Ликува цялата земя
и се радва от сърце,
и тича тя по своя път
като девица възлюбена.
Тя жадува Слънцето
и към него се стреми.
То я милва отдалеч
и целува я с лъчи.
Тя се радва и му пей:
„О, слънце на живота мой!
Летя, летя към тебе непрестанно
и пълна с радост.
Реки текат,
извори бликат чисти,
върхове белоснежни
във розови сияния
обливаш изобилно
с милувки нежни.“
Вътрешен смисъл на „Радостта на земята“(Люлеене), (според описание в „Акордиране на човешката душа“, том 3, 2009, Боян Боев):
Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство.