Житен режим ПРЕПОРЪЧАНО

Житният режим на Учителя Петър Дънов

Какво е “Житен режим”

Житният режим продължава десет дни. На първия ден сутринта се казва един път формулата: „Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.

Всеки ден трябва да се употребяват:

  • 100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);
  • три ябълки (за сърцето);
  • девет ореха (за мозъка);
  • мед (за кръвта) и лимон;
  • минимум 1,5 литра преварена вода.

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, водата да бъде от някой чист извор, а не от водопровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои определени минерални соли в съответствие с нейния произход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода, и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.

Приготвяне на житото

Сто грама жито се измива много добре вечерта и с лъжица се сипва в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти догоре и термосът се затваря добре, за да няма житото достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час преди закуска, като се добавя мед и лимон на вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържи малко в устата, като се „дъвче“, а не да се изпива на едри глътки, защото тя представлява изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителя дава за лекуване на нерви, като в този случай е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим да продължат да пият житена вода. Но тя има посочената лечебна сила само ако житото е грухано. Ако житото не е грухано, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила. Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта Бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да имат предвид всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито – това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.

Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно след отсипване на една част, останалите части да остават в добре затворения термос. Това запазва житото в свежо и прясно състояние, а ако се отсипе всичкото сутринта и стои на открито, то се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко ядене се приемат: съответната част от житото, една ябълка и три ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне две водни чаши преварена вода с мед и лимон. Сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно. Затова пийте вода колкото може повече, но само преварена и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях при сестра Йорданка Жекова, първоначално аз слагах меда във водата и го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка:

– Учителя не правеше така!

– Но как – запитах аз, – нали науката препоръчва медът да се разтваря, а не да се приема концентрирано?

Тогава тя ми обясни, че Учителя е вземал малка чаена лъжичка мед и го е слагал в устата си, на небцето, след това е отпивал от водата, в която е капвал по няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е „дъвкал“. По този начин водата е разтваряла меда и така той я е поглъщал.

– Защо е правил така? – попитах аз.

– Първоначално и аз не знаех – каза тя – и затова го запитах, а той ми обясни, че най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата, и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това Учителя веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчете житото, преди да го глътнете?“. Аз сконфузено отговорих: „Учителю, нали знаете, аз съм бързичка, и така… набързо, набързо“. – „А, не – поклати глава Учителя, – трябва да го дъвчете 99 пъти.“ Той винаги подчертаваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и да бъдем здрави. „Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си – казваше той, – не могат наистина да бъдат духовни хора, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката, е необходимо да я подържим в ръка, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да й се порадваме, да благодарим на дървото, на Слънцето.“ При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило: „Хранете се с любов и благодарност!“.

Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа сестра Йорданка. „Веднъж на петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза: „Рекох, идат“. Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учителя се засмя и каза: „Не, рекох, новите клетки идват!“

Житният режим е даден за обновяване на клетките на организма и както се вижда, това става на петия ден. Именно на това обновяване се дължат лекотата и хубавото, приятно чувство, които придобиваме от петия ден нататък.

По време на житния режим не се употребява никаква сол, а на ден се приема максимум един лимон. Медът е според вкуса и няма ограничения в приема му. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това ще изразим нашата благодарност за тяхната саможертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен аспект на житния режим. За да го илюстрирам, искам да разкажа една много стара история, която някога сподели с мен една възрастна сестра. „Бях много болна и с всеки месец ставах все по-зле. Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми. Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внимателно, той каза: „Вие сте болна, защото ядете свински пържоли“. – „Но моля ви, Учителю – възразих аз, – от 17 години съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо.“ – „Да – каза Учителя, – но аз имам предвид не физическата храна, а вашите мисли и чувства.“

Този случай много добре показва, че пълното вегетарианство и постът са истински и допринасят полза само ако са в трите свята – физическия, духовния и Божествения свят. С други думи, ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също така да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри, благородни постъпки. Затова е абсолютно необходимо през тези десет дни да станем Слънчеви хора и да не допускаме в себе си никакви отрицателни мисли и чувства и съзнателно да извършваме добри и благородни постъпки.

Отпостване

Отпостването се прави на обяд на десетия ден, като към житото, ябълките и орехите се добавя и ангелска супа, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя, като се сваряват цели обелени картофи, към които накрая се добавя магданоз, по желание и черен пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаването към обичайния начин на хранене да се осъществява плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от храната по време на житния режим, като орехови черупки, обелки от ябълки и т.н., трябва да се събират и след като свърши постът, да се заравят на някое чисто място сред природата. Сестра Йорданка Жекова обясни, че по същия начин трябва да се постъпва и с хранителните отпадъци от братските вечери, когато се събираме за нашите празници.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и извиси физически и духовно, да ни направи нови хора – онези хора на новата епоха на Водолея, които Учителя нарече Слънчеви деви. А да се стремиш да достигнеш тази мярка, този висок идеал, това е прекрасно, нали!

Благодарен съм, че Бог ми даде възможност „да пия от извора“. 

Разказ на Георги Петков

Братски групи