К О З И Р О Г
~ Георги Томалевски ~
Земята е постлана с искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна пелена и върхът на планината пламва в зарите на залеза, като че по него е потекла разтопена лава.
Настъпва синя нощ и по небето се сипят звезди. Утихват фъртуните, а в огнището догарят сетните въглени.
В дългата нощ ти се струва, че са угаснали всички надежди, но никой не знае какво богатство крият тези замлъкнали часове. В света ще се роди Младенец, обещан още тогава, когато земята е била „неустроена и пуста.” Една от най-едрите звезди ще бъде знамението на Неговото идване.
Който чете писмото на звездите, ще проумее великата тайна…
Сега мракът е най-сгъстен. Затова трябва да побързаме и да приготвим дар за любовта, която вече се е запътила към нас.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Из „КОЛЕЛОТО на ЗОДИАКА” – Георги Томалевски
(символични поеми в проза)
Издателство „АЛФИОЛА”, Варна
www.Alfyola.com
Диан Семов
