НЕБЕСЕН ИМПУЛС
В моя пулс е Небето,
слънчев ритъм и зов,
бие, тупка сърцето
и прелива с любов.
То приема ИМПУЛСА
от далечни звезди.
От Небесните сфери
песента в нас звучи.
После тръгва нататък,
пълни чисти сърца,
затрептели в начатък
на живот благ в света.
И космичните ритми,
в трели нови са те,
микрокосмос и космос
свързват в общо сърце.
От Небето ИМПУЛСЪТ
на Твореца Велик
на Земята пристига
чрез Христовия лик.
И които Го видят
ще са нови творци
през Епохата Златна
на красиви мечти.
Те самите ще случват
чудеса на Духа,
с Любовта ще отключват
най-корави сърца.
Миротворци ще бъдат:
онзи, светлият мир
ще започва отвътре,
за да стане всемир.
МБ – Иса
ПЪТЯТ
Зная, че пътя съм намерил,
прекрасно зная това.
С четири неща се този път измерва –
Бог, Любов, Добро, Слова.
Зная, че пътят ми е верен,
защото Бог Го е посочил.
И стъпва неизменно Той до мене,
и кара всичко в мене да клокочи.
И в този път с протегната ръка вървя –
да я подам на всеки срещнат.
И няма нищо по-прекрасно от това
да подадеш ръка на страдащ грешник.
И в този път с отворено сърце вървя,
готов на всеки с радост да го дам,
готов със всеки да го споделя
и да го стопля в този свят голям.
Добромир Пенков
НЕБЕСЕН ИМПУЛС
Днес Лея беше различна. Нямаше я присъщата й веселост, закачливост и общителност. Беше затворена в себе си, умислена, съсредоточена в нещо, невидимо за очите на другарчетата й. Снощи по телевизията видя и чу неприятни и дори страшни неща: загинали хора, убийства, войни!
Нейното чисто детско сърце не можеше да остане безразлично към събитията и този живот на Земята. Лея беше весело, жизнерадостно момиче, със сърце, препълнено с Любов и състрадание към всяка жива твар, към тревичките, цветята, дърветата. Обичаше да ходи с мама и тати по планините, радваше се на тревите, дивите саморасли цветя, на пеперудите и пчелите, докосващи нежно винчелистчетата на горските цветя. И ако видеше откъснато или смачкано цвете или клонче се натъжаваше и се опитваше да им помогне.
Снощните новини я разтърсиха, нежната детска душица затрептя в най-високи честоти. Замисли се и изведнъж нещо се събуди в нея, някакъв импулс я разтърси и тя реши да направи нещо за доброто на природата и на хората.
И какво направи Лея? Тя взе тетрадка, хвана химикала и започна да пише… Написа най.хубавото си стихотворение. От него бликаше любов, обич и състрадание към хората, към всяко Божие творение. Когато го прочете в клас (тя сама пожела да го прочете и помоли учителката да разреши) всички в класа бяха силно развълнувани и поискаха да направят нещо полезно. Стихотворението беше прочетено в цялото училище. Всички ученици решиха да засадят 250 дръвчета в новата гора, която по решение на общината се засаждаше край София. Събраха играчки, книжки и плодове и посетиха деца, пострадали при катастрофи по пътищата на страната.
Колко красиви и добролюбиви действия! А Лея беше пак весела и щастлива !
Венета Стефанова
19.02.2026 г., 16:20 ч.
Небесен импулс
Господ в сърцето ти шепне,
небесен ти дава импулс,
кара го с радост да трепне,
да търси нов път и ракурс.
Господ в сърцето ти шепне
и буди го с трепетен зов,
излива в крилцата ти цветни
за полет стремеж и любов.
Господ в сърцето ти шепне.
Какво ли му казва, какво?…
Прави го силно – да крепне,
да сее и жъне добро.
Ангелина Михайлова
НЕБЕСЕН ИМПУЛС
Щом отворим сутрин очи,
светлината в тях започва да блести.
Бог влива в нас нов живот,
за благото на целия човешки род.
Искаме да бъдем чисти и добри,
в живота си да правим добрини.
Всекиму ръка да подадем,
докато навън е светъл ден.
Не винаги това се получава,
но нека да работим за Божията Слава.
Че Бог чрез нас твори,
създава за хората щастливи дни.
Нека се чувстваме като братя и сестри,
доброто в нас да се всели.
Всеки да бърза да прави добро,
да се хванем като в българско хоро.
Когато любовта в нас се въплоти,
ще настанат щастливи, мирни дни.
Ще има много радост и цветя,
щастлива ще стане нашата Земя.
27.02.2026 г. (пeт.)
14.30 ч.
Иван Михайлов
