Учениците

Свободен и радостен – Борис Николов

Преди години при мен дойде общественик. Той имаше власт, сила и авторитет. Беше материалист, атеист и социалист. Към мене държеше тон строг, заповеднически, упрекна ме за моите разбирания, за вярата ми; считаше, че каквото той каже, е задължително за всички. Отричаше, твърдеше, заповядваше, заплашваше, беше пиян от власт. Накрая спря, да си отдъхне или да види ефекта от думите си – очакваше възражения, а може би и отстъпление от моя страна. Аз го слушах с приятност и разположение. Накрая се усмихнах и казах: „Искате ли да ви покажа, как сте изглеждали преди 200 милиона години?” Той ме погледна с изненада и недоумение – най-малко това очакваше. „Преди 200 милиона години?! Как??” Пресегнах се, взех от масата Каталога на животните от ерата на Мезозойкума – средната ера на живота на Земята – и му показах едно чудовище. „А сега, погледнете се в огледалото – какъв грамаден напредък сте направили!” И продължих: „А след 200 милиона години как ще изглеждате?” Той все ме гледаше с недоумение, не разбираше какво искам да му кажа. Аз продължих: „След 200 милиона години ще бъдете един ангел, ще можете да се движите със скоростта на светлината, ще минавате през огъня и водата, ще се движите свободно през скали и планини, както ние се движим през въздуха, ще отивате до най-отдалечените светове на Вселената, ще посещавате слънца и планети, ще се разговаряте с човечествата там и когато искате, ще се връщате на Земята, ще живеете във всички форми на живота, ще влизате, ще излизате, ще си почивате в росна капка, ще летите с водното конче над водите, ще тичате със сърничката през горите, ще влизате в който човек искате, ще работите с него – възможностите ви ще бъдат неограничени. Големият Живот ще бъде ваш живот.”…
Той ме гледаше с недоумение, помисли, че съм побъркан: „Такива като вас трябва да ги изтребим!” Казвам му: „О, можете. Но това, което седи пред вас, е само моята дреха, аз имам много такива; като река, мога да изляза и от тази, и да облека друга. Вие няма да ме познаете. Какво ще правите тогава? Вие нямате власт над мене!”
Разговорът не можеше да продължи повече. Той рече на служителя си: „Отведете го!” И вече не ме потърси. Аз си отидох в моя свят, свободен и радостен.
Днес в човечеството се пробужда нова духовна природа. Поколения са работили за това, дошло е времето! Може да се каже, че първите пролетни цветенца цъфтят. Обърнете внимание какви проблеми днес възникват пред човека под влиянието на науката, изкуствата, обществения живот, какви инициативи възникват. Иде една нова епоха. За тази епоха Учителя е говорил, Той даде примери, образи, даде знанието за Пътя. Иде новото човечество, и то ще потърси това знание.
Борис Николов
Из книгата на брат Борис Николов “Наряди и послания”

Братски групи