Автор: Лили Царева
Сестра Тамара
Пример светъл е за вярност към Божествените му слова…
Със скромност, вдъхновение, трудолюбие, всеотдайност.
Със добра душа тя пътя посочи
Към Божията Христова Светлина….“
На 27 септември, тази година, след боледуване, нашата любима сестра Тамара Стаева – Пенчева си замина от този свят. Ето как приятелите й обрисуваха спомена за нея.
„Не трябваше да тръгваш толкова набързо и неочаквано, оставяш братските песни недопяти, картините – недорисувани, при Дядо Влайчо щяхме да ходим, щеше да го рисуваш с пчелите …“, това написа нейният приятел Михаил Керемидчиев. А Вили Лети сподели : „ .. Едва ли има човек, на когото името на сестра Тамара да не е познато. Беше прилежна ученичка, безрезервно отдадена на Учението на Учителя. Една от изявените художнички на Братството, една от ревностните хористки в хор „Евера“, преподавателка по рисуване и участничка в други изяви. Със спомена си , тя ни припомни и за една много добра рецензия за последната изложба на Тамара, в нейния земен път.“
Рецензията е от Надежда Белева, публикувана в Бюлетна на СБХ от 7.11. 2018 година. В нея четем: „ За тези, които познават творчеството на Тамара Пенчева, е излишно да подчертавам, че природата е основният й художествен обект. А експозицията й тук, в Културен дом „Люлин“, е един познавателен обзор на вълнуващите й теми и идеи. Имах възможността да представям две нейни изложби, сега си присвоявам привилегията да избера по-различен подход, като потърся друга, не по – малко значима поанта , а именно смисловия контекст на колорита в платната на Тамара. За мен, подчертава сестра Надя Белева, това е забележително качество на живописта й – цветовете като азбука на живата природа , на живия живот. Едно шествие на цветността, което ни извежда извън границите на видимото. И докато реалността ни ограничава в своята зрителна конкретика , художничката успява да събере в едно невероятно съцветие от несъчетаеми на пръв поглед краски и да ги хармонизира по неподозиран начин . Например любимият й художествен обект Планината – тази могъща твърд, сякаш е разтворила своята гръд , за да изригне и да я облее с една ярка пъстроцветна вълна. В художествения свят на Тамара всяка боя е използвана в нейната висока октава , в нейното положително проявление, силно рефлектиращо върху емоционалното възприятие. Най-сетне , всяко цветно проявление на спектъра е смислово наситено, защото носи вътрешното съответствие на едно окултно и духовно познание и творческа сила.“
„Водопади на Витоша“, акварел
„ Обич и Мир в Пътя на Душата ти, Тамара“, написаха сестрите и братята в групата , която всеки ден на паметника „Цар Освободител“ провежда Наряд за Мир, за единение на славянските народи, за образованието и бъдещето на българските деца. Дори в най-големите горещини, Тамара водеше неуморно наряда, който продължава да се провежда всяка вечер. Искаше ни се да е още с нас .
„За мен, който сега гледа рисунката на душата ти / Душата на Тамара – 1985г. , художник Пенчо Пенчев , Тамара, твоят Пенчо/ , виждам лицето ти, как ми се усмихваш, че ни имаше на този свят за срещите с Учителя и с неговото Слово“, написа още Михаил Керемидчиев.
„Пътят към Съзерцанието“, акварел
А брат Борис, й посвети стих:
Сестра Тамара
На Земята тя живя със вярата у Него,
На Бог със Любовта.
При паметника на Цар Освободител и Архангел Михаил
Във София.
На Учителя с молитвите, с песните за Мир,
За благоденствие на България , за Братство по света.
На всичко Тамара издържа.
Пример светъл е за вярност към Божествените му слова…
Със скромност, вдъхновение, трудолюбие, всеотдайност.
Със добра душа тя пътя посочи
Към Божията Христова Светлина….“
„Пътят на ученика“, маслен живопис
Всеки ден, в памет на Тамара, всички ние, нейните приятели , се молим на Господ да й помогне да влезе в една от школите на Бялото Братство, да учи, да продължи своето духовно развитие и за вечна светлина по пътя й !
Подбраните спомени са от братски публикации и срещи, а картините са от страницата на художничката Тамара Стаева – Пенчева , във фейсбук .
