Молитвени наряди Последни новини

НАРЯД ПО СЛУЧАЙ ПЕТРОВДЕН, 12 юли 2020 г.

НАРЯД ПО СЛУЧАЙ ПЕТРОВДЕН

12 юли 2020 г.

Начало за цялата страна 6 ч.

(В София нарядът ще се проведе на Мястото на Учителя)

1. Добрата молитва

2.  91 Псалм

3. Молитва на Царството

4. Тайна молитва за преуспяване Божието дело на земята.

5. Песента ,,Духът Божи’’.

6. Евангелие от Йоан, глава 14 (цялата)

7. Беседа от Учителя: „За това се родих“, държана на 10 октомври 1926 г., от книгата „Сила и живот”, том 12, Издателство Бяло Братство

8. Песента „Стани, стани“

9. Песента „Ще се развеселя“

10. Песента ,,Поздрав  на Учителя’’

11. Малката молитва

12. Формулата „Божият Дух, Божият мир и Божието благословение да залее цялата Земя“  (3 пъти)

13. Формулата от Пентаграма

14. Формулата на Бялото Братство

 

За това се родих

Аз за това се родих и за това дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от истината, слуша гласа ми.

Иоан 18:37

„Аз за това се родих.“ Когото и да запитате от съвременната култура защо се е родил, всеки ще ви даде най­-различен отговор. Запитайте някоя млада майка защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант или когото и да е защо са се родили, всич­ки ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче Христос дава широко обясне­ние на този въпрос. Той казва: Аз за това се родих и за това дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.

Казва му Пилат: Що е Истина? Ние няма да опре­деляме какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се по­ стигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо Истината може да се определи като права насока в живота.

Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието. Първото из­речение е следното: „Когато Любовта царува, смут не става“. – Значи, появяването на Любовта в човешка­та душа изпъжда навън всякакъв смут. Там, дето има смут, няма Любов.

Второто изречение се отнася до Мъдростта: „Ко­гато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“. – Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света. Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.

Третото изречение се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“. Какво предста­влява плодът за човека? Плодовете са храна за живо­ та, а без храна животът не може да се поддържа.

Христос казва: Аз за това се родих, да свидетелст­вам Истината. То значи: Аз за това се родих – да грея, за да може плодът да цъфти и зрее. Кой е първият плод на Духа? Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истина­ та Любовта не може да се прояви в никоя душа, в ни­ кой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.

Казвам: За да може съвременният човек, при схва­щанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за ду­ховния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, тоест между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да раз­ бере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материални­ят – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на раз­ширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички проти­воречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия произтичат от разби­рането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опас­но да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го на­пълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: Аз ще платя някому да ми носи чувала. Това е лесно – друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: Как тъй?

Ще ви обясня тази идея с един прост пример. До­ пуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата за­ почва да изнася чувала със златото навън, а вие стои­ те долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо аз казвам на съвременните хора: Не оставяй­те вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка ми­съл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и ра­достите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.

Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и не­щастията. Те изучават философията на християнство­ то и казват, че еди­кой си човек е истински христи­янин, а еди­кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора ми­ слят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. – Не само за това дойде Христос на зе­мята. Той казва: Аз за това се родих, да свидетелствам Истината. Че Христос е дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже как да пренасяме страданията – с търпение и смирение, – и това е частично разбиране на Истината. Казвате: „Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.“ – Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. От там насетне Той го хвър­ли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: „Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене каквото си искате. Може да ме биете, може да ме раз­пъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!“ Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените – също. Те мислят, че това е някак­ ва благодат за тях. Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, тоест от страданията в жи­вота. Защо трябва сами да си туряме страдания и след всичко това да казваме, че Волята Божия е такава? Съ­дията наказва престъпника, а после казва: „Такава е Волята Божия.“ Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: „Такава е Волята Божия.“ Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: „Така­ ва е Волята Божия.“ Някой проповядва криво учение и казва: „Такава е Волята Божия.“ Някой поет напис­ва едно лошо произведение и казва: „Такава е Воля­ та Божия.“ За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: „Такава е Волята Божия!“ И наистина право е това – Бог еднакво се радва и на хубавите, и на ло­шите неща. Защо е така? Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-­глупавото произ­ведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях ста­ват отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си и създават от тях добри и лоши неща.

Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните ми­сли и чувства и правя изчисления доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад про­поведник, току­що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата ра­бота и си мислят: „Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.“ Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предпо­ложи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придо­бият те от този си интерес? Казват: „Поне ще научим какво прави в стаята си.“ Като научат какво прави в стаята си – дали е сам, или не, кой му е дошъл на гос­ти, – ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други и по такъв начин в най­-скоро вре­ме много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди­кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват например, че според техните изчисления разстоянието от Земята до Слънцето е около 92–93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от Земята до Слънцето е точно толкова мили? Не е верен. Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог мате­матически точно е определил разстоянието на Земята от Слънцето или на Слънцето от Земята.

Та казвам: Когато говорим за положителната нау­ка, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзна­нието си само ония факти, които са верни, а невер­ните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това именно, дето мислят, че могат да живеят по мно­го начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по­добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по­лошо отсега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най­-големият грешник в света, че има и от мене по­големи грешници? Нищо не придобивам.

Ние можем да ви приведем ред примери, ред за­ключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот. В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обясня­вям тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писа­ ни много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас – тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Пи­ там: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това казват, че туй дърво се наричало Дърво на познаване на доброто и злото. В окултен смисъл под думата „дърво“ се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следова­телно във всички тогавашни растения е имало стре­меж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура – култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.

Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разши­рява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на кое­ то го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки. Те създадоха главата у млекопитаещите, а това вече е резултат на една култура. Античната кул­тура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие Божие“. И най­-после сегашната култура съз­даде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни чо­вешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашна­ та култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото и когато за­ почне пробуждане на човешкото съзнание, по атавис­тичен начин той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минера­лите, на растенията, на рибите, на птиците, на млеко­ питаещите, най­-после и през човека и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: „За всяко престъпле­ние Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисящи родове“.

Христос донесе в света науката за душата, тоест начина, по който хората могат да се приближат и по­ знаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека се създадоха и страданията в Космоса. Някой казва: Аз искам да бъда свободен. – По­свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограни­чи. Тогава как ще бъдете вие по­свободни от Бога? Ще кажете: Защо Бог се ограничи? – По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова именно всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, тоест стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се огранича­ ват пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от мате­риална страна, той не може да се обясни.

Сега ще ви приведа един факт, който често се про­явява в човешкия живот. В съзнанието на човека раз­личаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека. То е Божестве­ната страна на живота. Подсъзнанието не се подчиня­ ва на нашите желания, на нашата воля, но ние тряб­ва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му без никаква мъч­нотия и един ден той ще види, че е станал по­-добър, отколкото е бил по­рано.

Ще ви приведа още един факт за проява на под­ съзнателния живот у човека. Имате добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.“ Какво става всъщност? – Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказ­ва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга ули­ца. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.

Много хора се плашат от внушения и казват: Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора. Действително те са прави. Има внушения, от влияни­ята на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в све­та. Защо? Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неиз­бежност в света. Нашето зло е добро за другите, а до­брото е зло за другите. Кое е добро и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в Природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избяг­ваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкуше­ние? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, из­кушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не мо­гат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със свое­ то. Някой казва: Аз нямам ум. – Как нямаш ум? Гле­дам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, тоест не мисли нещо съществено. Той знае какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, ци­тира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: „Дано Господ бъде милостив към мене грешния!“ – Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: „Защо ни притискат?“ – Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия орга­низъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобил­но електричество, но не могат да го използват, защо­ то нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забе­лязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огру­бява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в орга­низма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата.

Грънчарят, който разбира добре закона за уравно­весяване на силите, е впрегнал заедно електричест­вото и магнетизма и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще ста­не на каша. Но като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънча­ря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магне­тизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а маг­нетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако рабо­тите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзна­ваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека и посредством тях той може да пре­махне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.

Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у чо­ века, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по­малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете и него набива. След това среща тре­ то, четвърто и тях набива. В неговото съзнание се из­работва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се обаче друго дете, по­силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по­силни от него, тоест има и по­високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: „Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.“ Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: „Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!“ Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща вкъщи, като оскубана патица, и си казва: „Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?“ – Много причини има за това. Или ти не си мо­гъл да говориш, или се е случило лошо време, та хора­ та не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние ис­каме да наложим своята воля, тоест нашето съзнание, върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова първо човек ще вложи в душата си най-­важния закон – Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най­безопасното положение на ученика в духов­ ния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последно­ то място във физическия живот.

Христос е казал: „Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам Той да послужи“. Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог – най­-умният и най­мъдрият в света – може да ни даде първото мяс­то. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение в целия съ­временен свят има едно надпреварване кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не ѝ се удават! Ще кажете: Съдбата ѝ е такава. – Не, съдбата ѝ не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се повдигне, тя трябва да служи на Бога и тогава ще Ă се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.

И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: „Българийо, майко мила!“ Кои от тия съвременни поети, които са се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всич­ките си надежди. Де е тази културна младеж? Аз нари­ чам „културна младеж“ всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който отпосле възприема някакви иде­ али и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила или на натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не ос­ тава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Аме­рика, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: Ние ще напътваме младежта. – Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с мал­ко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: Ние, старите, ще възпи­таваме младежта. – Няма какво да я възпитавате. От­ как светът съществува, все се възпитава и все по­лошо става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.

Един учен германец казва, че съвременната кул­тура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вест­ниците, че еди­колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди­колко хора има убити във войните, еди­колко парахода потънали в моретата и океаните, еди­колко къщи изгорели и т.н. След всичко това каз­ват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, се вижда едно предсказва­ не на събитията или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година например ще изгорят известен брой къщи. И действително така става. Онези, които констатират този факт, казват: природен закон е това. – Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Па­раходите, които потъват, къщите, които изгарят, как­ то и смъртните случаи между хората – всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хората. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава като стран­ник, като чужденец на земята, ще поживее 40–50 или повече години и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: „Аз поживях достатъч­но на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса на­ горе в приготвеното за мене жилище.“ Ще кажете: Това може да направи само Христос. Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртие­ то, който живее с вечните идеали на битието. Казват за някого: Този човек е евангелист. Питам: Откога е станал евангелист? – От скоро време. За друг някой казват: Този човек пък е добър православен. Откога е станал той православен? – От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с определено верую в себе си, а отпосле го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно ве­рую, което да има свойствата на възвишената човешка душа – нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разруша­ вал и изчезвал. Това е само написано изречение. Жи­вотът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.

И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзна­нието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в под­ съзнанието, непременно ще се реализира. Обаче нико­га не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества без изключение; той тряб­ва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него. Такъв е моралът на безсмъртието.

Представете си, че тази култура е дошла вече. Как­ во щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това­ онова? Нямаше да хо­диш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: чух да се говори еди­какво си по дадена работа. Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хора­ та ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: Кант написал книгата за чистия разум. Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без ни­ какъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по­хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съ­временните учени казват, че разстоянието от Земята до Слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: Значи, разстоянието е или 92, или 93 мили­она мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. – Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до Слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до Слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си. – Колко си близо? Докато изправиш живота си, има един ми­ лион мили разстояние. Между Слънцето и Земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото ос­нование има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звез­дите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е фи­зическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека и ко­гато проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент обаче тази мека светлина прониква дълбоко в душата му и веднага в него настава мир, тишина, и той чува тих глас да му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи!“ Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир за­ почва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започ­ват да му говорят, да го насърчават, докато той изпра­ви живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.

Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот – живота на безсмъртието, – трябва да употребят новите методи в живота си. Казвате: „За нас е важно сега да преживеем както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.“ – Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! – Ама аз съм сприхав човек. – Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричест­во в ума ти и тогава този стар, опитен грънчар, кой­ то живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всич­ки хора част от твоето благо, което е вложено в ду­шата ти. Казва се в едно изречение: „Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее“. И тогава, щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висша­ та, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.

Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те кой им служи. Това подразбира Христос под думите „служене на Бога“. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист – той се прославя и с някакво зло дело. Затова именно Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминава­ ме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разби­раме нещо нереално. Напротив, най­-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява свое­ то време. Бъдещата култура е за разумните, за добри­ те хора. „Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие“, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна и хората ще за­ живеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Ново­ то небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.

От всички съвременни хора сега се изисква абсо­лютна, положителна вяра, а не вярвания. Вие може да кажете: „Вярно ли е всичко това, което говорите?“ – Проверете. Мислите ли, че всичко, което се доказва, е вярно? Мислите ли, че всички факти, които могат да ви наведат по един въпрос, представляват Истината? Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки чо­век може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.

Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най­-хубавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? Не я съдържа. Зна­чи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание като нашето. Какво ще направи той? Ще започне да плаче, да вика и да казва: Докога ще продължават тия страдания? – Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мрамо­рът плаче, вика. Най­-после скулпторът свършва ста­туята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите ѝ, усмихва се и казва: „Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.“ И наистина кой как мине покрай тази статуя, казва: „Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.“ Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.

Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и за­ почва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: „Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!“ На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвър­тия ден все продължава да цапа, докато един ден по­гледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все пове­че и повече се оформява, докато най-­после на платно­ то се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея, казва: „Великолепна картина!“ Художникът казва: „Виждате ли какво може да излезе от цапане!“ – Да, но ако платното не беше се нацапало, щеще ли да има тази стойност? Не. Платното придоби своята цена само след като се нацапа.

По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие каз­вате: „Огреших се!“ Втория ден дойде същият ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: „Много се огреших вече!“ Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: „Пропаднах сега!“ – Не, ти сега имен­ но си по­добър, отколкото беше по­рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най­-после излезе нещо хубаво. Някои казват: „Еди­коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.“ – Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина пи­тат: „Защо хората плачат?“ – Плачът е признак на жи­вот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете, докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче – очите ѝ се насълзяват. Истински плач е този, когато очите само се насълзяват и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.

И тъй, ако чукът на скулптора и четката на худож­ника работят върху ни, това е висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приго­товляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.

Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзна­нието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: „Господи, аз искам да живея добър, правилен живот!“ Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по­нататък! Някой казва: „Защо трябва да се молим на Бога?“ – Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по­смешно. Ако ние считаме молит­вата за нещо смешно, спането е още по­смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по­смешно. Някой отваря книгата и я за­тваря. Питам го: какво четеш? – Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кър­па изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчет­ливо? Ако затриваме написаното върху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: „Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.“ Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: „Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.“ – Какво бо­гатство искаш? Животът, който имаш, е най­-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в поло­жението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най­-голямото богатство, най­-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!

Казвам: Във всяка душа има хубави, богати усло­вия за бъдещето. При най­-голямото си нещастие, при най-­голямата си несполука благодари на Бога за всич­ко това и си кажи: „Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.“ Ако не можете да носите страдани­ята си, в какво ще покажете вашата младост? Аз нари­ чам „млади хора“ тия, които геройски могат да носят най-­големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. Страдание­ то се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: „Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.“ – Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: „Аз за това се родих.“ – Защо? – За да живея в безсмъртието. „Аз за това се родих.“ – Защо? – За да живея в ред и по­ рядък. „Аз за това се родих.“ – Защо? – За да живея, цъфтя и зрея.

„За това се родих.“ – Защо? – Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са на­ правени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света. Къщите ни например, които са направени от нас, изчезват. Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.

Христос казва: Аз за това се родих, да свидетелст­вам Истината. По същия начин и всеки от нас може да каже защо се е родил в света.

10 октомври 1926 г., София

Братски групи