В О Д О Л Е Й
~ Георги Томалевски ~
Когато стигнеш върха на „планината”, ще срещнеш слизащите води на потоците и пеещите ручеи. Ще останеш горе при кристалните планински езера, но не за дълго. Ще те повикат наново гласовете на тези, които срещна при своето възхождане. Тогава ще речеш: ”Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът крие тайната на предвечния си живот. Аз тръгвам, защото сърцето, в което събирах Твоята Любов, е пълно.” И ще тръгнеш надолу, а потоците ще скачат край тебе като радостни деца. Сам ти няма да знаеш кому ще дадеш първите шепи от събраната радост, както и водите на планината не знаят кой ще бъде този, чиято жажда ще утолят в пламналото пладне.
Ти ще крачиш надолу без да „слизаш”, защото твоята любов те води към тези, които чакат. Така „слезе”, но се възвиси до истинско безсмъртие Младенецът от Назарет, защото трябваше да навести своите, които Го чакаха.
Ще тръгнеш и ти като капчица вода, излязла от делвата на небесното преизобилие. Ще влезеш в потока и нечии жадни устни ще те намерят.
Ще слезеш ти като една мъничка дума от безмерния океан на Словото и някоя жадна душа ще възкръсне за живот.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Из „КОЛЕЛОТО на ЗОДИАКА” – Георги Томалевски
(символични поеми в проза)
Издателство „АЛФИОЛА”, Варна
www.Alfyola.com
~~~~~~~~~~~~~~~~
