Защо Братството е регистрирано по Закона за вероизповеданията?
Както вече показахме в предишната глава, регистрацията на Братството по този закон в неговите предишни версии, започва през 1948 г. Известно е, че по времето на Учителя, а и непосредствено след неговото заминаване няма Закон за вероизповеданията.
Когато основните компоненти в едно духовно учение са вярата в Бога, в невидим духовен свят, в дух, душа, според класификацията на светските закони тези компоненти формират верско убеждение (личностно убеждение, основано на вяра). Според критериите на държавата, общност, в която съществуват подобни понятия и се изповядва вяра в свръхсетивни същности, е „религиозна общност“. Тук обаче следва веднага да поясним, че „вероизповедание“ не е синоним на „религия“, по смисъла на Закона за вероизповеданията (ЗВ). Религията е свързана с вътрешното убеждение за съществуването на Висша сила, сътворила Вселената и човека, а в духовните си измерения е среща на човека със сакралното, докато вероизповеданието, с оглед на съдържанието му като правно понятие по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВ, включва сдружаването на отделни физически лица в религиозни общности и институции. Вероизповеданието е свързано предимно с конкретни фактически действия, чрез които се реализират верските убеждения. „Вероизповедание“ е правно понятие, а не духовно.
В устава на Общество Бяло Братство изрично е записано, че една от целите на Обществото е да спомага за изучаване и прилагане на Христовото учение, както и че учението съдържа Божествени принципи[1]. Евентуалното прикриване на тези важни обстоятелства, по подобие на други духовни общности, няма да направи добра услуга на Братството в лицето на обществеността. Щом в учението и дейността на Обществото присъстват тези теми, а още и колективни молитви, то според класификацията на държавата това общество е „вероизповедание“ или „верска общност“. В този смисъл държавата не се интересува от философските различия между понятия като религия, духовност, духовно учение, окултно учение, езотерично и екзотерично, и т.н. От тази гледна точка, дейността на Общество Бяло Братство изцяло спада в обхвата на съдържанието на правното понятие „вероизповедание“ по § 1, т. 1 от ЗВ (ДВ бр. 120 от 2002 г., изм. и доп.).
Разбира се, когато Учителя е присъствал физически в Братството, на последното не му е било нужно нито Братски съвет, нито Върховен братски съвет (Общо събрание). Всичко това се явява естествена необходимост след заминаването му, когато е трябвало да се възпроизведе координационен център и орган за всичките дейности на Братството, както конкретно в София, така и в цялата страна. Братята и сестрите тогава вземат за основание модела, който често са наблюдавали, когато Учителя специално събира ръководителите на братските групи в страната и изнася беседи само пред тях. Следователно основанието за залегналия в днешно време в устава на Общество Бяло Братство формат за Общо събрание, което се състои от Ръководителите на братските групи в страната, Братския съвет и Председателя на контролно-ревизионната комисия е заимствано от формата по времето на физическото присъствие на Учителя, и впоследствие продължен през 1945 г. от братята Боян Боев, Тодор Стоименов, Жечо Панайотов (и др.) и всички ръководители на братски групи. По такъв начин сега действащият устав съвсем адекватно и вярно отразява един организационен модел, наблюдаван по време на дейността на Учителя и прилаган и след заминаването му. Освен това, този модел е в хармония с изискванията на светските закони.
При съставянето на устава на Общество Бяло Братство основните термини за върховните му органи са заимствани от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), според който органите на сдружението се именуват, съответно „Общо събрание“ (Върховният орган), и „Управителен съвет“ (Управителният орган).[2] В частта на устава на Общество Бяло Братство, отнасяща се до Председателя на Управителния съвет (Братския съвет), който е и Ръководител на Братската общност в София е използван един утвърден модел, по който са съставени уставите и учредителните актове на множество сдружения, фондации, организации. Един принцип на правната икономия и практика при организиране дейността на което и да е сдружение предполага Председателят на Управителния му съвет да е и Управител на клона, на който е регистрирано седалището на съответното сдружение.
Регистрация на общество или сдружение по Закона за културното наследство е невъзможна, защото този закон определя динамиката на културните ценности, които не са и не могат да бъдат субекти – нито физически, нито юридически. Напротив, сдруженията и организациите притежават културни ценности, които са предмет на този закон. В този смисъл, културните ценности са субординирани спрямо вероизповеданията. Едно вероизповедание притежава културни ценности, но не и обратното. Освен това, понятието „култура“ притежава широк и тесен смисъл. Когато Учителя говори за „нова култура“, той има предвид нова светла и духовна тъкан на обществото, в която духовността и нейните плодове са определящ фактор в живота на това общество. По такъв начин едно сдружение не може да бъде „култура“ по смисъла на Закона за културното наследство.
Следва да подчертаем и още нещо: идеята да се извади Братството от Закона за вероизповеданията и да се регистрира по друг закон, на практика отново е регистрация.
Няма законова пречка елементи от учението на Учителя, дадено чрез слово, музика и Паневритмия, да бъде обект на нематериалното културно наследство по реда на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. и доп.). Става дума за различен правен режим, на който могат да бъдат подлагани различни елементи от учението и съответно дейността на Обществото.
Понякога възниква и още един въпрос: не противоречи ли всичко това на равнопоставеността на всички последователи на Учителя? Няма ли някаква „йерархичност“ в отношенията, при която едни са привилегировани, а други – не. Подобни тълкувания на този модел са родени от собствената вътрешна нагласа на своите тълкуватели. Принципът на пълна равнопоставеност винаги е важал и винаги ще важи в Братството. Организационната структура на Братството не ограничава никого с нищо, но братята и сестрите, влизащи в състава на върховните му органи, са призвани да пазят разумното, свещеното, Божественото, що се отнася до живота и дейността на цялото Общество. Свободното творчество, вдъхновението от идеите и реализацията им, разумните и съзнателни отношения, свободата на изявите – всичко това през цялата история на Братството е било факт, както и до ден днешен.
[1] Сайт: Общество Бяло Братство (официален сайт), достъпно от: <http://beinsadouno.org/устав-общество-бяло-братство/>, прегледан на: 25.03.2018.
[2] Виж чл. 23 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Мирослав Бачев
Из гл 3 ЗАКОНИ, УЧРЕДЯВАНЕ, РЕГИСТРАЦИЯ
