса. Но според свидетелства, Учителят е казал, че тя трябва да оправи Паневритмията – без посредници и „помощ“. Това ѝ не е дадено.
2.4. Мълчаливият отговор на Ярмила
В изданието си от 1984 г. Ярмила не използва труда на Мария и Елена. Това е индиректен, но ясен отговор. Ако беше ценно, щеше да го включи – тя е известна с прецизност и почит към Учителя. Фактът, че не го прави, говори сам за себе си.
3. Въпроси без отговор.
3.1. Защо отсъстват учениците, с които Учителят реално е работил по Паневритмията: Боян Боев, Милка Периклиева, Катя Грива?
3.2. Коя редакция е по-близо до първообраза? Тази от 1938 г., издадена приживе на Учителя, или направената 20 години по-късно без негова санкция?
3.3. Защо възниква числова дисхармония (пример: в упражнението „Изгрява Слънцето“ има 26 стъпки вместо 24, което нарушава ритмичния модел на 6 х 4 стъпки“) и какво я причинява?
3.4. Какво точно е било „поправено“ – и на какво основание?
3.5. Коя версия е по-близо до Първообраза – и коя до човешката намеса?
4. Последици.
От инициативата на Мария Тодорова започва процес на разслоение в традицията на Паневритмията. Постепенно възникват различни стилове, описания, числови и ритмични разминавания. Това води до:
- загуба на числова и ритмична хармония;
- духовна неувереност сред последователите;
- дисбаланс между музика, движение и слово;
- съмнения относно авторитета на източниците.
5. Вместо заключение – Скритият парадокс: самопоставяне над всички.
Измежду редовете на спомена на Мария Тодорова прозира една невидима, но ключова предпоставка: че само тя правилно е разбрала Паневритмията и нейните несъответствия. Всички останали – включително Боян Боев, Милка Периклиева, Катя Грива и дори Ярмила Менцлова – изглежда не са забелязали или не са имали нейното „духовно зрение“, за да открият грешките. Така се създава парадоксално положение: тя си присвоява правото да определи кое е вярно и кое не – и да започне „поправката“ без реална санкция, без братско обсъждане и без доверие в работата на най-близките ученици до Учителя.
Този подход разкрива не толкова стремеж към обективна истина, колкото една тиха, но решителна подмяна на авторитети – чрез изместване на тежестта от Учителя и неговите посветени ученици към собствена лична преценка.
Истинската сила не идва от инициативност, а от произхода на инициативата. В Школата не е достатъчно едно добро намерение – нужно е вътрешно водителство. Именно затова Ярмила Менцлова, без да влиза в спор и без да обезценява, създава свое издание – тихо, дълбоко и отговорно, основано върху оригинала от 1938 г., който Учителят е благословил със следните думи: „За Бога така се работи!“
Истината, дори временно забравена, се връща – чрез мислещи и верни на Идеята братя и сестри, които не търсят раздор, а възстановяване.
ІІ. Основни правила и препоръки за игра на Паневритмия по високия идеал
- Важни въпроси относно играта на Паневритмия.
1.1. Каква е геометрията в Паневритмията?
Паневритмията се играе по двойки, движещи се по окръжност, в посока обратна на часовниковата стрелка. Радиусът на окръжността трябва да бъде съобразен с броя на двойките, така че разстоянието между отделните двойки да бъде две протегнати ръце. Разстоянието между партньорите в една двойка също трябва да бъде две протегнати ръце. През цялата игра на Паневритмията трябва да се запазва правилната геометрия (кръг, радиален лъч, квадрат или правилен петоъгълник), както и разстоянието между двойките и вътре в тях.
1.2. На какви места се играе Паневритмия?
Всеки град има своето свещено място. Много често това е най-високото възвишение, от което трябва да има възможност за посрещане на изгрева през цялата година. Обикновено тези места са извън пределите на града, където гъстото астрално влияние не се усеща. Важно е да се играе на трева – на слънчева зелена поляна, където реално ще изпитаме текста от Паневритмията, в който се пее „по зелената трева и на бистрата роса“. Добре е да бъдем боси (освен в много студените сутрини), за да става правилен обмен между нас и околната среда. Ако сме с обувки (гума/пластмаса), то става изолация между нас и енергиите на земята.
1.3. Кога се играе Паневритмия?
Паневритмията е добре да се играе сутрин рано, задължително след изгрева на Слънцето, чийто диапазон в месеците март-септември варира от около 1, 5 часа (от 5:50 до 7:20 ч. за София). Тъй като изгревът според Учителя представлява кулминацията за деня, то трябва винаги да се съобразяваме с него и да го имаме за отправна точка. Всеки ден обаче слънцето изгрява по различно време и за целта е удачно да се фиксира часът за започване на Паневритмията спрямо него. Например около 40 мин след първият лъч да се започват 6+1 упражнения, като преди това всеки лично си е посрещнал изгрева и от всички желаещи е направен кратък общ наряд за деня.
1.4. На каква музика се играе Паневритмия?
Играе се на жива музика. На въпрос от цигуларката Мария Златева към Учителя, дали би било добре да се използва грамофон, той отговаря: „Не! По-добре е живо свирене.“ (“Изгревът“ на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее“, том I, с. 353). Певците и инструменталистите са в центъра на кръга. Останалите участници не пеят по време на изпълнение, освен на специално посочените изрично места, когато краката не се движат: упражненията „Дишане“ и „Слънчеви лъчи“ – от „Ти си ме мамо…“ до края. Учителя казва: „Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят“ („Съзвучия от бъдещето“).
1.5. Какво е облеклото на играещите Паневритмия?
Паневритмия се играе в подходящо облекло от естествена материя (лен, памук и вълна) – дрехите са свободни по тялото, непрозрачни, светли на цвят – бели, светлосини или розови. Жените – с широка рокля с дълъг ръкав, може и с пола до под коляното. Мъжете – със свободни бели ризи и панталони, може с колан. Учителя казва следното: „Слънчеви лъчи” трябва да се играе със специални костюми с широки като тога ръкави и с пояси на кръста. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят.” („Акордиране на човешката душа“, том II)
- Правила, отнасящи се до индивидуалната игра на всеки участник.
2.1. Тялото е изправено, излъчващо бодрост, с изправен гръбначен стълб и мислено ориентирано по оста Слънце-Земя;
2.2. Походката в Паневритмията е специфична – стъпване първо на пръсти и после на пети.
2.3. Пръстите на ръцете са събрани.
2.4. Погледът е на 45° нагоре.
2.5. Движенията на тялото трябва да бъдат плавни и непрекъснати в рамките на такта.
2.6. По време на Паневритмия влизане и излизане на играещите става само при нужда, като това може да се случва в паузите между упражненията или между дяловете.
2.7. В центъра на Паневритмията са само музикантите и певците. Наблюдаващи хора, животни или предмети са на достатъчно разстояние, така че да не препятстват играещите. Ако се налага отиване от другата страна на кръга, то това става чрез заобикаляне по посока на движението – обратно на часовниковата стрелка.
2.8. По време на изпълнението на Паневритмия всеки участник се старае да бъде дълбоко концентриран (съсредоточен) в себе си – в изпълнението на движенията, върху съдържанието на текста, с красивите мисли и чувства, изразител на които е Паневритмията.
В книгата „Паневритмия“ от 1938 г. Учителя казва: „Тъй дълбоко трябва да се концентрира човек при изпълнението на тия упражнения, като че ли ги прави сам.“
„При правене на паневритмичните упражнения човек трябва да изпитва чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещен трепет, за да може да получи нещо.“
„При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията.“
- Общи правила.
3.1. Всеки един от трите компонента на Паневритмията – музика, текст, движения – е равностоен на останалите. Не трябва да се фаворизира нито един от тях за сметка на останалите два, тъй като ясно е казано, че Паневритмията е съответствие между тон (музика), движение и слово. Така в тази симбиоза протича Паневритмията и всеки един от елементите изпълнява своята собствена длъжност в общия организъм: музикантът свири мелодията, певецът артикулира текста, а играещите правят съответните движения.
3.2. Всяко упражнение в Паневритмията започва винаги с десен крак. Закон е, че първи винаги са мъжките, положителни, творчески сили. След тях неотменно като подкрепа винаги идват женските, отрицателни, съграждащи сили. Тогава последните идват правомерно, за да оформят правилно зададения творчески импулс. В „Паневритмия“ от 1938 г. Учителя казва: „Паневритмията [всяко упражнение!] започва винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили.“
3.3. При изпълнение на Паневритмията всяка стъпка е винаги в първото силно време на такта, независимо от размера на музиката. Много важно е, началото на всяко упражнение да започва точно в първото си време. За целта е нужно да се направи едно предварително подготвително движение. За да не се изпуска първият такт, всеки от участниците в кръга може да поглежда към центъра, където музикантът/ите прави/ят специфично движение за началото на упражнението.
3.4. Ръцете и краката се движат едновременно в синхрон.
3.5. Винаги за предпочитане е да се правят пълните фигури в Паневритмията: при „Слънчеви лъчи“ – пълни лъчи от по шест двойки, както и да има двойки за външния кръг. При „Пентаграм“ е по-добре да се запълни един цял пентаграм, отколкото да има два непълни например.
Паневритмията трябва да се играе и изпълнява многократно – цялата, на части, и пак цялата, и то с месеци и години редовно. При такова повторение у човека се изработва координация между разните части на тялото; известна музикална памет – памет на движенията и връзките между тях (междинни или спомагателни движения), пластичност и плавност.
Ако някои от горните условия, правила и препоръки отсъстват, то тогава ни най-малко не трябва да се спира играта на Паневритмия и човек да се обезсърчава и отказва, но да се играе с мисълта, че това са репетиции до момента, в който един ден той ще излезе вече подготвен на сцената на Природата и ще се свещенодейства в пълнота и с благоговение. Високият идеал трябва да се следва неотклонно, дори той да е непостижим!
[1] (Мария Тодорова, Изгревът, том І, стр. 213)
