„Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква грешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него, и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само, се създават здрави, приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. След всичко това питате: Какво мислят хората за мене? – Ако завързвате ръцете и краката им с въжета, те мислят лошо за вас и не ви обичат. Ако ги развързвате, те мислят добре за вас и ви обичат. Следователно, срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани с въжета, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе – недоволно е. Всяко живо същество иска да бъде свободно.
Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Където и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете – навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: И тук, и там, навсякъде оставаме неразбрани.“
На езерата | МОК, СБ, 1.8.1930 г., петък, 5:00 ч., 7-те езера
Беседата е част от книгата „Служене, почит и обич“ – 9. година МОК
Книгата може да поръчате от онлайн книжарницата на издателство „Бяло Братство“📖
