Житен режим

За житото и храненето

Житен режим

Всички храни произлизат от житото. Житото представлява първичната материя, която е дала подтик на органическия свят. Този подтик е Божествен. Следователно, който иска да приема този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Който се оплаква, че е объркал сметките си и не може да намери правия път на живота, той трябва да се храни с жито. Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. Вярно ли е това? Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нещата, човек трябва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползват.

5 декември 1928 г.

 

Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко трябва да се яде от тази или от онази храна, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако това е вярно, тогава е добре. Но питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, къде намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.

29 октомври 1924 г.

 

– “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо на човека като храна в сегашния му живот, е житото. Днес то е в изобилие и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. Колко струват сто грама жито? Ще кажете, че така не може да се живее. Разбира се, аз не казвам, че през целия си живот трябва да прекарате само с по сто грама жито на ден. Утре, като станете по-богати, ще ядете каквото искате, и то с благодарност, че условията на живота ви са се подобрили.

Човекът в своето развитие се е поляризирал, вследствие на което се е раздвоил. В раздвояването обаче винаги има разширение. Раздвояването не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте, а след това цъфти, връзва плод и узрява. Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това, да не би в раздвояването да спре растенето – тогава той може да изсъхне. Но ако при раздвояването човек започне да расте, да цъфти и да връзва, той е на спасителния бряг на своя живот. И ако най-после този плод узрее, процесът, който става в човека, е правилен. Тогава плодът казва на човека: „Изяж месестата ми част, а семката отново посей в земята!”.

От научно гледище ние изваждаме следното заключение от този процес: между всички явления в природата съществува тясна връзка. И всеки човек, който може да разгадае проявата на тези явления, ще може да разгадае и пътя на своя живот.

26 декември 1926 г.

 

Яденето е един от най-важните въпроси. Ако аз се храня, няма да взема от фурната хляб, ще си сваря жито. Ако са ми здрави зъбите, ще го ям сурово, няма да го варя; ако не са ми здрави зъбите, ще го сваря хубаво, мекичко да стане. Сега, ако имах жито, каква друга храна бих взел с него? Една хубава круша, жълта, с тънка опашка, някак тумбеста надолу, или една хубава ябълка, валчеста, тъмночервеничка – жълта от северната страна, червеничка от южната, бледа от източната страна, червеничка от западната. Тази Божествена храна, като влезе, ще донесе онази енергия, която е необходима за тялото, и ти ще почувстваш в себе си един подем. Тази ябълка и това жито ще внесат в тебе едно разреждане и ти ще имаш приятни чувства. После тази енергия ще се качи в твоя ум и ще внесе разширяване.

Да кажем, мъчи те нещо. Ако ти не можеш да се освободиш от него, образува се наслояване. Всичките болести се дължат на наслояването.

24 април 1940 г.

 

Животът на безсмъртието се добива чрез ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: „Къде ще намерим такава храна?“. Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Някой казва: „Имам неврастения“. Яж грах. Друг казва: „Страдам от хипохондрия“. Яж жито. Казват за някого: „Този човек е много сприхав“. Дайте му да яде царевица. Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж. В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко. Като влезе в човека, тя създава висок идеал.

27 юни 1926 г.

 

Като се наблюдава развитието на съвременния човек, вижда се колко обикновен живот прекарва той. Съвременният човек се занимава с обикновени работи: колко години ще живее, откъде ще намери средства за по-добър живот, как ще прекара старините си, кога ще умре, как ще го погребат и т.н. Тези въпроси развиват обикновени способности. Време е вече човек да работи за събуждането на висшите способности на своя мозък.

От Бога ли е заповядано на хората да мелят житните зърна? Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, където то стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. Ето защо най-добре е житото да не се мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, то трябва да се вари и в този вид, докато е още топло, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари с часове.

22 септември 1926 г.

 

Никога не се позволява, като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът“. От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не можеш да разбираш и живота. Ако можеш да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще започнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш, че тази болест ти се е явила, онази болест ти се е явила. Всички болести, които сега съществуват, показват отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.

18 март 1934 г.

 

Изобщо искате ли да се храните с чиста, със здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично как се приготвя хлябът, откъде се купува и т.н. Направете опит поне за десетина дена да се храните с хляб, приготвен от ваше жито, отгледано с любов, счукано със специален камък или на ваша воденица; като правите хляб сами, ще видите разликата между вашия хляб и този, който купувате от случаен фурнаджия. Не е безразлично кога се сее житото. Ако сте го посели в момент, когато ритъмът на слънчевите енергии е възходящ, вие ще имате един резултат; ако сте го посели в момент, когато енергиите на Слънцето са били нисходящи, ще имате друг резултат. Това се отнася не само до житото или до другите растения, но и до посаждането на вашите мисли и чувства.

12 юни 1927 г.

 

Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си! Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голямото неразбиране между хората, на голямата лакомия. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила.

25 август 1927 г.

 

Разумният човек на новата култура трябва да се спре при храненето и да се помоли. В какво седи молитвата? Да кажа на житото: „Много добър пример ми даваш. И аз желая да бъда като тебе“. А на всички слуги в мене казвам: „Слушайте проповедта на този проповедник, защото той иде отдалече“. Ако човек се храни по такъв начин, той ще внесе нов елемент вътре в живота си. Щастието на човека зависи от неговото ядене. Ако човек знае как да яде, той може да бъде щастлив.

28 септември 1928 г.

  

Какво означава яденето? Да ядеш, това значи да мислиш. Някои хора могат само да мислят, но не и да творят, т.е. да сеят. Като посеете едно житно зърно, вие изучавате процесите на покълването, на растенето, на цъфтенето, на връзването на плода и на узряването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начин взимате участие в процесите, през които минава житното зърно. Не е достатъчно човек да отваря само хамбарите и да вади оттук-оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее. Сегашните хора повече взимат наготово нещата, отколкото сами да творят. Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява. Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго освен сеене.

Къде е разумността в човека: вън от него или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него, тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при условия, благоприятни за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно или каквото и да е семе може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една своя мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето в почвата и да го остави на Бога.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, за да знаете каква храна ви подхожда. Не е все едно дали ще употребяваш жито, царевица, или овес. Енергиите на житото коренно се различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше в какви дни да разорава нивата си и кога да сее жито, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура…

Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: вие сте обикновени хора, от които не се очаква много, вие не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, икономика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите. Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, той нищо няма да направи. Като ядеш житното зърно, кажи: „Господи, научи ме как да придобия изкуството на житното зърно“. Ако търсите Христа, ще го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Житните зрънца са малките самунчета, слезли от небето. И след всичко това очаквате да слезе Христос от небето! Той е слязъл. И всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем.

Често хората казват: „Това жито не струва“. Като не го оценяват, те започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т.н. Обаче някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност. Вътрешността на житото е определена за по-благородни и по-добри хора, които могат правилно да я използват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Въпросът не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат? При сегашното изобилие нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият преяжда. В края на краищата от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Според моите наблюдения аз не съм срещнал нито един беден човек, който да е умрял от глад.

12 октомври 1930 г.

 

Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш, че тогава да го ядеш? Яж сурово жито. Аз предпочитам суровото жито пред топлия печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне като хляб във вашата уста! Идете в някоя фурна да видите как се приготвя хлябът.

23 септември 1932 г.

 

За предпочитане е да имаш едно житно зърно, отколкото житото на целия свят. Защо? Защото в едното житно зрънце се крият възможностите на всичкото жито. Достатъчни са пет-шест години, за да се размножи житното зрънце и да напълни много хамбари. Най-малката добродетел, разумно използвана, може да те направи виден човек. Най-малкото благо, разумно приложено, в пет-шест години може да ти донесе големи придобивки.

24 август 1941 г.

 

Ако вие вземете едно кило жито, в което се съдържат 16–18000 зрънца, то едно зрънце ще представлява 1/16000 част от килограма. Знаете ли колко енергия се съдържа в това зрънце? В това зрънце се съдържа повече енергия, отколкото в целия килограм. Ако на това зрънце се дадат условия да ражда в продължение на 12 години, то ще стане толкова тежко, колкото е тежка цялата Земя. Каква грамадна енергия има в него!

15 ноември 1925 г.

 

Житните зърна са разумни същества, които са изчезнали и станали жертва за хората. Тези разумни същества се жертват. Животът на Бога е скрит във всяко зърно. Чрез житото Бог се жертва за тебе. А ти изяждаш житото и никак не ти иде на ума за служене на Бога.

9 ноември 1941 г.

 

Огън иде сега в света, който ще разтопи всичко. Не Земята, но хората ще бъдат разтопени. Ако не станете проводници на Божията Любов, вие ще изгорите и ще изчезнете. Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисълът на живота седи в уреждане на работите, в ядене и пиене. С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов. Така ще извлечете всичко, което се съдържа в житото и което в други случаи, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.

17 декември 1939 г.

Братски групи