Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара.Второто качество на волята е смелостта и безстрашието.

Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане.

Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности. Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят.

Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят. Отличителните качества на во¬лята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш. Това, което си проумял, ще схванеш. Това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? — Не, ще вървите последователно.

Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик.

Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. Запример разбирането, проумяването, схващането и долавянето са методи, чрез които можете да упражните влияние върху предната част на вашия мозък. Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане. Развитието на горната част на мозъка, т.е. развитието на моралните чувства се постига чрез благороден подтик, предизвикан от милосърдие, правдивост, любов към Бога и любов към ближните. Тялото на човека е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята. Човек извършва волеви и неволеви движения, волеви и неволеви функции, което показва, че много неща не зависят от неговата воля. Запример сърцебиенето, мислите, чувствата са вън от човешката воля.

Окултната наука дава ред методи за контролиране на човешките мисли и чувства. Колкото и да се отрича факта, че мислите и чувствата са вън от контрола на волята, това лесно може да се докаже. Достатъчно е да ви убоде някой с игла, за да подскочите веднага и да измените състоянието си, да дойдете даже до избухване. Избухването, разгневяването е процес извън волевия контрол. Това е процес на ферментиране. Всяко ферментиране се дължи на особен род бацили, които са причина за образуване на вкисването. Много такива бацили съществуват както във физическия, така и в останалите светове. За да се освободите от влиянието на тия бацили, вие трябва да упражнявате волята си, тя да въздейства върху мозъка, специално върху въображението. То трябва да се намира под контрол на волята. Въображението представлява отвора на тъмната стаичка, камера обскура, в която се поставя светочувствителното стъкло на фотографията. От фотографа зависи дали да се отвори или затвори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Там, дето въображението не е под контрол на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и без време, съзнателно и несъзнателно се получават отпечатъци върху мозъка. Ако разбирате законите на природата, вие ще знаете кога да отваряте и затваряте тази камера. Има случаи, когато съвсем не ви са нужни външни впечатления.

Запример двама души се карат. Вие се спирате, отваряте камерата си и приемате впечатления. Тези впечатления се предават в мозъка и цели два-три часа след това се преповтарят. Трябва да мине известно време, докато тия впечатления в мозъка се изгладят и той се върне в нормалното си състояние.

Друг случай. Минавате покрай някоя гостилница точно в 12 ч., време за обяд. Искате да влезете вътре, да се нахраните. Пипате джоба си, но се оказва, че нямате пари. Тръгвате из улиците недоволен, неразположен, като носите във въображението си образа на всички ония хора, които ядат. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница и виждате, че всички хора ядат. Настроението ви се влошава още повече и вие се чудите защо днес трябва да постите. — Чрез този пост разумните същества са ви поставили на изпит, да опитат волята ви. Този ден именно не трябва да минавате покрай гостилниците. У вас пък тъкмо тогава ще се яви желание да обиколите гостилниците, дано видите някой приятел да ви покани на обед. — Този ден останете дома си и разсъждавайте философски: Толкова години вече как ям и пия. Какво съм придобил от това? Не мога ли поне един ден да не ям и да постя? Така трябва да разсъждава окултният ученик. Да пости един ден, това не значи, че той трябва да се изтезава от глад. Че някой щял да гладува един ден — това е случайност, това е временна проява в живота, която трябва да се приеме в положителен смисъл.

Както виждате, методите на природата коренно се различават от човешките. Всички неща в природата не са систематизирани, както хората разбират. На пръв поглед като че всичко в природата е разхвърляно. Като се качвате по планинските върхове, виждате долини, гори, полета, в които всичко е в голям безпорядък: тук виждате големи дървета и веднага до тях по-малки; там виждате големи и малки цветя разбъркани; другаде виждате големи и малки камъни едни до други или разхвърляни. Гледате и се чудите на този безпорядък. Ако човек би нареждал градина, в първите редици ще постави малките цветя, после по- големите и така ще ги нареди последователно. Ако нарежда камъните, първо ще тури по-малките, после големите и т.н. Обаче, който разбира законите, във външния безпорядък той ще види смисъла, разумността на природата. Важно е за човека, като се движи всред природата, да разсъждава, да изучава нейните методи и закони. Изучете развитието на едно дърво и ще видите каква хармония съществува в отделните му части. Виждате, че едно дърво се е изкривило малко. Това не е случайно. Изкривяването на дървото показва, че то е срещнало някакво препятствие на пътя си. За да преодолее това препятствие, дървото се е извило малко. Значи, някаква разумност е движила развитието на това дърво. Следователно, когато срещаме изкривявания или някаква разхвърляност в природата, това говори за неблагоприятните условия, които съществуват на земята. Веднъж тези условия преодоляни, това показва каква голяма разумност има в природата.
Също така и мислите, и чувствата на човека са разхвърляни, т.е. нехармонично поставени. Защо? Защото условията, при които живеете, не са бла-гоприятни. Какво трябва да правите? Да преустроите вашия ум, вашето сърце. Как ще ги преустроите? Като вложите в тях ново съдържание — нови мисли и нови чувства. Да преустроите мозъка си, това не значи да го завладеете. Често хората казват, че трябва да завладеят природата. Не, природата никога и никой не може да завладее. Природата представя Божественото тяло.
Следователно Бог никога няма да остави някой да завладее тялото Му и да се разпорежда с него, както иска. Понеже съвременните хора искат да завладеят природата, те си навличат големи злини и нещастия. По този начин тя им дава добър урок, показва им, че те не могат да я завладеят. Те трябва да й се подчиняват, да я слушат. Мислите ли, че бащата ще се остави на сина си да му тури гем на устата и да си играе с него като с конче? Да завладеем природата, това значи да завладеем своите мисли, чувства и желания.
Друго криво положение у съвременните хора е мисълта, която те поддържат, че трябва взаимно да си упражняват влияние, да се завладяват. Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага с ред методи за това. Като свържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече. Щом се събуди, ще му кажеш: Сега аз заповядвам! — Какво печелиш с това? Тялото на човека можете да владеете, но никога неговия ум и неговото сърце. Щом се освободи от въжето, той ще направи същия опит с вас. Когато спи човек, вие можете да го връзвате и като вързан, можете да му влияете, но щом се събуди, влиянието остава само върху тялото му, а не и върху ума, сърцето, душата или духа му — те никога не могат да се подчинят на чуждо влияние; те не се поддават на връзване.

И тъй, при упражняване на волята Бялото братство изисква всяка мисъл да бъде чиста, пряма, изправна и благородна. Силната воля не подразбира груба, физическа проява, както съвременните хора казват, но тя се изразява в примирителни действия. Допуснете, че един ден ви се представят сто случая да направите зло, а един случай да направите добро. Силата на волята ви ще се види при стоте случая, ако се прояви в примирителен смисъл. Обаче, ако направите сто злини, а едно добро, доброто не може да компенсира извършените злини. Следователно всеки трябва да упражнява върху себе си вътрешен контрол, да прилага волята си, за да разбере своите отношения към природата и към ближните си.

За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Запример, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемат конусообразна форма. Когато растат близо един до друг, те икономисват пространството. Боровете предават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Запример, щом са около боровете, брястовете растат нагоре, приемат конусовидна форма; щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боровете обаче, винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна култура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер.

Сега ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът. Ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по някаква случайност, някой влиза в стаята и открадва парите ви. Започват ред изпитания: хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате, да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде. И едното е възможно, и другото е възможно. Мислите ли, че като постъпите в някое музикално училище, няма да ви дават мъчни упражнения? Ако ученикът каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Който иска да учи, той трябва да е готов на всичко — и на мъчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при някой художник, и там ще срещнете същото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Следователно, щом влезете в окултната школа, ще очаквате мъчни задачи. Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, учителят ще каже: Намери си друг учител! Това училище не е за тебе.
Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. Има хора в света със силна, с твърда воля.

Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: Свършихте ли вече? — Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. Като дойде ножът до кокала, да турите ръката си върху раната и след 20 минути да оздравее. Човек със силна воля може да направи това. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправи към раната си. За да постигнете такава воля, трябва да бъдете безпощадни към погрешките си — не да се критикувате, но да констатирате нещата така, както сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствителната плоча на фотографията отпечатва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте! Как ще изправяте погрешките си? Посетете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. Двамата свирят и ако ученикът сгреши някъде, учителят казва: Не свириш вярно. Започни отново! И двамата започват отново. Щом ученикът изправи погрешката си, учителят казва: Продължавай нататък, вземи другата позиция! — Като греши, трябва ли ученикът да свали лъка от цигулката, да заплаче и да каже: Учителю, простете ме, сгреших. — Няма защо да плаче, да прекъсва свиренето. Той трябва да върви напред.

И тъй, като направите една погрешка, не оставяйте цигулката и лъка настрана, но продължавайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продължавайте напред. Какво е цигулката за човека? Цигулката представя човешкото тяло. Какво пра¬вят учениците но музика? Като не им върви, те продават цигулката си. Пазете свещено следното правило: И при най-мъчните условия на живота не продавайте цигулката си! Цигулар, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания. Имал дългове, които трябвало да плати. Щом има дългове, нека свири. По този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не е позволено на ученика да продава цигулката си. Ако продаде цигулката си, той ще се намери вън от училището. Всеки ученик трябва да има своя цигулка, училището не дава цигулки на заем. Следователно каквото да е тялото ви, каквито недостатъци да има, те могат да се изправят. Как? Чрез упражнения. Както цигулката чрез упражнения се все повече обработва, така и човешкото тяло чрез упражнения, чрез работа се изправя и развива. Запример тази година мога да ви дам задача да работите върху носа си — да го продължите или разширите с един-два милиметра. По-лесно е да се разшири носът, отколкото да се продължи. За да стане волята ви устойчива и положителна, трябва да измените палеца и долната част на брадата си. Долната част на брадата ви трябва да бъде малко издадена навън, да се образува малка вдлъбнатина. Това оформява брадата, придава й по- хубава форма. Палецът пък трябва малко да се разшири и продължи. Ако не можете да постигнете това, каква воля е вашата?

Казвате, че хората си влияят взаимно. Питам: Като студенти какво влияние оказахте в университета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаят какви сте и гледате да минете незабелязано. Вие искате като богатият търговец да минете незабелязано покрай разбойниците, да не ви оберат. Така постъпва страхливият човек. Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви. Човек с убеждение е като електрически ток, който тече по жиците. Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора фунционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата. Как възпитава тя материалиста селянин? Докато има плодородие, той обикаля кръчмите, пие, чука се с приятели, за нищо не мисли. За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъв начин? Изпраща суша. Селянинът сее, но реколтата е слаба, а сушата голяма. Седи селянинът и си мисли: Каква е тази работа? Какво съм сгрешил пред Господа? Мисли той и повдига очи нагоре. Ако две-три години наред няма дъждове, сеитбата изсъхва. Селянинът още повече се замисля и става по-смирен. Значи, когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвличат вниманието му, които му пречат да мисли.

Друг- метод, с който природата въздейства върху материалистите, е поставяне на клинове. При този метод не се иска много говорене. Ще минете покрай някой материалист и ще му кажете тихичко: Мислиш ли, че материята е нещо реално? Или: Мислиш ли, че сегашният живот е устойчив? Ще кажете тези думи и ще заминете. Те са като клинове в мисълта. Тогава човек започва да мисли. Природата има за цел да застави човека да мисли, а не да го убеждава. Щом мисълта му почне да действа, той ще ви потърси, ще иска да поговори с вас върху материята. Но и в този случай вие не му говорете надълго, нека той се изкаже. Като се изкаже, запитайте го: Мислиш ли, че твоите възгледи са прави? Това ще го засегне и той ще продължи да говори, да доказва, че възгледите му са прави. Когато говори, вие трябва внимателно да го изслушате. Достатъчно е веднъж да се заинтересува, за да търси случай да се разговаря с вас. Той не се поддава, съзнателно даже дава отбой, но мисълта му започва да работи. Щом мисълта му почне да работи, енергията на новата мисъл прониква в него, започва да напоява и горните центрове на мозъка. Този метод се казва „метод на подпушване“. Чрез него ще подпушите човека от едно място, за да го накарате да търси изход от друго. Правете малки опити в това отношение, да видите какви резултати ще имате.