Аудиокнига „Педагогически статии и преводи“ от Боян Боев

Аудио записа е направен с програма.

Педагогически статии и преводи – Част 1/2

Педагогически статии и преводи – Част 2/2

Драгият читател има пред очите си този уникален сборник от статии – наистина една златна мина за всеки педагог, но и за търсещия духовно себе си човек, който иска да приложи Новите идеи. Материалът тук е събиран от списание „Всемирна летопис“ (1919-1927) и списание „Житно зърно“ (1924-1944), подреден е хронологично. Една част от статиите са влезли като съдържание на „Учителя за образованието“, но тук ние можем да видим техния първоначален, автентичен вариант.

Очевидно след Първата световна война хората са в безпътица, кризата е политическа, икономическа, просветна, културна и най-вече духовна. В България картината е потресаваща след двете национални катастрофи. В целия този мрак се появява Учението на Учителя като лъч светлина, което вдъхновява много политици, педагози, военни и обикновени хора. В онова време като че се дава глътка свеж въздух и кредит на доверие на идеите на Учителя и те намират изява в обществото официално чрез списание „Всемирна летопис“. Надпис на първа страница най-отгоре ни дава основание да твърдим това: „По решение на Просветителния комитет на министерство на народната просвета, списанието е препоръчано с окръжно №30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всичките пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. С предписание под №946 от 21 февруари 1920 г. Щабът на армията препоръчва списанието за всички части, учреждения и управления на армията.“

Друг интересен факт, произхождащ пряко от този сборник е, че се дава нова светлина на близостта и допирателните, в които се намират през онези години последователите на двете европейски учения – това на Бялото братство в България и това на Антропософията в англосаксонския свят.

Тук непременно трябва да се обърне внимание, че в началото на ХХ в. думата „окултизъм“ е с категорично положителна конотация и няма нищо общо с тълкуванието ѝ днес. Под „окултно знание“ се разбира, това което е свързано със скритите, живи сили на природата, които науката все още не може да измери със своите примитивни уреди. А окултистът е, който владее тези сили, може да ги обясни и да ги предаде на другите. Боян Боев обяснява същото в една от статиите си с думите: „Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.

Ясно той слага знак на равенство между „антропософско“ и „окултно“ на друго място: „Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество, – наречено антропософско – в Германия.“

В друг цитат откриваме следното:

„Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма. В първата половина на 1920 г. в разни германски и швейцарски университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер. В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г. под-комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото училище в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори. Последният говорил в препълнена аула на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт. Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26-ти септември до 16 октомври 1920 година.“

Мощната духовна вълна, станала вече тенденция в Европа, вдъхновява Боян Боев да пренесе това знание и култура в България. Той самият е немски възпитаник и има лична среща с д-р „Рудолф Щайнер“, за която пише: „Преди Балканската война бях студент в Мюнхен. Щайнер, като ме видя за първи път, ме запита откъде ида. Казах му, че ида от България. Той като ясновидец каза: „От България ли идете? Знаете ли, че България е важна страна?“ Тогава разбрах, че Щайнер говори за Учителя и за неговата мисия. Доктор Щайнер каза, че славянството е шестата подраса, която иде в света. Тогава на нас, студентите – славяни, се оказваше голямо внимание, защото д-р Щайнер бе казал, че славянството ще изиграе голяма роля в новата култура на света.“

Боян Боев пише в статиите си за това „окултно движение в университета „Гьотеанум“, което: „отбелязва напоследък големи успехи и то предимно между младежта – студентството и другата младеж. Голямо влияние има това движение и всред учителството, лекарите, художниците и пр. Аз говоря за това окултно движение, което се развива в Германия и Швейцария под ръководството на доктор Рудолф Щайнер и което се нарича антропософско. Тази форма, в която се излива окултизмът, там се нарича антропософия. Окултизмът винаги е един и същ, но формата, в която се излива, зависи от духовните нужди и задачите на дадената епоха.“

Виждаме, че Боян Боев взема дейността на антропософското общество като модел за подражание и вдъхновение и с радост споделя неговата дейност в тогавашната официална периодика на България:

„По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия, Швейцария и околните страни от октомври 1920 год. насам:

1. Окултен антропософски конгрес в Щутгарт.

2. Курс в Християния. Д-р Рудолф Щайнер е държал в Християния, столица на Норвегия, в края на ноември и началото на декември 1921 г. ред сказки върху окултизъм (антропософия), педагогика и социални въпроси.

3. Окултното (антропософско) движение в Берлин.

4. Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“.

За такова съединение окултизмът (антропософията) е път.“

Приятно четене и успешно прилагане!