Източник: Beinsa.bg
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм (1 декември 1881 г., Прага – 27 януари 1955 г.)
Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага. Учил е художествена графика. Пристига в България около 1905-1906 г. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 г., а на 10 март 1910 г. в Горна Оряховица се ражда дъщеря им Слава. Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 г. (източник: Вестник Братски живот бр.88 (15)
Около 1922 г. рисува цветния Пентаграм. Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора, намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора.
През 1921 и 1922 г. Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на “Песни на Всемирното Братство”
Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си.(източник: Вестник Братски живот бр.88 (15)
За Франц Шламбора и за Пентаграма може да се прочете от следния източник: Относно Пентаграма
***
Първият ученик на Учителя – Пеньо Киров завършва земния си път (13.07.1868 – 27.01.1918)
Пеню Киров е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас. На седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война.
С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”.
Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие.
Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове. Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.
(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. Може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя – „Епистоларни диалози, част 1“ и „Епистоларни диалози, част 2„. В Хронологията са публикувани писмата от Учителя до Пеню Киров. За него може да се прочете в:
1. Пеню Киров – от книгата „Учителя във Варна“
2. Пеню Киров (13.07.1868-27.01.1918) – спомен от Борис Николов
3. Пеню Киров – записано от Светозар Няголов
4. Статия за Пеню Киров в сп. „Сила и живот“, бр.1-2, 1995 г.
5. Снимка на Пеню Киров
Учителя до Елена Казанлъклиева – София, 27.01.1925г.
Любезна Елена Казанлъклиева,
Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае
Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро.
Само Божията Любов.
(Свещеният подпис)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
***
Учителя дава песента „Обетована земя“
Песента е дадена на 27 януари 1933 г. Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината.
Текст на песента:
Дни на страдания и скърби
през душата ми минаха,
вълни и бури душа ми заляха.
Но духът ми на живота
с мощ и сила над тях изплава.
За Обетована земя
аз тръгнах пътник,
где извират извори,
где текат реките,
где зреят плодове,
где птици пеят.
Где хората живеят братски, (2)
там де Любов цари.
„Обетована земя“ в изпълнение на Симеон Симеонов
„Обетована земя“ в изпълнение на Огнян Николов
***
Упражнение от Учителя, дадено на 27.01.1937г.
Упражнението е дадено в лекцията „Свещеното правило„,27 януари 1937 г., Общ Окултен Клас, София.
И това, което възприемаш, това Ч, това е пъпка, която се развила и след като зачене тази пъпка, тя постепенно става тежка и се обърне надолу, расте и зрее.
(Учителят вдига двете ръце нагоре, отворени, и казва): Учи се и цъфти!
(След това Учителят сваля ръцете надолу и казва): Завържи и зрей! И даде плод! И тогаз хората да те вкусят и да благодарят на Бога, че си сладък.