Молитвениче
на Елена Андреева
София, октомври 1920 г.
Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“ 2025 г.
ISBN 978-954-744-454-6
Страници 144
Меки корици
Елена Андреева,
ученичка и стенографка на Учителя
(1899 – 1990)
Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище. След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Елена Андреева се среща за пръв път с Учителя през 1920 г. Започва да посещава беседите му, а от 1921 г. и да ги стенографира.
В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя. Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участва в общия живот, никой не изискваше да правим това. Учителя ръководеше, но това ръководство беше невидимо. Имаше правила в Школата, но всеки сам решаваше. Този свободен дух, който цареше в Школата, беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя като че ли не беше на Земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода”.
През 1928 г. се мести на Изгрева, където живее заедно с другите две стенографки – Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. За живота им в „Парахода” в спомените си тя пише следното:
„Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни, но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в „Парахода” беше интензивен. Самата ни работа – това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си”.
След 1944 г., когато Учителя завършва земния си път, Елена Андреева продължава да работи със Словото и близо 10 години дешифрира стенограмите, необработени дотогава. До 1954 г. тя окомплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предава за съхранение.
Гоненията на новата власт не я подминават и през 1961 г. тя напуска Изгрева.
До смъртта си през 1990 г. Елена Андреева продължава да съхранява и пази Словото на Учителя.
Текстът е взет от мултимедийния диск: „Духовният Учител Петър Дънов“, изд. „Бяло Братство“, 2009 г.
Портретът на Елена Андреева е от „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“, изд. „Житен клас“.
