Устойчивост и промени, Учителят Беинса Дуно
Тук ще се опитаме да осветлим някои основни въпроси, отнасящи се към конкретното функциониране на някои от точките на устава, по които в годините е имало желания за промяна.
Едно искане за промяна е делегатите на Общото събрание да бъдат не със „съвещателен глас“, а с „действителен глас“. Към момента всеки може да участва фактически със съвещателен глас на Общото събрание, дори без да е избран за делегат. В това отношение Общество Бяло Братство е много по-толерантно и демократично от много други организации. Както вече подчертахме по-горе делегатите не носят отговорност за гласуваните решения – нито юридически, нито имуществени. Принципно изискване в законодателството е право на глас при взимане на решения да имат единствено лица, които поемат пълна морална, юридическа и имуществена отговорност за своите действия. Освен това, допускането делегатите да имат действителен, а не съвещателен глас, би означавало допълнително усложняване на административните дейности и на практика – допълнителна формализация и бюрократизация.
Друго едно предложение за промяна касае правото на глас на членовете на Братския съвет. Членовете на Братския съвет участват „по право“ в състава на Общото събрание. Това е и в хармония с духа на законите, стоящи над устава. Принципно изискване в законодателството е всички членове на Управителния съвет на едно сдружение да имат право на глас. Мотивите по искането членовете на Управителния съвет да нямат право на глас в Общото събрание, се фокусират върху едно променливо обстоятелство, а именно, че някои от членовете на Братския съвет са и Ръководители на Братски общности, и поради това ще се налага да гласуват два пъти на Общото събрание – от една страна като членове на Братския съвет, от друга – като Ръководители на Братски общности. Следва да се поясни, че според устава членовете на Братския съвет не са задължително Ръководители на Братски общности, т.е. това могат да бъдат братя и сестри от състава на самите Братски общности. Нещо повече, броят на Ръководителите на Братски общности в състава на Братския съвет невинаги е постоянен, което означава, че този брой може да бъде и минимален в определен случай. Дори и повечето от състава на Братския съвет да бъде от Ръководители на братски групи, при взимане на решения те дават само един глас и следователно самото основание е безсмислено.
Впрочем, тези искания за промяна на устава влизат в принципно противоречие помежду си: твърди се, че Председателят представя общото становище на целият УС (и членовете му да нямат право на глас), а се иска редом с Ръководителя на Братската общност да присъстват и делегати от Братската общност с право на действителен глас. А това практически означава нещо изключително противоречиво: да се отнеме правото на носещите отговорност – юридическа, морална и имуществена – и да се предаде това право на нямащи такава отговорност и избрани по неясен признак.
Сега действащият устав е изработен според един цялостен поглед върху братския живот и има предвид множество обстоятелства, някои от които вече обсъдихме. Отделните членове на този устав са вътрешно съгласувани помежду си според една цялостна логика. В този смисъл да се искат промени по този учредителен акт „на парче“, означава липса на познания за цялостния братски живот, за неговата история и множество негови конкретни измерения. Фактът, че една промяна е юридически възможна, не означава, че тя трябва да се направи.
Нито един земен закон, нито един учредителен акт не е и не може да бъде идеален и съвършен, както впрочем всичко на Земята. В този смисъл всяко нещо в природата е изложено на промени, както и самият човек. Може би единствено логическите закони остават сравнително устойчиви. След всичко казано дотук остава отворен въпросът: няма ли да се подобри работата на Братството ако се промени устава? С други думи, защо един устав, ползван вече близо 23 години, не се промени в някои свои пунктове? Разбира се, че може да бъде променен – в отделни точки, в отделни глави, а защо не и целият! Въпросът е обаче: защо? Какви са мотивите (не външно изказаните, а дълбоко вътрешните) и принципните основания за искани промени? Какво се предлага на негово място? Какви краткосрочни и дългосрочни последствия могат да настъпят за Обществото при приемане на евентуални промени? Кое е разумно да се променя и кое не? Исканията за промени в устава трябва да бъдат дълбоко обосновани, не само от юридическа гледна точка, но и с оглед на съобразяването с традициите на Братството, с модела за структурата на Братството, завещан от Учителя, с духовните закони, със запазване на знакови за Братството обекти, със запазване на възможността за провеждането на Духовната лятна школа на Рила, със запазване на възможността свободно да се играе Паневритмия на открито, и т.н.
В заключение на тази точка, можем да кажем, че един от най-важните фактори, касаещи промени по учредителни актове на юридически лица е да се предположи във възможно най-висока степен, изхождайки от предишен опит, както самата практика по прилагане на евентуалните промени, така и възможните последствия от прилагането на евентуалните промени, което е едно от най-важните неща при съставянето на всеки нормативен акт. При евентуалното приемане на подобни на горните предложения, вероятността от задължителното съставяне на списъци и регистри по групи, а специално за София – от форма на удостоверение, че даден човек е „член“ на Братството, т.е. появата на членски карти, е много висока. Всяко усложняване на административните функции, всяко тяхно разширяване в едно духовно общество създава повече условия за формализиране и бюрократизиране на неговите дейности. Подобен път е вече извървян от множество духовни учения, а поуката от историята е важен мотив за предпазването от този стар път. Духът и животът в Братството е различен от всичко това. Принципът на работа на ученика винаги е: на първо място себеусъвършенстването – то променя външната среда и условия, а не обратното.
Мирослав Бачев
Из гл 3 ЗАКОНИ, УЧРЕДЯВАНЕ, РЕГИСТРАЦИЯ
