Чете: Ина Стойчева
Първото нещо, което се изисква от хората, е да напуснат греха, в който живеят, без да се самоосъждат. Казваш: Всяка година коля по едно агне, курбан на свети Георги.
Кажи си: Тази година ще наруша обичая си, няма да заколя агне. Нима не си в сила да се откажеш от клане на агнета? Направил ли си договор с някого да колиш? Казваш: Снощи сънувах покойния си баща, яви ми се и пожела да му помогна нещо. Ще заколя едно агне за Гергьовден, дано свети Георги му помогне.
Така постъпваха и евреите – принасяха жертви.
Днес Господ казва: Сит съм на вашите жертви; сит съм на клането на агнета и кокошки.
И свети Георги казва: Сит съм на вашите агнета. Ако искам да ям, от вас ли ще очаквам?
Хората се извиняват със свети Георги. Те си хапнат, а казват, че за свети Георги ги колят, той да отговаря. Хитри са хората! Те ядат, а свети Георги плаща! …
Ако хората са хитри, Бог е умен. Той ще повика и тях, и свети Георги и ще го пита:“ Ти искал ли си да ти колят агнета? – Никога, Господи! Голямо дело ще се заведе против вас. Това трябва да знаете! Можеш да заколиш едно агне, но кое агне и кога? Да заколиш едно агне, това значи, да го трансформираш, да мине от по-низко в по-високо състояние, от по-долен в по-горен живот.
Да заколиш една кокошка, значи, да подобриш живота й. Вън от това, клането е престъпно действие. Всичко в природата се основава на закона за трансформирането. Когато изядеш един плод, семката те моли да я посадиш в земята. Тя казва: Заплата за труда ти е моето месце. Питам: посади ли семето на кокошката, която изяде? Това са символи, на които трябва да разбирате вътрешния смисъл.“