Беседа, изнесена на 25 декември: Врата на доброто и на любовта

За следния път опитайте се да нарисувате една ръка. И стари, и млади да направят по един модел.Младите са, които отиват да се цанят на работа. М – това е млад. С – това е стар. Когато едно дете отива на училище, учителят го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основните елементи. Туй дете като отива на училище, то има вече отлични очи, един отличен слух, обоняние, вкус, ръцете и краката му трябва да бъдат здрави, да вършат работа. Младият, който остарява, какво става? Значи, за да бъдеш млад, какво трябва? М – туй е младият. Веднъж слиза, два пъти се качва. Младият, като посади една семка, два пъти се качва. Като узрее плодът на дървото, ще видиш това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малките деца, че се качват горе на дървото. То са ученици. Качват се на дървото и казват: „Да ни научите.“ Казваш: „Как правиш тия плодове? И ние искаме да се научим така да ги правим.“ Учителят горе на дървото им позволява да си вземат по един плод. А пък старият , С както е, се различава от младия. Младият нагоре два пъти се качва. А пък старият два пъти слиза, веднъж се качва. Туй е същото, като приведете дроби към еднакъв знаменател. Трябва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човека извън нашето разбиране. Има неща, които ни ограничават. Каквото и да правиш, каквото и да отричаш или да приемаш, ти усещаш, че има нещо отвън, което те контролира. Вземете положението: обичаш някого. Обичаш някого, но в тази любов има нещо, което те контролира. Мразиш някого – пак има някой, който те контролира. Като обичаш някого, любовта ти трябва да се увеличава. Как различавате любовта? С какво мерите любовта? Вие искате тази любов да се увеличава, макар че не знаете какво нещо е любовта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огън, нито светлина. Любовта е нещо, от което всичко излиза, пък то на нищо не мяза. Сега думите „нищо“ и „нещо“, как го разбирате? Онези тълкуват Библията, че Бог е създал света от нищо. Под думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пък „нещо“ – организирана материя. От неорганизираната материя човек е създал организираната. Туй е сега. От нищо значи неорганизирано. Казва: „Нещо, което не (е) съществувало, което не е организирано.“ Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нещо. Всичките неща, които влизат в движение, са нещо. Да кажем, една цигулка е нищо. Тя няма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туриш струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една песен. Песента вие може ли да я видите? – Песента не може да я видите.

Музикално, това е старият човек. Това са музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъв тон е младият? Младият, който се качва нагоре, какъв тон ще му дадете вие? Няма какво да се смущавате, че не знаете. Това учените не го знаят, че вие (ли) ще го знаете, гениалните не го знаят. Тъй щото не се безпокойте, още музикантите не го знаят. Вие сега казвате: „Какво има да се учим?“ Като идеш на оня свят, какво ще учиш? Като дойдеш от оня свят на този свят, какво ще учиш? Като дойде човек на този свят, първото учение, което му дават – детето отвори двете устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Те са музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнеш да го смучеш.“ Даде една паничка и то почне. Аз научно го наричам масурче. Вие как го наричате? Казвам: туй масурче има дупка и в тази дупка има една течност. Казва: „Ти най-първо ще извадиш тази течност, искам да я обработиш. Слушаш ли?“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материал е достатъчен.“ Сега няма да го говоря на вашия език, вие после превеждайте.

Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуват с двете си ръце. Турили картината – хурката, и с едната ръка издърпват вълната, с другата я въртят да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питам: какво се прави с тънката прежда? – От тънката прежда се прави основа на нещо, а от дебелата прежда – вътък. Трябва една площ. Имаме два процеса вътре, които стават. Един процес, който става вътре в човешкия ум и един процес, който става вътре в човешкото сърце. Когато се говори за сърцето ни, разбираме не това сърце, което кара кръвта. Има едно сърце, в което се образуват чувстванията – наричат го слънчев възел. Слънчевият възел е един орган, който събира слънчевата енергия. Пък умът е един орган, който събира енергията на луната и на всичките други планети и звезди събира енергиите. Той е голям специалист. Събира светлина от месечината, събира и складира светлината от звездите и от това прави фините материали, образите на мислите. Имате един часовник. Този часовник работи. Има ли съзнание? Като го погледнете виждате, че е 15 до 5. Този часовник разбира ли? Някой път вие като спите вашият часовник работи. Като спите, вашият ум работи. Като спите, вашето сърце работи. Онази работа, която умът е свършил насън, е неизвестна. И работата на сърцето, която е свършена насън – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, в дадения случай, не е пробудено. Единственото същество, което никога не спи, то е Бог. Какво нещо е Бог? – Туй същество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на целия космос. Каквото става – постоянно всичко хроникира и няма нещо, което да излезе вън от съзнанието. Констатира нещата, че са хубави. Всички същества, даже и най-възвишените, позадрямват понякога. Човек най-много дреме. Той спи. Сега ви (трябва) най-малко седем часа спане. Значи спането е един процес, при който съзнанието трябва да излезе из организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излезе из човешкия организъм, не се обновява и тогава човекът казва: „Не си отспах.“ Ако съзнанието не се отделя от организма, човек не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излезе съзнанието, онези работници идат да пречистят тялото. Като се върнеш, намериш тялото организирано, готово за работа. Трябва да излезеш, да оставиш слугите си в тялото и те да свършат работата. Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът?“ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.

Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене?“ – Защото зима има.

Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?“ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря? Ако ти обичаш някого, той е гостилничар, ако цени любовта, готви хубаво. Сега вземете временните процеси. Казвате: „Той не ме обича.“ – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича.“ – Не говориш хубаво. Идеш при него, той обича да му дадеш. Някои обичат, имат мек тон, говорят музикално. Някой не е сготвил хубаво, как ще го обичат.

Та казвам: не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахът е авторитет. Езикът, той лесно се запознава – само като близне, казва: „може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничар, веднага секвестира. Казва: „Туй в държавата не може да влезе.“ На, по някой път говорите за истинска любов. Коя е истинската любов? – Истинската любов е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любов е онази, която (като) ядеш – никога да не боледуваш. Щом започнеш от любов да боледуваш – гостилничарят не е сготвил хубаво яденето. Започваш да запитваш, казваш: „Откакто започнах да се храня в тази гостилница, не ми върви.“ Когато хората се обичат и започнат да боледуват, любовта не е на място. В любовта първото качество е както в гостилницата. Щом заболяваш – яденето не е хубаво. Може и причината да е в тебе, да не си сдъвкал добре яденето. Казваш: „Не ми подхожда храната, не ми е приятен гостилничарят.“ Всичката храна е добра, на вкус е хубава, някои избират 4-5 яденета.

Та казвам: вие в себе си трябва да правите един подбор на вашите чувства. Чувственият свят го представят в любовта като една градина с безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е в астралния свят на чувствата. От всяко едно чувство – и плод. Някои казват: „Трябва да обичаме някого.“ Но за да обичаш някого, трябва да имаш някой плод, някаква обмяна да има. Вие мислите, че обичате някого. Не е реално. Много реален свят е обичта. Ако ти на един човек му дадеш от своята градина, от своето сърце – той никога няма да забрави. Ако му дадеш един калпав плод това не е любов. Що е тогава любовта? – Любовта е градина, която дава най-хубавите плодове. Тия плодове носят живот в себе си. Умственият свят, той е пак свят на плодове. Какви са гениалните мисли? – И те носят плодове на по-висок живот. Всеки човек, който ти е дал хубави мисли, ти никога няма да го забравиш. Един човек, който ви дава калпави мисли, те са един лош плод, който ще забравиш. Трябва да обработвате вашето сърце, да имате най-хубавите чувства, най-доброкачествени. Градината ви трябва да бъде пълна с най-разнообразни растения. Всичките растения трябва да имат плодове. Казвате: „Защо ще го обичам?“ – Той е клиент, който трябва да вкуси от хубавите плодове. Гостилничарят защо отваря гостилницата? – За онези, които ще дойдат да ядат. Сега Бог създал света, за да се учим ние. Вие мислите някой път, че знаете. Не е лошо. Тъжен си, имаш една тъга, мъчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мъчнотията? – На три неща. Три неща има, които развалят вътрешната хармония. То значи: не си постъпил, както трябва, не чувстваш, както трябва и не мислиш, както трябва. Онзи човек постъпва хубаво. Който каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десет пъти обмисля. Не да бъде благоугоден на хората. Но има един свят извън човешкия свят. Той е човекът на съзнанието. Минеш някъде, никой човек не те наблюдава. Но вие, като минете пред моя поглед, аз се интересувам от вас. Мине котката, интересувам се от котката. Гледам устройството на главата и веднага чета характера й. Щом видя котката, зная в нея какво има. Щом видя една змия зная отровна ли е или не е отровна.

Та казвам: трябва да изпразвате нещата – отровните неща в света са онези, които не са организирани. Доброто в света е организирано. Доброто носи живот в себе си. Под думата „живот“ вече разбирам организиран живот. Под думата „любов“ разбирам не само организиран, но крайно съвършен живот. Съвършен живот, в който смъртта се изключва. Под думата „любов“ разбираме, че смъртта е изключена. В доброто има възможности смъртта да се яви. Доброто и злото живеят заедно. Ако постъпваш според законите на злото – смъртта иде. Ако постъпваш според законите на доброто – смъртта пак влиза. Доброто и злото бяха в дървото на живота – то е целият човек. Когато човек служи на злото, смъртта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любов. Щом служиш на любовта – животът влиза. Щом служиш на Божествената любов – ти си извън това дърво. В тебе тогава ще влезе онзи живот, който изключва смъртта. Любовта изключва вече смъртта.

Та казвам: когато един човек мене ми говори за любовта, аз наблюдавам неговата любов – изключила ли е смъртта. Щом тази любов изключва смъртта – в него има любов. Щом любовта му не изключва смъртта – няма любов. Казва: „Аз съм добър човек.“ – Добър си, но дясната ти ръка е добра, (а) лявата ти ръка служи на злото. През лявата ръка влиза смъртта. През дясната – излиза. През дясната ръка животът влиза. Като съгрешиш, през лявата животът излиза навън. Щом влезе доброто, злото го изпъжда през дясната ръка. С разумността ние се справяме със смъртта или с всички несгоди на живота. Казвам: вие сега нямате тия понятия. Казвате: „добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртта. Злото е врата за страданието, за несгодите, за всичките неприятности, които постигат човека – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, през която всичките добрини могат да дойдат. Вече се осмисля. Казва: „Аз съм добър човек.“ Доброто трябва да бъде една врата, през която всичките Божествени добрини могат да влязат в живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората са добри или лоши. Какво те вършат – и това не ме интересува. Какво аз върша ме интересува. Ако те вършат злото – то е за тяхната сметка. Ако те са добри – то е за техния живот. Но ако аз върша злото – то засяга мене. Ако върша доброто – пак мене засяга. Аз на хората може да бъда полезен или вреден само по един начин: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другите, на ближните си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другите. Врата съм на живота и за себе си, и за тях. Затуй казваме според съвременния морал: „Трябва да бъдем добри.“ Всички хора трябва да бъдат проводници, врати на живота, който трябва да дойде. Ако животът не дойде, тогава доброто в света не може да се прояви.

Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идем при някой лекар.“ Добре, той се казва „доктор“. Знаете какво нещо е доктор – учител значи. Значи лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“

Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо?“ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.

Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има?“ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде?“ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?

Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.

Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии. Щом котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слезе котката долу, (тогава) казвам: „Кучето е вън.“.

Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния живот. Казвам: не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртта в света. Не прави зло, защото злото е врата за смъртта. Казвам: не греши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртта ще дойде. Щом тя влезе, задига всичко. Като влезе смъртта, тя всичко задига и в тялото, и в сърцето – каквото намери, задига. Тя е разбойник. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисъл защо човек не трябва да прави зло. То се отнася за бъдещия живот, който имаме. Ако ние не затворим вратата на злото и не отворим вратата на доброто – не можем да бъдем добри. Човек, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лош. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добър човек. Това е в Божия живот, в хубавия живот. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовта, той е духовен. Който затваря вратата на любовта и отваря вратата на омразата, той е в ада вече. Щом влезе в тебе омразата, ти си отворил вратата на ада. Адът е място на насилие. Казва: „Силният има право навсякъде. Слабият навсякъде трябва да слугува.“ Казвам: ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовта – още повече. Ако говорим за Божествената любов, вече подразбираме една врата, която примирява всичките противоречия. Като отвориш вратата на онази, истинската Божествена любов, тя примирява в моя ум, в моето сърце и в моята физика всичките противоречия. Туй положение го наричам: Дух на Бога, който е дошъл да живее в мене. Или, както казва Христос: „Отец живее в мене и аз в Него.“ Щом живее Отец в тебе – всичките противоречия са премахнати. Щом не живее – адът е в тебе. Щом Бог живее в тебе – тогава започва онзи живот на всичките възможности. Ние сме свободни от всичките ограничения на живота.

Сега трябва да отворим вратата на доброто и вратата на духовната любов, да дойдем до третата врата. Сега искам всички да бъдете добри. Отворете вратата на доброто. Ден и нощ тази врата да е отворена. Всички, които идат, да влизат през тази врата. Защото през вратата на доброто злото не може да влезе. Злото се пази от доброто като от чума. Щом отвориш вратата на злото, и доброто през вратата на злото не влиза. Доброто влиза само през вратата на доброто. Злото влиза само през вратата на злото.

Та това е новото учение. Сега някой път казвате: „Аз съм добър.“ Щом влезе доброто, ти си отворил вратата на доброто. Казваш: „Аз съм лош“ – отворил си вратата на злото. Ще я затвориш. Колкото са влезли, сега затвори.

Дръжте в ума си доброто и любовта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трябва да имате две точки, с които да се ориентирате. Ако нямате две точки вътре, няма да знаете в каква посока да се движите. Злото е движение назад. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напреднал. А който има върха на любовта, той е още по-висок връх, той се движи напред. Онзи, който има върховете на злото и на омразата, той се движи назад. Единият слиза надолу, другият се качва нагоре. Всякога трябва да имате в ума си един добър човек. Първият човек, когото Бог създаде и вторият човек, когото Бог създаде, създаде Бог човека, мъжки и женски пол ги създаде. Дръжте ги в ума си, за да не се връщате назад. Не дръжте в ума си онзи, който излезе навън от рая. Той винаги ще ви повърне назад.