Да намерят подслон под небето на Рила
Да намерят подслон под небето на Рила,
август хиляди братя дойдоха с палатки, с деца.
И катериха стръмните склонове.
И очите си миха
на разсъмване с бистрата рилска вода.
Те посрещаха изгрева на звездата ни – Слънцето,
притаили души в съзерцание. В чудния час
на възход на светилото вдигаха длан си за поздрав
и звучеше цигулка
и припяваха глас подир глас.
Завъртяваха в кръгове танца на своя Учител,
завещан и свален от небесните висини.
И отправяха повик и подтик – да минем успешно
мрака в нас и достойни да влезем в красивите бъднини.
Да сме будни да учим, да сме ведри да можем,
чрез утеха и сила в Отеца, Небесен баща.
Да пречистим душите и, грейнали, да се влеем
пак в потока лъчист, пред който отстъпва нощта.
…
И, намерили пристан у Бога, вървяха
подир Слово на своя Учител.
Пяха светлите песни, варяха казаните с обща храна.
И боклук не оставиха, а почистваха с ревност пътеките,
за да бъдем в природата дивна
като сред храм, у дома.
Потопени в молитва, душите узряваха тихо.
И отнесоха – всяка – отблясък от рилско небе.
И последваха промисъл висш –
да пребъдат на поста си
и в бита, там където
ги Господ с любов призове.
Юлиана Василева
КРАСОТАТА НА ЖИВОТА
Дошъл е всеки на Земята
с някаква мисия свята.
И иска радостно да живее,
да се смее и да пее.
Но не всичко става така,
както иска нашата душа.
Макар че тя ни направлява,
човек иска да се забавлява.
Няма нищо лошо в това,
но в живота има и борба.
Нападат ни страсти нежелани,
попадаме във всякакви капани.
Бог подава ни милостива ръка
да ни спаси от всякаква беда.
Отново сещаме се за мисията свята,
за която дошли сме на Земята.
Щом видим красотата на живота,
запява в нас душата ни свята.
Тогава гледаме с отворени очи
и виждаме красиви бъднини.
11.07.2025 г. (пет.)
14.05 ч., София
Иван Михайлов
КРАСОТАТА
Виж, навсякъде около нас
се проявява красотата –
в морския прозрачен тюркоаз
и в лазура чист на небесата,
в цветята с чудните им багри,
облечени с пъстра одежда,
в звездите – запалени факли,
даряващи в мрака надежда,
в цветната палитра на дъгата,
грееща в небето след дъжда,
в светлата усмивка на децата,
с весел смях огласящи света.
Грее и в сияйната зора,
в слънчевия лъчезарен лик,
трепка и във думата добра,
в споделения със обич миг.
Красотата е навред край нас,
но за нея ти се отвори,
тя ще те помилва с нежен глас
и със радост ще те озари.
Красотата е на Бога Лик,
тя вред Вселената прониква
и свещен, Божествен е език,
на нея всеки в миг откликва.
Красотата е навред край нас,
тя проява е на Любовта
и прави всеки миг и всеки час
по-хубав и красив света.
Ангелина Михайлова
Р. Христов
