ЛЮБОВ
Някой осъзнава ли от где иде Любовта. Този извор на Благодатта. Щастието което къпе животът и е самият живот.
Че това е свят дар
и ние трябва да го подарим
на тези жадните, на бедните за него.
Защото безлюбието, то обезсмисля всичко.Води към нищета.
А Любовта, тя блика цъфти
и дава, дава,
лъчезарието в душите,
в сърцето.
Пийте от тази жива вода.
Яжте от този Небесен хляб
и се радвайте,
защото животът е даване,
първопричината на щастието наречено Любов.
И в това е молитвата
въплътена във всичко.
Нашият Живот, в Благодатта,
в Любовта.
***
Зад паравана
Зад завесата на този Свят.
Зарево искри.
Видело цъфти.
С лъчисти зефирни лъчи къпе
облива с живец, красота
Душите с Любовта.
Ехти и пее дъжда.
Носи Благостта.
Там дълбоко тя полива
с чудото на Обичта.
Там,
там дълбоко
Зад паравана,
цъфтят цветята на Душите.
Лети Живецът към мечтите
в порив свят
на Любовта.
Там,
там далеч на хоризонта.
Дете играе,
подтичва по брега,
къпено от музиката на прибоя
дошъл от океанът на Вечността.
Държи Хвърчилото си на мечтите
носено от бризът чист на Любовта.
***
Животът е Изкуство.
Лесно е да мразиш.
Трудно е да Обичаш.
Богат е този който Люби.
Самият Живот е сгъстена Разумност,
в която се къпят Душите ни.
Истинската работа е Творба.
Песен на Любовта,
галеща самият Живот, с Вечноста си.
Кой ще скъса от Светлината на Сърцето Си,
за да Нахрани Ближният със нея.
В Сълзата на Любовта Изгрява Истината.
Пътят на Свободата е постлан с
кълдъръм от Светли Души.
Духа Вятърът на времето.
Като детско хвърчило
се носи мечтата,
заболена от облаци вода,
за да напоят Идното Ухание!
Свята е Славата
на Вечното Слънце на Живота.
Изтъкано от Любовта!
***
ПЕСЕН ЖИВОТВОРНА
Дъж заваля.
Запя.
Безброй много звуци, мъниста,
багреха с животворната си чистота Света.
И той Кротна,
заспа окъпан под тази святата си повивка,
доволно нахранен от Благодатта небесна.
Сегиз тогиз във този чуден покой Отекваше жужейки някой автомобил който усилваше само
приказното тайнство
спуснало се в този миг,
за да ни напомни.
Че тя е една,
Въздесъщата Вечна красота.
Тихо, тихо беше в нощта.
Отекваха песнопенията в ней,
на живота.
На Мира.
А той капчукът капеше
Отмерваше стъпките на Вечността.
На Любовта.
***
Като камбанен звън
Петльов възглас обкичи ефира,
отекна.
А след него други и други
и други.
Цял хор запя.
Възпя Мира.
Насити полазилите лъчи
с усмивки.
Посрещна Райко.
Разбуди всички за добри дела.
А той въздухът режеше с ведростта
си Виделината,
която с плащ чистота
бе прегърнала утринният миг.
Изявяваше върховното тайнство
на Живота.
Любовта!
***
ПРИЗИВ КЪМ РОДЪТ ГОСПОДЕН
Мили сестри и братя.
Живем в осилно време.
Време когато северните славяни защитават нашата култура. Културата на Светлината.
И ние като извор на тази култура, верни следовници на Учителят на Бялото Братство, ревностни пазители на Завета Господен, сме призвани да сме достойни хранителни на неговата Светиня.
Нека да сме едно цяло с неговият Идеал, за доброто на всичко и всички, по целият Свят!
Да сме неговите стъпки крачещи в пътят на Светлината.
Да сме неговите очи пръскащи неговата Свята Благост.
Да сме неговата уста, сееща това вечно жито на Хлябът Господен. Всяко ни дихание да е:
Слава, Свята Слава Тебе Боже!
Оте наш на Светлините,
на Благодатта!
Да сме едно цяло с него, защото той е в наз и ние сме в него.
Ние вестителите на Светлината в Света.
Бъдете на челна позиция в тази битка, вие пряпорецът Свят на неговата ЛЮБОВ!
Защото нашият Живот е Негов и ние сме едно с него,
вестители на нашият Учител Благ.
Свят преклон пред неу, за нему,
със нему ,Свято Дело Господине! Защото освен нему няма нищо Друго.
Ти съзнавай ти Люби.
Ти беспирно сей гради
И в Живота всичко давай,
Тази Истина Бога ти познавай.
УЧИТЕЛЯТ
послеслов:
Ваш предан слуга,
Вие
Опълченци на Светлината!
Аминъ
***
ЗАВЕТ
Казано е.
С каквито се събереш, такъв ставаш.
В съзнанието трябва да се култивира цветето на Живота.
От там да осветява с уханието си, пътят към Идеяла.
Трябва да се създадат СЛЪНЧЕВИ УЧИЛИЩА.
Отрано да се засадят Фиданките,
Та когато стане време, да
допренесат изобилен плод на Божията нива.
Ние сме вестители на културата на Светлината. Изконният зачатък на Истинският живот.
Изворът на Славянството,
Даден ни от Рожденецът на Благодатта Вечна.
Смело трябва да сме на постът си,
да посеем скрижалите на Отецът наш небесен, по целий свет.
За доброто на всички човеци, наши братя по цялата Земя.
За идването на Неговото царство на
Светлината, Любовта.
Всеки да носи този завет в душата си.
Тази звезда да е на челото му.
Да му Светлей в пътят на Живота.
АМИНЪ
***
Глава 8.
ПОСЕСТРИМИ
ДОБРОТА
Утринта настъпи с Мир.
Райко със Светлик ухаен разцъфтя
и изпълни с светлина цялата гора.
Радостна глъч обкичи
от хоризонт до хоризонт
Благарката земя.
Там при дъбът,
Дървото на Живота
Любовта!
Лиско се събуди,
жално изскимтя
И видя.
Катеричка да го гледа,
без да мига.
Вперила бе, в него поглед тя.
-Добро утро!
Лиско се надига гузен.
-Заповядай мили!
Ела да хапнеш, да закусиш,
от нашите добрини.
Срамежливо и послушен
Лиско седна
без нищо да продума.
Така помълчал, помълча
И после натъжен изстена.
-Какво да правя?!
-Бъди Добър?
-Но как?
-Просто красиви мисли,
чувства и дела,
ти със всичко, всички сподели.
Повярвай ми!
Любовта е наший дар.
Тя на Живота тук е цар.
Верен бъди
на Душата и Сърцето
И помощ ще ти дойде от небето.
След това катеричката запя.
БЛАГАТА ПЕСЕН
Ти съзнавай ти люби
беспирно сей гради.
И в Живота всичко давай
Тази Истина
Доброто ти познавай!
После продължи.
-Виж Лиско! Знам,
Лиска е наскърбена.
Много от теб е наранена.
Дай и време да помисли
И да ти прости.
Покажи и наистина, че се промени.
Любовта е всепризната.
Тя не знае невъзможно.
От всичко във Живота Тя е Свята.
Лиско слушаше навел глава.
А катеричка продължи.
-Ей виж, на,
зимата настъпва сега.
За Лискината фурна
ще са нужни клонки и дръвца.
А и за други нужди,
за печицата у дома.
Лиско хич не губи време, скочи.
В гората се изгуби.
Не след дълго,
до вратата на фурничката
за житните питки
бе събран
цяла купчина дърва.
Там Лиска да кладе,
огънят на Любовта.
И от този ден,
всички Изгревяни бяха весели честити.
Кога студ сковеше земята
И вятър брулеше със песен зимна.
В тяхното огнище
нещо грееше сърцата.
Лиско беше!
Подържаше огънят да не изгасне
във Душата!
***
Глава 9.
ПОСЕСТРИМИ
Зимата напредна.
Полетяха бели пеперуди
повиха с Бяла пелена
Този край на Благоста.
Мир сгуши с пухкавата си завивка
своите чада на Любовта.
И от всички най децата
радваха се на туй бяло чудо на Мира.
Припкаха из него с лъчезарен
весел звън, цвърчяха.
А Бухалчо с усмихнат
достолепнен тон
мъдрост внасяше в играта.
-Да, деца. Има думи Мъдри
долетели от дълбоки времена.
Предците ни са викали
на тази Зимна хубост,
поговорка:
-ДЪЛБОК СНЯГ, ГОЛЯМ КОМАТ.
След това кога влязоха на топло
във школото, той им разказа
приказката за житената питка.
Как нощя е отишла тя
при малките зрънца
спящи там на топло
под зимният кожух на тази
Бяла снежна пелена.
А от всички най,
Те се радваха на
този странник Лиско
който от ранна утрин
до късно вечерта,
носеше дърва на всички
стопани, мили и добрички.
И сръчен беше той.
Шейнички им сглоби
да се радват на тези земни хубости.
И играеше със тях
И те го следваха навсякъде.
Помагаха му със дървата
без да ги моли.
Даваха му детската си
чистота,
родена от невинността.
Веднъж следвайки го там
навътре в храсталака,
Едно Дете запита?
-Този храст какъв е Бачо Лиско?
-Туй е дрян.
Той най-рано си цъфти
но много късно зрее.
Плодчетата,
дренките му дават здраве
на големи и на малки.
Децата си възкликнаха.
-Ах как изкаме да сме кат него!
Да даряваме Здраве, Щастие
и Благина на Всички у дома.
-Знаете ли!
Лиско със усмивка си продума
Да вземем от неговите клонки
и със тях да благославяме,
наричаме
милите добри стопани с всичко
най-красиво във света,
кога настъпи Новата Година.
Нарекоха ги те Сурвачки
тези чудни клонки, гъвкави
и еластични.
Дар за здравето на всички.
Оставиха ги там при Лиско
где се беше подслонил
На топло във пекарната
кога студа превземане нощта.
А той не спеше.
Сурвачките вързваше,
гласеше, кипреше, редеше
чак до сутринта.
Когато някой
взе да чука на вратата.
Бяха Лисичетата,
на него му децата.
Носеха кравайчета,
курабийки малки сърчица.
-Татко заповядай!
За теб мама ги дари!
Сълзи закапаха от Лискови очи!
И се захванаха да разкрасят
Тези ранобудни клонки на Любовта,
с кравайчета и сърчица.
От Душа и към Душа
В името на щастието
Обичта!
***
Глава 16.
ПОСЕСТРИМИ
Мир!
Мир се спусна над Земята.
Стелеше Светликът красотата в Света.
Лебедът излезе бавно
от езерото на чистотата
на Душата на Живота.
Устреми се.
Влезе в школата на Светлината.
Застана на катедрата, запя.
-Хей вие Братя милички сърца.
Щастлив съм че съм тук при вас.
И светлея и цъфтя,
где що ме къпите със Любовта.
Но аз не искам вие да ме превъзнасяте.
Ни най-малко хвалебствени
слова да ми поднасяте.
И ако съм на чело на Бялото ято.
То защото
първом моите гърди
да си поемат насрещний вятър,
где бури искат да сломят устремът на Добротата.
И те, туй Светлите ми братя искат.
И Любовта е тяхна.
Знайте.
Истината е във всички вас.
И първи наш Баща е целият Всемир.
Там вий търсете Хармонията, Благостта
и проявете Обичта.
Тази жертва Свята вий на другите я поднесете.
И във всичко във Живота
пресъздадете.
Таз светиня Любовта
от Душата я Дарете.
След туй млъкна.
Кротна тихо.
Сълзи капеха от всинца им очи
напити със водата Жива на Мира.
И пак той продължи. Запя:
-Хайде мили братя и сестри
да направиме събор.
Да се съберем от близки и далечни места и споделяме Любовта.
И да цъфтим с тази Братска Светлина и да къпеме Света,
като жива ни вода,
от нашето езеро на Светлината
Чистотата и Мира!
***
Глава 11.
ПОСЕСТРИМИ
Човек за да има Дарба
да твори,
за да вае щастието в нечии очи.
Трябва сърцето и душата му
да са изпълнени
с любящи добрини.
След това кълвачът продължи.
Ето тези купички, лъжички
са плод на нечия Душа
проявила Любовта към всички.
Още недовършил.
И катеричката допълни с изненадващ глас.
А те са направени
от нашият приятел
Господин Кълвач
Който сега ви учи
със туй умение
да сте полезни в този час.
Кълвачът скромно замълча.
След това весело добави.
– Но по първо,
нека да си хапнем на мига,
от Катеричкините дарове
вкусни курабийки, сърчица.
И после ще да продължим
да ваем да градим,
Творбите си един на други
да споделим.
Знайте деца.
Има поговорка.
Сговорна дружина планина повдига.
Нужна е братска помощ и любов
да вървим по пътят нов.
Защото всеки има дарби
за него автентични
от другите приятели и по различни.
И ние тъй
се допълваме, помагаме.
Животът си едни на други
с Любов осветляваме.
И всеки учеше децата
на своят занаят
за да изявят
красотата в Благоста си
по-добре във тоя свят.
Майстор Бобър
ги научи на строеж,
Как със дървени кубчета
да направят градеж.
И във тези часове на труд и светлина,
ехтеше песента от всички
Детски творчески очички.
Рисуване, поезия
наред със песента, везбата
ваеше със хубост свята
Добротата.
Който пее зло не мисли
Само дава,
Любовта към Ближният си
по най-красивий начин
От Душата си да изразява.
***
ИЗКУСТВО
Сам, Творецът се проявява.
Нужно е кристално съзнание,
за да се пропуснат Слънчевите
лъчи на Идеала.
И Ваятелят гали с ласката си Животът,
с Абсолютната Красота на Любовта.
Бяла Жар птица се спуска
и започва да пее,
да лее, да Грее със Святоста си.
Който притворява огънят на тази магия е безсмъртен.
Вечна Хармония, Любов,
Хубост дивна,
към жадните
за тази небесна роса очи.
Разтворете прозорците
на Душите си за красотата на
Живота!
Там грее Любовта
и ви вика.
-Полетете с крилата на Твореца
във вечната Красота
на Хармонията.
…….
Творческото съзнание е Медитация.
То мие гнилочът насъбрал се
в битовото съзнание.
Изкуството е проявена Доброта.
Сее житни Слънца в Душата,
къпеща се в този Елей на Живота.
Пее пилето на вечната Майска утрин
и тогава ухаят розовите цветове,
обляли Детските Усмивки в Сърцата.
Дивете се на тази неземна Хубост,
хвалеща със всяко дихание
Творецът.
Самият Живот е Изкуство.
Творецът вае Благодатта Вечна.
С Усмивка Любов!
АМИНЪ
глава 4.
ПОСЕСТРИМИ
Една утрин
на път за школата
Бухалчо минаваше си под Дъба.
А там катеричка малка
хромел, ръчна мелничка върти,
И връз него
нейната солена пот струи.
Помагаха и двете хубави дечица
на Лисанка,
нейната посестрима добричка.
Едното сипваше житце
от едно котле,
А другото на чучурчето от долу
бе сложило коритце,
в него там струеше
Бяло брашънце.
Бухалчо отрони.
-Катеричке!
Защо тъй във този ранен час,
Ти тук работиш.
Няма ли във училището да дойдеш?
Да споделиш и да възпееш
красотата на живота
с всички нас?
-Ох, Бухалчо премъдрий!
Иска ми се, но кажи ми как!
Нали обядът ей сега ще да дойде
и след духовната храна
ще е благо да нахраним
със погача харна
слънчева и вкусна.
Замесена, изпечена
Със любов и от душа
Там във Лисанкината фурна.
Приготвена със доброта.
Бухалчо сведе си глава,
отрони.
-Да така е да!
Повеч нищо не добави.
Продължи към школата на Любовта.
Там пред всички
той им сподели.
-Хей приятели добри!
Какво да сторим ний
за тез посестрими стопанки
наши?
Техний труд да облекчим!
Наистина освен думи красиви
са нужни и дела.
Защото тази светла наука на живота
крепи се преди всичко на труда.
Мигновено Бобърко подскочи.
-Да направим там до поточето
и воденичка.
Ний със Видрата ще измайсторим
туй огромно водно колелце.
То във мелничката ще задвижва
Камъкът на хромелът голям,
с помощта на ней
ще текне
смеленото бяло брашънце.
И на други ден,
още щом пукна заранта
бригадата се там събра,
до поточето на Любовта.
Командата зае се.
Този труд възпя го с песен.
Въздигнала и сътворила
Благостта.
И воденичката не след много време песента пое.
Наред със сърцето на Живота,
протече бяло наше брашънце.
И до таз кокетна воденичка
застана нейната посестрима добричка.
Фурничка красива и голяма.
Също като нашата Лисанка
неуморна мила и засмяна.
А кога станеше обяд
в трапезарията на този чуден свят.
Хлябът наший бял и свят.
С Братска песен бе възпят.
Небесните пчелички там жужаха в клоните на добротата.
Събрана със ухаен труд,
от цветята.
песента:
СЛАДКО МЕДЕНО
***
Глава 12.
ПОСЕСТРИМИ
Ето новата година мина
А след ней и Януари.
Не след дълго:
– чук, чук, чук,
на прага цъфна Февруари.
Веднъж в школото
дойде Прасчо наший градинар.
Той извади малкички кисийки
после рече:
-Вижте милички дечица.
Туй са семенца
Дар за нашата Земя.
и сега ний ще ги засадим,
нов живот със тях ще възродим.
-Но как!
Възкликна Ежчето:
-На вън вятърът фучи
Сняг вали.
Студ сковал е всичко
в прегръдката на този зимен Мраз.
-Не бойте се!
Тук е топло и уютно
Ще сковем кутийки
и ще ги напълним с пръст.
Ще ви покажа
Как туй светло чудо
ще да осветлим
във този зимен час.
И послушните деца
под ръководството
на Прасчова грижовната ръка
сковаха малките сандъчета.
Той още от есента
бе приготвил пълни кофи
с горска земя.
След това показа им
как да я разсипят.
Малчуганите хич не се подвоумиха.
Най-старателно в кутийките
пръста разпределиха.
-Ето Дечица…
И той старателно показа им
магията на разсаждане
на семенцата.
прилежно полагайки ги
във Земята.
След това поляха ги
със живичка водица,
донесена, поднесена
с Разумна, Блага,
миличка ръчица.
Не след дълго,
след някой друг и ден,
разбулиха пръста
грейналите им лица
на тези малки кълнове,
-Хей семенца!
На домати и пипер,
родени и отгледани
от Светлината на Слънцата!
Туптящата Любов
в гърдите на Децата!
***
глава 3.
ПОСЕСТРИМИ
А, Б, В,
Красиви семена посети
във света от Светлината.
Ето аз ви давам
на Душата Благината.
Словото е наший дар,
Иде от света на мъдростта.
Там, тя е господар.
Азбука се тя нарича,
звуците във стройно
песнопойно бяло ято
пред вас на листа реди се
защото ви обича.
Бухалът си замълча
Пред слисаните си лица.
Поднесе бял лист за четене.
Това писмо за вас долетя
със гълъбът
от таз небесната шир на Любовта.
Лебедната песен китна, мила,
где вие я научихте на Мига.
Е изписана тук
със тези нежни слова.
Ура, да!
Хайде и ний да се научим
на тази писмена!
И след своят наставник
мил и благ
започнаха да пишат
да рецитират и да сричат.
А, Б, В…!
Мила Азбука!
Скоро тя заехтя
из цялата полянка на Мира.
И гълъбът красив и бял
Скоро пак политна,
Писмо от тях понесе
към всички краища
по цялата Земя.
Тук цари Любовта!
Свято Слово се редеше,
Песен Блага ромолеше,
Благи Души цъфтяха,
Песен на Живота
В тоз оазис те Творяха!
***
МУЗИКАТА НА ЖИВАТА ВОДА.
СЛОВОТО.
Словото е самият Живот.
Всичко е музика в най-различна тоналност.
Един свири на Хилядострунната Арфа на Битието. Вае Световете с Любовта си.
Това е Абсолютната реалност която се съзира чрез Чистотата на Свещенодействието в Живота.
Самото слово, кристалното песнопение са вибрации които резонират в творческото направление на Ваятелят.
Тази въздесъща творческа мисъл
на Битието наречена Бог,
тези кристални сечения идват от първичната белота на безграничната Хармония.
И така, тази животворна вода извирайки от белите облаци на Мира се сгъстява и като слънчев дъжд, къпе Райските му Градини.
Всичко е в Светият Мир на Благостта
която сади уханието на Светлината връз цветята си в Райската Градина на Душите.
Невежеството е допуснало егото да се вкорени в съзнанието и да предизвика вехнене наречено смърт.
Нужен е Идеал, Самоотверженост за да се стъпи връз пътя на Чистотата който блести със Светлината на Вечната Любов.
Тайнство е,
кристалното , песнопение в АЗБУКАТА.
Същинската Азбука е в Душата!
Тя ни облива чрез съзнанието
под формата на Любовта,
проявяваща се в Добродетелта ни. .
АЗ-БУКА
АЗ-БОГА
В началото бе Словото
И Словото, бе у Бога…
СЛАВА.
СЪС-ЛА-АВА
Тонът ЛА съграждащ Битието.
АМИНЪ
Послеслов:
Позовавам се на УЧИТЕЛЯТ
На Бялото Братство и Неговото Слово,
За Доброто Всичко и Всички!
АМИНЪ
***
УТРИН
Каква тиха утрин.
Кротнала сънено под прозрачната повивка на водата,
кърмеща с живот
всички малки и големи деца
на майката Земя.
А той, Райко там
високо, високо в небосвода
усмихва се,
пилее златни лъчи.
Като пастир подкарал сивите облаци пред себе си.
На паша.
Да стелят своята животворна хубост.
Над ниви и поля.
Там где ще кълне Хлябът наш насъщний.
Усмивката на нашият Живот!
***
МОЛИТВА
Когато тъмата прегърне Душите
Повити сладко в съня,
Тогаз Духът
Се въздига в ефира,
към Вечната Виделина.
Отправя вопъл
ОТЧЕ НАШ
ОТЧЕ НАШ
Молитва за Святост
към всичко и всички
разливаше,
Сееше светлина в сърцата.
Като гълъб
прикацнала в скута,
Майката ни Любовта.
Че утринта настъпва
ще дойде,
ще облее със този Светлик Света,
Мир да настъпе в Душите ни
разпукала цвят,
пролетна Дъга.
Хей събудете се и прогледнете
И полетете
Че на вратата ви чука.
Един живот
Напоен със Жива Вода.
Земята е жадна,
Земята е жадна
За вашата Чистота,
изляла във скута ви
озарение чудно
нежност ухайна, Обична
Свята Красота.
***
глава: 5.
ПОСЕСТРИМИ
СЛАВИЕВА ПЕСЕН
Дъжд ръмеше над гората
Къпеше я с Чистота.
Хранеше майката Земя
със Любовта!
А там на топло в угарта,
на нивичката свята
сгушени си спяха житните Зрънца.
Чакаха да дойдат
слънчеви лъчи
да ги погалят през Пролетта,
кога щяха усмихнати главички
от ней да подадат,
килим зелен да разпрострат.
Да се превърнат в летни житни класове.
Там под синьото небе.
А мелничката неуморно
все тъй пееше, редеше.
На едно със каменните житни
хромел-колела струеше глъч
над Бялото ни брашънце.
Всички пойни птички от гората
Весело цвърчаха
там намерили приют
от студа на зимнината.
А и малките деца
на Лиска
Бяха дясната ръка
на наша Катеричка
родственица близка.
Веднъж, сред тази славиева
пойна глъч,
Едно лисанче весело подвикна:
-Хей, како Катеричке!
Виж какво нарисувах
на Бялото ни брашънце.
Едно Слънчице!
-О О О!
Колко е красиво о о о!
Катеричка разцъфтя.
След това със пръст добави.
– А това е буква А.
-Но то е лесно!
И лисанчето повтори.
-Браво!
Се провикна то.
И припна с брашънцето
Там при свойта майка
Где във фурничката си печеше,
погача весела, честита и добричка.
И ето, не след дълго
заизлизаха си от пеща
искрящи, зачервени, топли питки
Грейнали Слънца.
С лик изписан с буква А,
А след ней и Б и В…
Погача след погача
Лъчезарна, азбукатата се редеше.
Катеричка и Лисанка
учеха малките деца
на писмената.
Труд и песен там кънтеше.
Хлябът наш насъщний
в Азбуката се редеше.
Той е дар дарен
от небесата
окъпали Душата!
А също и Земята.
Родила ни зрънчицата.
И изгря там детска школа хор.
Славянчета!
Защото Славиевите рожби
Бяха първи в таз мелодия родена
от сърцата на децата.
къпеща мира
в този край на Святостта.
Благопойна храна
лееше жива Светлина.
Пееха малките усмихнати
Славянчета
за Слънцето на Любовта.
Славиевата земя на Обичта!
***
Човек е Живата пентаграма.
А тя съдържа пет основни принципа на Живота.
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Добродетелта или работата,
има в себе си другите първоистини на Пентаграма на Живота.
В ИЗПЪЛНЕНИЕТО Волята на Бога е Силата на Човешката Душа.
Това е формулата изписана околовръст на пентаграма.
Изпълнение:
Творецът реализира чрез нас своята Хармония.
Или работата е чисто волеви творчески процес.
Учителят казва:
Само ПРОЯВЕНАТА Божия Любов е Любов.
По делата ще ги познаете.
/Христос/
Някои мислят, че като се облекат в бяло, ходят на изгрев, играят Паневритмия и
слушат беседи всичко им е наред.
Ако те не са добродетелни, тоест работливи, принесли в служба на Доброто своят труд, те не са окомплектовали пентаграмата в съзнанието си. Няма как да влязат в Светая Светих на Божията Слава. Да станат едно цяло с творението на Живота.
Всичко което става в школата на Живота е подготовка за сливането с цялото.
Но е нужно чисто съзнание за да се реализира смисълът на еволюцията.
Приятно е на изгрев.
Приятно е на паневритмия.
Приятно е на беседи, пеене.
Но Работата е Пътят на Жертвата, към великият идеал. Тя е дан, даване.
Ра-Светлина.
Бо-Бог
Та-Тя, Той.
Или Богът на Светлината,
на Любовта, се изявява.
Труд, произхожда от трудно.
Тук липсва Творческият процес на Любовта, на Благодатта.
БЛАГО ДАВА!
***
СВЕТЛИЯТ ИДЕАЛ
Кой е Учителят!
Един Светъл Идеал.
Кой е готов да положи в нозете на този Светъл Идеал,
животът и Всичките си сили.
За него.
За делото!
Да дава!
Да къса от себе си.
За всичко и всички.
В името на Доброто!
В името на Любовта Господня!
Без никакви компромиси в съзнанието си.
Да избели платното на Чистотата си
и да го постеле пред вечното Аз.
Той да пише!
Да говори, чувства, Люби!
Да се труди за цялото!
За Любовта!
В Молитвата няма Думи.
Има Хвала, за всичко и всички!
Любов!
Това е делото
През което Левски мина.
АМИНЪ
….
Този който крачи в стъпките
на Светлият Идеал не представлява себе си, а Него.
Тогава Той става непреривен Извор на Светлина, поел към сливането
с Вечната Хармония.
Към Съвършенството.
И става ученик на Бялото Братство.
Нека да не се залъгваме.
Карнавалът с маски е във Венеция.
Тук става въпрос за реални величини.
Истинският Изгрев и Светлина са в съзнанието.
Истината е жадна за
безкомпромисна чистота.
Оръжието на Идеала е познание.
Чрез него се проявява
Божията Любов.
Защото пътят на Идеала
е Жертва.
АМИНЪ
***
Глава 17.
ПОСЕСТРИМИ
И всички тук във този ден
се знаеха да направят
техний Райски кът.
Обител свята.
За всички жадни сърца
от всички краища по Света.
Готови да напият Живата вода
на Любовта.
И литнаха Белите Лебеди
да разгласят тази чудна новина.
Тук Събор ще има на Обичта.
В Благодатната Земя.
Там где бе прикацнал
Белият Учител на Мира!
Благоструйна животворна вода,
при Дървото на Живота.
За Доброто!
За Мира!
Грейнали Слънца, душички,
градяха, жънеха, копаха.
От най-малките деца,
чак до баба Костенурка
прастарата знахарка носеща мъдростта на Вечността.
А той изворът
бликаше, цъфтеше.
Лееше Благоструйна
животворна мелодия.
Даряваше с храна
Райските градини на тази Земя.
Тук цъфтеше Изгревът на Любовта!
***
Балканска Песен
СЛАВОСЛАВЛЕНИЕ
Кавал засвири там в планината.
Възнесе се песен чудна
нейде в небесата.
Глас възлезе, отекна.
Стани ми стани Балканджи Йово.
И викни ми Запей Харна Воеводо.
Събери си дружината Свята.
Призови я на Бран чиста,
харна пред Бога.
За Любовта, за Светлината.
Че е време настало
Български Лев да стане.
Да се надигне и изреве.
За мир, за Свобода.
За Царството Божие.
По цялая Земля.
Сей ли ми сей сеячо.
Туй жито си вечно.
Със този хляб да нахраниш
С Любов всих люде во све’та.
Че тази питка е слънчева,
Харна, Чудна Господня.
И на всекиму всих ще има.
Жива Вода Вечна.
Долетяла е там отгоре,
с първите чудни лъчи е.
На нашето небесново си мо’ ре,
Господният Дух,
във всекиму да възкласи.
Свири ми свири Воеводо.
На този Кавал Небесен.
Лети ми лети о птицо.
От Райски предели где грееш.
И възхваляваш със тази песен.
Песен Чудна за Харни Воеводи.
Наливай ми, пей ми о Дево!
Душо Балканска ти рожбо.
Та кърми със тази Жива водица,
Душата ни Славна Любяща.
За Славата Вечна Господня.
За Слава във Слава на Бога.
Че Слово едно е.
Где грее и сее.
Любов, Мир и Правда.
Во веки Веков,
да Пребъде!
АМИНЪ
***
ПОЗНАНИЕ
Със-Знание
Познание е дълбокото разбиране на безграничното величие на мирозданието.
Как може да се покаже или опише то.
Самото то решава да се изяви
насаме, дълбоко в човешката същност.
Познанието е оръжие в ръцете на Любовта.
Тук не става дума за безрезервна доброта, а за тази дълбока разумност
която вае руслото на Живота към хармонията на безпределния океан на Битието.
В Истината нещата са безкомпромисни.
Връз Светлата врата на Живота са изписани.
Милозливост, Благост, Разумност, Търпение и Послушание.
Тези съкровени, закони водят към реалното щастие в смисълът на Живота.
Не всичко се проявява на физически план. Думите са спомагателно средство.
Те се изявяват, под грижите на Светлата чистота, за да помагат.
…
МОСТЪТ НА ЖИВОТА
Един странник, минавал по мост.
Той видял, че една дъска е счупена.
Тъй като бил ДОБЪР, обозначил това място, за да не пропаднат другите.
Втори странник, виждайки това, решил да поправи повреденото. Той бил РАЗУМЕН.
Трети странник решил да научи другите, самите те да поправят и градят мостове. Той бил МЪДЪР.
А идеята за мостът на Словото над бушуващата река на Живота, бил ТВОРЕЦЪТ.
На отсрещния бряг била чудно хубавата му обител,
Райската градина.
Стигналите до нея, минавайки по моста на Святоста, я назовавали Рай, като самият него. Райко!
Слънцето на самият живот,
БОГ КОЙТО Е ЛЮБОВ!
Послеслов:
А урвата и реката кой ги е създал.
В началото на Мъдроста е СТРАХ ГОСПОДЕН.
БОГ Е ОГЪН ВСЕПОЯЖДАЩ.
Разумно да крачим по моста на Словото.
Обителта на Славата е там.
Един ни води с ръката на ЛЮБОВТА⚓
АУМЕНЪ
***
ЛЮБОВТА, ДЕТЕ НА СВОБОДАТА
Ако човек не е свободен.
Той не живее, а се мъчи.
Единственото, което човек
има, това е Любовта.
Всичко друго е илюзия.
Любовта придава смисъл на всичко.
В нейните клони вие гнездо
истинското щастие.
Кой ще полети над предразсъдъците с крилата на Любовта.
Силен е този който лети през пустинята на Живота,
за да налее в Душата си,
Ухание от цветето
на Живата Вода,
на Любовта.
Какво е Любов!
Няма живо същество, което да не я познава.
Със всяко дихание Тя ни кърми с млякото на нейната Слава!
🌸⚓
АМИНЪ
***
ПОСЕСТРИМИ
Втора книга
ШКОЛАТА НА СВЕТЛИНАТА
глава 1
Есента обагри зелените листа
И те литнаха в простора като Грейнали Слънца.
жълт килим редяха
Също като тез души цъфтящи,
Пред школата на Благостта.
-Не бързайте! Не се тълпете!
Важен бухалът зовеше.
-Място тук за всекиго ще има.
Всяка е Душа ще е напита
в тази красна хубост и повита.
Живата вода на Любовта.
И Лебедът, и той запя.
-Знайте мои милички Слънца,
че Любовта е най голямата храна,
също като житните Зрънца,
сгушени на топло
в голямата коруба на Дъба.
И ний сме житни семенца
Приютили се под слънцето на Любовта.
Но е нужен разум, мъдрост
Наший дом,
да го превърнем е Рай.
Също като този синий вечен мир.
где Долетял съм
от тази славна небесна шир.
Ето скоро ще настъпи зима.
Утре с мойто ято ще си отлетим.
Но Бухалко е тук,
Буква по буква той ще ви дари
със този вкусен хляб.
Душите ви ще нагости.
И на другий ден,
ятото политна в небосвода
И оставиха оазисът красив
Там где цъфтеше,
бликаше живата вода,
Школата на Изгрева
на Обичта!
***
Глава 10.
ПОСЕСТРИМИ
Нова Година!
Ето Изгрев разцъфтя
Освети тази бяла пелена
със ласка чудна
на Любовта.
Весел детски звън
огласи Мира.
-Хей, Бачо Лиско ела!
Дай ни тези святи клонки
на Благостта.
Да я въздадем на всички
по нашата Земя.
И Лиско тръгна с тях от дом
на дом.
И те сурвакаха.
Миряните добри наричаха.
Къпеха ги с светлина.
Да са здрави и честити.
И да вършат чудните дела.
– Сурва, Сурва весела година!
Златен клас на нива!
Червена ябълка в градина!
Пълна къща с добрини,
правда, чистота
в името на Благостта!
По живо по здраво пак до Година!
И стопаните добрички
Дар даряваха на всички
тези Слънчеви душички.
Кълнещите семенца.
Лиско със един чувал
събираше им техний дар,
Отплатата за святият
им благослов.
И така, докле превали деня.
Армаганът събран,
Те споделиха по Братски
в Лисковата одая,
при Огнището на фурничката.
Накрай остана той
със негови деца.
– Татко! Моля те ела!
Мама те зове
да се пребереш у дома!
А там на тяхната софра
грееше Слънце.
Баница с късмети изтакана
с доброта.
На едно със усмихнатата Лиска
Катеричка също беше там.
Тя,
с най голямото сърце,
събрано в това малкото и
пухкаво телце!
* * *
Армаган -подарък
Одая -стая
Софра -едновремешна кръгла приносима масичка.
***
ЦАРЯТ И СТРАННИКЪТ
Един цар се връщал от поход.
Застанал на чело на своята победоносната армия, той дочул в далечината откъм престолнината си чудно ангелско песнопение.
И наистина наближавайки той видял току в подножието на портите
стълпотворение.
От центъра му възлитали тези прекрасни песнопения.
Там стоял човек с много овехтели
тъмни одежди и пеел.
Възхитен царят спрял конят си.
Извадил няколко монети и ги хвърлил в краката на странника.
А той дори и не погледнал към милостинята. Продължил да пее,
с поглед зареян там някъде в синята небесна шир.
-Ти защо не уважиш милостинята ми – го прекъснал недоволно царят.
-Царю. Аз не преживявам от подаяния –
отговорил скромно странникът.
-Но как? Аз съм владетелят ти!
Господар ми е самият живот и този който е над него. За него пея и него възхвалявам. Той ми дава всичко.
Ето защо аз съм Богат и щастлив.
-Ха ха ха. Разсмял се господарят
-Виж се само с тези дрипави дрехи.
-Богатството не е във власта, дрехите и парите, а в душата Царю.
Вие получавате богатството си от труда и потта на народът, като го облагате с данъци не по волята му.
Аз се прехранвам от същите тези люде, които ме благославят със скромната си милостиня.
За тази Любов им пея аз.
Вие имате крепост, зад чиито стени живеете затворен за да се пазите от съзаклятници.
Деня и нощта ви охранява цяла дружина. И не можете намери мир.
Мой покрив и завивка са светлите звезди в тъмната шир, унасящи ме в покой.
Те ми напяват тези дивни мелодии.
Те ми шептят тези приказни песнопения.
И съм свободен.
И нямам какво да губя.
Ходя по друма на Живота,
където пожелая в широкият свят, насочван от милостивата ръка на нашият Небесен отец.
-Как смееш – извикал царят – Нима не се грижа за народът си.
-Да – му одговорил бедния певец –
Вие сте пастир на стадото си.
Браните го от мечки и вълци.
А пастирът не стриже ли и не дои ли ги. И от време на време не погубва ли по някоя овчица за да си насити телесата.
И по негова ли воля, ги държи в кошарата си за да ги пази.
Ето защо аз съм по богат от вас.
Не простя милостиня и пея за Любовта, която ми дава всичкото имане и слава на Света
во веки веков.
Като чул мъдрите слова на странника, Царят се замислил.
Усмихнал се.
После слязъл от коня.
Вдигнал монетите.
Поклонил му се благодарственно.
-Как те думата странниче.
-Климент ме назовават Отче Борисе.
Раб Божий съм и послушник
на отците Кирил и Методия.
И ви нося завещаното ми от тях
Свещеното Словото Божие
на наший Български род.
Славянската Азбука
АМИНЪ
***
ЧИСТОТА
В Абсолютната Чистота изгрява
Слънцето на съкровенното Аз, което ни води към храмът на своето съвършенство.
А Любовта, Милостивоста към щастието за другите трябва да ни е пътеводната светлина, по друмът
към съвършеното щастие.
То, ако тщеславие към могъщество, слава и власт е на преден план,
рано или късно ще се удари в камъкът на неразбирането и страданието.
Нежното цвете на Душата има нужда от Жива Вода, за да цъфти в Доброто, Любовта и да Ухае разпръсквайки тази Благодат за всичко и всички усмихнати лица по Света.
***
Глава 15.
ПОСЕСТРИМИ
Летене
И Земята се събужда от съня
Почва нови Светъл ден.
Новият ден на Пролетта.
Един след друг Светлите Същества
се спускаха в езерото на Мира,
где Слънчев Райко
си оглеждаше Лика.
И закръжаха и запяха
в тази огледална чистота.
със своите мили братя
на брега
притворили Благостта,
тук при Дървото
на Славеевата Земя.
И те също
Пееха всички
Малки и големи
Слънчеви Душички
Сълзи извираха от техните очички.
Лееха тази песен на Обичта.
Там със Белите небесни Братя.
В езерото на Святоста.
Сърчицата им трептяха ,
грееха, милееха
със своите Сродни Души
на Животворната Зора.
Чуден беше този празник Мира
Братски съединил в едно.
Техният Учител на Благостта.
Първият ден на Пролетта
на Любовта, на Благостта!
И природата ликува, че я Слънце топло грей
И лъчи обилно лей.
Всичко радва се и пей.
песента:
О, Учителю Благати.
***
Отче наш, Отче наш.
Раздираше гласът преизподнята.
Отекваше.
И стигна там до Витлеемската звезда.
В сърцето ѝ.
И дойде бялата птица.
И даде лъчите на Славата Божия.
Запали се свещта в този род.
И се назова Славяни.
Носители на Славата Божия.
И изгря тази звезда на челата им.
Осветявайки пътят на Правдата.
За царството на Мира и Любовта.
За тази Слава която даваше вечен Живот. Мир и покой.
За Братска Любов.
Любов!
Защото Бог бе Любов.
А те бяха негови чеда.
Аминъ
