Споделено

VIVA LA MUSICA!

от Иоана Стратева

Пътуваме с Ина за Рига точно когато Латвия се отделяше от Русия. Във България нямаше още Латвийско посолство и ние имахме само руски визи. До Москва със самолет, Москва – Рига с влак. На Латвийската граница сме късно вечерта на 23 декември. Минава граничната полиция и безцеремонно ни сваля от влака заедно с група руснаци. Ние имаме тежка йоника, два големи куфара, цигулка… Граничният пункт е един вагон на глуха линия. Прекачваме се всички през него и излизаме от другата му страна в едно пространство оградено с телове. Оставят ни там под зимното небе, вали сняг! Руснаците викаха, разправяха се и понеже имаше и деца, накрая, след няколко часа (!) ни пуснаха да влезем във вагона. Бяхме премръзнали, не си усещахме краката! Ина ме помоли да отида при началника и да му обясня пак, че ние не сме руснаци, че нямаме посолство и т.н. Отидох, обяснявах на “българо-руски”… Той ме загледа и попита: “Вие ли бяхте с инструментите?” “Да, ние сме музиканти.” “Ами елате тогава да изсвирите нещо!” Стъписах се, но се зарадвах. Пристигнах бързо със цигулката: “Какво да ви изсвиря?” “Нещо весело.” Той беше седнал пред едно бюро, блед мъж със студен израз на лицето. От двете му страни стояха прави две жени в униформи. Дигнах цигулката, насочих я към него като пушка и подкарах Чардаш от Монти. Зъбите ми тракаха от студ и ръцете ми трепереха, та вибратото ми стана от страстно по-страстно. Захлъзгах едни глисанди, пуснах един темперамент. Пушек се дигаше от мене, свирех, като на живот и смърт! Спикатите хвърчаха като искри. Завърших рязко с театрален жест и го погледнах… Той ме гледаше смаяно!… (Няколко секунди тишина.) “Брееей, ти си била голяма майсторка!… Я донеси тука паспортите да ги подпиша!” Понечих да хукна, но жените казаха: “Не я пускай, Рождество е ,нека седи тук да ни свири! “Веднага предложих да изсвиря нещо романтично за “дамите” и засвирих Серенада от Шуберт – нежно ,любовно, замечтано. Свирих искрено, без да го “захаросвам”. Жените го усетиха и се развълнуваха, дори ръкопляскаха накрая. Донесох бързо паспортите и докато ги подписваше усетих, че и той самия се беше развеселил и се забавляваше от създалата се ситуация. Когато пристигна следващият влак, той най-кавалерски взе йониката и единия куфар и ни качи на влака. Само ние потеглихме, другите останаха там. Приятелите от Рига после коментираха, че това е било едно чудо, защото никой досега не са пускали без виза, дори болни, отиващи на операция и е имало големи скандали по медиите за това. Но ние успяхме! VIVA LA MUSICA!

За дарения

Може да подкрепите финансово строежа на Международният Братски център чрез дарения към сметката на Общество Бяло Братство или чрез Paypal:

По сметка:
ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
IBAN: BG43UNCR96601060704509
BIC: UNCRBGSF – за новия Братски център

Paypal линк за директни дарения през интернет: http://tiny.cc/lz9rsz – за новия Братски център

Благодарим!

Братски групи