Беседа, изнесена на 18 октомври: Великите музиканти

Какво мислите под думата „процес“? По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.Какво сте писали вие за храненето като процес?

/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?

Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.

Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. /Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?

Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.

[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.

Тази песен ще се измени. /Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [?] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място – да спечели нещо.

Отиваш при някого, не иска да ти плати. Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.

Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[?] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./

В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде. ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[?] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [?]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.

Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.

По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки. Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте. Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].

Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно. Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя?“ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване. Там темпото е определено.

На място може да те бутнат. Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво?“ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?“ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.

ТАЗИ ПОГРЕШКА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИ.
/Това написа Учителят на дъската./

Колкото човек е по-учен, толкова [повече] погрешки изправя.