В Евангелието се излага следният разказ: веднъж, когато Христос бил всред народа и от всички страни се натискали около Него, една жена, страдаща дванадесет години от кръвотечение, се допряла отзад до дрехите Му и начаса оздравяла. Исус усетил, че сила излязла от Него, обърнал се към народа и казал: „Кой се допря до дрехите Ми?“ Учениците Му казали: „Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мен?“ Но Той се озъртал, за да види тази, която сторила това. Тогава жената, разтреперана, Му казала цялата истина.
Един важен закон е изтъкнат в този разказ: всички се натискали около Христа, но сила излязла от Него само когато жената се допряла до Него. Защо? Защото тя се допряла с вяра. Този закон важи за всички области на живота. Той важи и за Любовта.
Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си.
Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара.
В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този живот.
Казано е в Писанието: „Бог се разгневил на евреите.“ Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъприемчиви към живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на живота.
Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес.
Когато говорим за различните видове любов, разбираме отношенията на хората към нея. Те не възприемат и не прилагат Любовта еднакво, вследствие на което и проявите є се различават.
Като казваме еволюция в Любовта, трябва да разбираме еволюция във възприемчивостта на съществата към Божествената любов. Според степента на развитие на човека ще бъде и схващането му за Любовта.
Всяко същество възприема от Любовта толкова, колкото може да прояви и обработи.
Като изучава Любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на Любовта в обикновения човек от тези на високо издигнатия. Учителя казва:
Не казвам, че не сте живели в Любовта. Но има степени, през които трябва да се мине. Например любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката не може да се сравни с Ангелската. Хората още не познават Любовта, въпреки че говорят за нея.
Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта!
Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот – от Любовта, която има в душата си.
Колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в Любовта.
Учителя казва:
Със своите груби тела съвременният човек живее повече в нисшите степени на Любовта, но един ден, когато си създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите є области и по този начин ще постави основата на бъдещата култура.
Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ.“ Учителя обяснява това така:
Тези думи означават: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате: „Как ще познаем тогава Бога като Любов?“ Постепенно ще Го познаете. Ще почнете от най-малката Любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна за онзи, който съзнателно търси Бога на Любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната пълнота.
Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай.
Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие.
Любовта като стремеж
В първите стадии на своето развитие човек не може да се издигне повече от Любовта като стремеж. Някой казва, че сърцето му е горяло от любов. Учителя казва:
Горенето на сърцето не е Любов. Между горенето на сърцето и Любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на Любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е Любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на Любовта.
Любовта, която иде от Великото слънце на живота, като достига до човека в ранните стадии на развитието му, навлиза в по-гъста среда, пречупва се в съзнанието му, ограничава се. Така се заражда любовта като стремеж. Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея Учителя
казва:
Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към любовта. Някоя мома си седи спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща един млад момък и веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната любов като стремеж. Какъв е краят? Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на любовта? Не, после постепенно се явяват първите проблясъци на любовта като чувство.
Любовта като чувство
Второто проявление на Любовта – проявлението є като чувство – действа в душата. Това е по-висока степен на Любовта. Развитието на чувството се проявява между приятели и братя. Следователно всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на Любовта. Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата. Тук вече Любовта засяга духовната природа в човека; той проявява своето морално естество. Любовта добива по-голяма чистота и устойчивост. Любовта като чувство отначало се проявява в една по-нисша форма, после постепенно се издига и пречиства. Любовта като стремеж – това са корените в земята, във физическия свят. Любовта като чувство – това са клонищата.
Любовта като сила
В постижението на Любовта човек постепенно се издига до Любовта като сила. Любовта като сила в първия си стадий се изразява в това, че благото, което човек иска за себе си, го желае за всички. Правото, което иска за себе си, отдава го на всички. Свободата, която иска за себе си, признава я на всички. Тя е основа на обществения живот. Най-първо тя се проявява към обществото, после се разширява към народа, а после и към цялото човечество. В началния си стадий Любовта като сила може да се изроди в нетърпимост, шовинизъм, фанатизъм.
Много пъти отделни индивиди, общества, народи и човечеството минават през тези ранни стадии на Любовта като сила, много пъти падат и стават, докато постепенно се издигнат до по-високите стадии. Любовта като сила в по-високата си степен се изразява като Любов към цялото човечество. Ала и тук имаме ред преходни степени. Когато Любовта към човечеството дойде до своя висш разцвет, тогава човек идва до идеята за братство между човеците. Висшата проява на Любовта като сила Учителя определя така:
Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва.
Любовта като принцип
Като се изкачим на върха на Любовта, който е най-високият връх, ще чуем гласа на всички хора и всички ще ни бъдат мили! Като влезе човек в Любовта – светлината, водата, вятърът, дърветата, всичко му става мило. Доброто, Любовта имат еднакво отношение към всички. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме всичко, което Той е създал. Ако не обичаме Бога, отношенията ни спрямо Неговите създания не са прави. Щом влезете в Новия живот, ще обичате всички, понеже те съставляват едно цяло.
Дойдете ли до тази Любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. Ако
любите, ще влезете в безсмъртието. При същинската Любов виждаш Бога във всичко, виждаш как Бог се проявява в най-малките неща. Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят.
Учителя
Любовта като принцип едва сега влиза в света!
Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея.
Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.
До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко.
Учителя казва:
В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е път към съвършенство.
Новата връзка с Любовта това е Възкресението – преминаване на човешкото съзнание в по-висока степен.
Любовта като принцип – това е мировата Любов. Тя е свързана със събуждането на свръхсъзнанието у човека. Човек трябва да изяви Любовта, която съществува в свръхсъзнанието. Да я познае, това значи да познава Божествения живот. Учителя казва:
Човек трябва да събуди висшето Аз, т.е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в Причинния свят, дето един живее за всички и всички – за един. Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа – до плода на Любовта – и той ще ти даде смисъла.
Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато обгърне всички хора в себе си. Засега в сърцето няма място за всички.
За да обича всички хора, човек най-първо трябва да обича едного, трябва да обича поне едно същество в света. Образец да е вашата Любов! Онзи, когото обичаме, трябва да е идеал за нас. Щом обича правилно едного, човек ще бъде в състояние да обича всички. Не може ли човек да обича едного, не може да обича всички хора.
Ако не обичате близките си, не можете да обичате и чуждите. Каква е тази любов, която всеки ден не обгръща все повече хора в себе си!
Човек постепенно трябва да разширява кръга на своята Любов. Тя трябва да се разраства непреривно в него и да се приближава до всеобемащата Любов.
Да обичаш някого, това значи да го облечеш в дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него в нова дреха. Колкото хора обикнеш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А да съблечеш едного, за да облечеш другиго, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес, процес на прекъсване. Когато се влюби, човек туря образа на любовта на своя вьзлюблен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзките си с хората, които по-рано е виждал и обичал.
Не може изведнъж да обикнеш всички хора, а постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после – още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях.
Учителя казва:
Ако човек успее да направи съзнателна връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция като човек.
Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души, да им помогнем, както на нас се помага? Занимавайте се с главния стремеж на своята душа – стремежа є към Любовта. Не се спирайте от това кой какво понятие има за вас, но гледайте всичките ви чувства да бъдат искрени. Гледайте всеки ден да проявявате все повече любов, любовта ви да се разширява, да обхваща все повече същества в сърцето и душата ви.
Ако обичаш само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, онзи принцип, който работи в света. Ние трябва да дадем място на този, Великия Господ да се прояви. И този Дух е еднакво деликатен към всички. Някой казва: „Обичам баща си и майка си, обичам близките си, обичам обществото, обичам човечеството.“ Малко е това. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива.
Не да обичате само тези, които са ви приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благословение на всички същества.
Така човек все повече се приближава до онзи идеал – да люби, както Бог люби. Стремежът на Любовта е да се даде свобода на всяко същество да се про- яви така, както Бог се проявява.
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този или онзи човек. Бог е Любов и ние трябва да бъдем Любов! Само всеобемащата Любов е Божия Любов. Ние трябва да обичаме всички. Любовта включва благото на всички същества.
Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е скрито дълбоко някъде в тях, и ги обикнете. Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете. Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен – обикнете ги заради хубавото, Божественото в тях. От нищо не се страхувайте. Пред Любовта страхът е безпредметен. Красотата на Любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно!
Трябва да се радваме на всичко живо около нас. Това Учителя нарича любвеобилност.
Когато дойде до тази фаза, човек не търси слава, обръща внимание на най-малките същества, всички обича, приятно му е да служи на всички хора, на всички животни, на каквото и да е! Той вижда всички като души!
Учителя казва:
Бог да живее навсякъде в света, да бъде все и вся за нас – това е великата задача, която съществува сега в света.
Човек, който е придобил Любовта, ще каже: „Зная, че всички хора са братя помежду си.“ Да знаеш това, значи да видиш лицето на Бога! Учителя казва:
Който веднъж е видял лицето на Бога, люби всички същества.
Можем да обобщим горното със следните думи на Учителя:
Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най-възвишената, е от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице.
От книгата „Учителя“
Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
Издателство: Бяло Братство
