Аз ще засегна сега произхода на целувката, т.е. ще разгледам принципиално какво нещо е целувката…
…една случка, станала още преди 2000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава…
Тази жена се приближила до един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистия човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великия дух, който някога е озарявал човешката мисъл.
Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек.
Представете си каква смелост, какво нахалство, какво дебелоочие имала тя! По-безочлива жена от нея не познавам! Употребявам съвременния език. Ще кажете: „Бива, бива, но такова нахалство!“ Но ето че това велико нахалство е хроникирано в Евангелието и служи като един отличен пример.
Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: „Господи, заради Тебе извърших всички тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах у себе си тази Мъдрост да Те познавам, а сега, сега вече Те намерих“.
Следователно ние можем да целуваме само Божественото. Някой казва: „Защо не ме целуваш?“ – В тебе живее ли Господ, в тебе ли е? Ако не е в тебе, аз не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината. Цветята се разтварят за кого? – За светлината.
…
И вие, жени – ще се обърна към вас и към мъжете, – аз нямам вашата опитност, нали всички сте целували и сте били целувани, какво сте усещали след целувката? – Цяла нощ сте се въртели на леглото. Защо? – Не сте целунали Христа, а дявола. Там е мъчението. Дето се целува дяволът, язва се явява, и злото се ражда. Там е всичкото. Забележете, това е един факт. На жена, която е целунала един покварен мъж, лицето почернява. На мъж, който е целунал жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице се разваля. Ако е бил чист, непременно лицето му се изменя. Целувката винаги произвежда един преврат или за добро, или за зло. Ако сте целунали Христа, непременно ще свети лицето ви, но направили ли сте една грешка в целувката, винаги ще ходите наведени като тази грешница. Ще казвате: „Няма за мене смисъл в живота“. Тогава, какъв е цярът? – Ще дойдете при Христа. Вие можете да намерите Христа и днес. Вземете Евангелието, пренесете се 2000 години назад или идете 2000 години напред, вие ще намерите и ще целунете Христа. И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на което Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: „Прощават ти се грехове, и сега се започва новото ти развитие“.
Чете: Ина Стойчева
“Целувание Ми не даде”- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 08.01.1922 г.
