Споделено

VIVA LA MUSICA!

от Иоана Стратева

Пътуваме с Ина за Рига точно когато Латвия се отделяше от Русия. Във България нямаше още Латвийско посолство и ние имахме само руски визи. До Москва със самолет, Москва – Рига с влак. На Латвийската граница сме късно вечерта на 23 декември. Минава граничната полиция и безцеремонно ни сваля от влака заедно с група руснаци. Ние имаме тежка йоника, два големи куфара, цигулка… Граничният пункт е един вагон на глуха линия. Прекачваме се всички през него и излизаме от другата му страна в едно пространство оградено с телове. Оставят ни там под зимното небе, вали сняг! Руснаците викаха, разправяха се и понеже имаше и деца, накрая, след няколко часа (!) ни пуснаха да влезем във вагона. Бяхме премръзнали, не си усещахме краката! Ина ме помоли да отида при началника и да му обясня пак, че ние не сме руснаци, че нямаме посолство и т.н. Отидох, обяснявах на “българо-руски”… Той ме загледа и попита: “Вие ли бяхте с инструментите?” “Да, ние сме музиканти.” “Ами елате тогава да изсвирите нещо!” Стъписах се, но се зарадвах. Пристигнах бързо със цигулката: “Какво да ви изсвиря?” “Нещо весело.” Той беше седнал пред едно бюро, блед мъж със студен израз на лицето. От двете му страни стояха прави две жени в униформи. Дигнах цигулката, насочих я към него като пушка и подкарах Чардаш от Монти. Зъбите ми тракаха от студ и ръцете ми трепереха, та вибратото ми стана от страстно по-страстно. Захлъзгах едни глисанди, пуснах един темперамент. Пушек се дигаше от мене, свирех, като на живот и смърт! Спикатите хвърчаха като искри. Завърших рязко с театрален жест и го погледнах… Той ме гледаше смаяно!… (Няколко секунди тишина.) “Брееей, ти си била голяма майсторка!… Я донеси тука паспортите да ги подпиша!” Понечих да хукна, но жените казаха: “Не я пускай, Рождество е ,нека седи тук да ни свири! “Веднага предложих да изсвиря нещо романтично за “дамите” и засвирих Серенада от Шуберт – нежно ,любовно, замечтано. Свирих искрено, без да го “захаросвам”. Жените го усетиха и се развълнуваха, дори ръкопляскаха накрая. Донесох бързо паспортите и докато ги подписваше усетих, че и той самия се беше развеселил и се забавляваше от създалата се ситуация. Когато пристигна следващият влак, той най-кавалерски взе йониката и единия куфар и ни качи на влака. Само ние потеглихме, другите останаха там. Приятелите от Рига после коментираха, че това е било едно чудо, защото никой досега не са пускали без виза, дори болни, отиващи на операция и е имало големи скандали по медиите за това. Но ние успяхме! VIVA LA MUSICA!

Братски групи