Когато Учителят Дънов говори, струва ти се, че той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на своите слушатели според големината им. И чувстваш, че това обилие не може никога да се свърши.
Мара Белчева
Със специалното участие на Ралица Чолакова – цигулка и Божидар Симов – китара.
Мара Иванова Белчева е родена на 8.09.1868 г. в Севлиево. Завършва гимназия във Велико Търново и продължава образованието си във Виена. Омъжва за Христо Белчев. През 1891 година съпругът й, министър на финансите в правителството на Стамболов, е убит в центъра на София. Младата вдовица е поканена за придворна дама в двореца. По-късно заминава за Женева, където продължава да учи.
През 1903 г. среща Пенчо Славейков и става негова спътница до края на живота му през 1912 г.
Пътува много. Пише, превежда, редактира.
По време на три войни е милосърдна сестра.
Една от основателките на Клуба на българските писателки през 1930 г.
На 23 април 1925, за пръв път прекрачва прага на Опълченска 66, къщата, в която живее Учителя. Тази среща променя и живота и поезията й.
През 1930 се премества да живее на Изгрева. Превежда лекции на Учителя на италиански, Публикува стихове в списание Житно зърно. Лятото на 1931 и 1932 г. е с Братството и Учителя на Седемте Рилски езера.
След 1933 г. се усамотява до края на живота си.
Умира на 16 март 1937 г. в София.
