УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
БЕИНСА ДУНО
СИЛА И ЖИВОТ
Том ХХIII
Ще се зарадвa
„Добрата молитва“
Ще прочета 61-ва глава от Исаия от 1-ви до 6-и стих.
„Ще се развеселя“
Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – не е освободен от личния патриотизъм. „И ще ядете имота на народите.“ Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истина- та. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. 9-и стих: „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил“.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душа- та ми ще се зарадва“. Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следното: душата е единственото реално нещо. И хиляди години може да я проучвате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека – това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на земята. И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в него и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е в процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, означава, че той е почнал да се пречист- ва. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам. Това е една дефиниция, която аз давам. За себе си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря за земния живот, разбирам: в целият живот работа има. Трябва да се работи.
Казваш: „Да се освободя!“. Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря, защото му казал, че той е единственият човек, който може да сложи ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида“, жертва постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го заподозрял в измяна и предателство, и го осъдили със смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави“. Като го довели пред бесилката, сложили му въжето и дяволът казва:
„Гледай сега надалече, какво виждаш?“. – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?“ –
„Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
Тия цървули се съдират тук, на земята. И за да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие?“. Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправя- те света!
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш?“. Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз, логически, заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой, логически, заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но ако искате мене да заставите, аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползват. Те ползват само мене. Моето говорене може да ви ползва, доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да я дъвча заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, дотолкова ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
Сега например някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. „Как – казва – там, в беседата, това не е логически свързано!“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: това, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!“. Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: мина- ха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.
После друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията“. За това казвам: това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, че може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е напра- вил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.
Казва някой: „Дай на тия хора ум“. Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!“. Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е това, което може в състоянието, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
Тези старите разбирания и схващания, всичко това трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката“. Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, и на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на земята.
И тук, на земята, казано е какво ще стане със земя- та. Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: „Ще изгори земята“. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем ли за него? Та всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пускат престъпниците! Нека дойдат всички майки, бащи, учени, всички, които вършат Воля- та Божия! Това е логическото разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душите от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани. И тогава ще ви приведа онзи пример за израилския герой Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите коси, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в тях. Неговите коси трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в тях. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше това велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво ли не правеха. Казва им: „Бийте ме!“. Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже“. И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш“. И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора“. И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми? Ти си нещастен. Казвам: съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти? Кажете ми…
„Сила и живот“ – том 23 може да поръчате от онлайн книжарницата на издателство „Бяло Братство“📖