„Освети ги чрез Твоята Истина“, значи, хвърли светлина в техните умове, да мислят, за да може да познаят Истината, и понеже Истината е глава на Твоето слово – „Твоето Слово е Истина“, – само тогава те ще разберат Истината. И на друго място се казва: „Ослепил си ги, за да не се обърнат към Тебе и се избавят“. Кои хора Господ е ослепил? Онези, които не разбират Божия закон. И в Писанието има един стих: „И не въведи нас в изкушение“, но там е криво преведено, то е: Давай ни знания и мъдрост, да не би със своите глупости ние да попаднем в изкушение и да страдаме. Тъй е мисълта: Давай ни знания и мъдрост, да не би със своите глупости да попаднем в изкушение и да страдаме. И, следователно, ние като грешим, ще се ослепим. Сами ще се ослепим, и тогава, когато Бог ни говори Истината, няма да Го разберем. Един човек, за да разбере Истината, най-първо неговият ум трябва да бъде освободен от всички заблуждения. Тия заблуждения са наши. Когато човек направи някой грях и не иска да го поправи, той понякога се заблуждава, не вижда своята погрешка. Е хубаво, днес направиш едно, заблуждаваш се, утре направиш второ, трето, четвърто, но тия заблуждения ще повредят самия твой живот. Е, да допуснем, аз взема една чашка ром или една чашка ракийка, за да може туй да подейства на моето храносмилане – тъй съветват лекарите. Е хубаво, аз ще видя дали туй мнение на лекарите съвпада с мнението на природата. Какво ще каже тя? Като пия винце, стане ми тежко и казвам на лекаря. – След време ще стане една промяна вътре. Каква промяна става? Днес една чашка, утре друга и т.н. Мене ми разправяше един, че жена му боледувала от неврастения. Лекари я лекували с пиене, излекували я от неврастенията, но тя станала пияница. Туй лекуване ли е? Питам: Какво е спечелила тя?”
„Глава на Твоето Слово е Истината.“ И сега нас ще ни убеждават за какво ли не, за всичко друго ще ни убеждават, обаче Истината, която ще насочи нашия живот, която ще внесе една нова посока, никой не говори за нея. Всички въпроси, които вълнуват обществото, могат да се разрешават от Истината. И казва Писанието: „Когато ние познаем Истината, ще бъдем свободни“. Много естествено е: Когато тръгнеш с един човек на път, ти ще делиш с него всичко, каквото имаш. Дето седнеш, ще отвориш торбата си. Българинът е много учтив: вървиш с него, той те храни. Следователно всички хора, които вървят в Истината, в една и съща посока, могат да си помагат и ще имат разположение да ядат и пият. Защо не се разбират хората сега? Защото не вярват в Бога. Един наляво, на изток, друг на запад, и търсят все идеали. Какви идеали? Никакви идеали няма.”
Чете: Ина Стойчева
“Твоето Слово”- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 19.03.1922г.
