За да разберем как Учителя се отнася към темата за отношението на духовния човек към светските закони е препоръчително да проследим хода на земния му живот, особено ранните години. Знайно е, че на 24 юни 1887 г. младият Петър Дънов получава „Атестат“ за завършен пълен петгодишен курс на Научно-богословското училище[1] в Свищов. По-нататък той заминава за Америка, където следва богословие. На 7 юни 1893 г. Петър Дънов получава „Диплом“ (Graduate of the School of Theology“ of Boston University) от Бостънския университет, с който му се признава тригодишно редовно обучение в Теологическия (Богословския) факултет и му се дават права и привилегии на завършилите този факултет. Защо казваме всичко това? Обстоятелството, че младият Петър Дънов се „съобразява“ с изискванията на земния живот, че той активно се учи, получава последователно документи за завършено образование, е пример за една целеустременост, при която се наблюдава взаимодействие между висшия живот в Духа и ограниченията на земното съществуване.
По-интересното обаче предстои. След завръщането си в България той започва широка просветителска и обществена дейност. През 1896 г. Петър Дънов взема участие като член на Бюрото на организирания от Одринско-преселенско дружество „Странджа“ в гр. Варна митинг по повод християнските и другите немюсюлмански народи в Турция, особено това на Македония и Одринският Вилает, които продължават да живеят в робство. Митингът завършва с Резолюция. Тя е подписана от Бюрото на митинга с председател Петко Киряков (Капитан Петко Войвода) и изпратена до посланиците на Великите Сили в Цариград (руски, френски, английски, германски, австро-унгарски и италиански), до Българското правителство и до всички по-важни чуждестранни вестници. Много е вероятно английският превод на Резолюцията да е бил дело на Петър Дънов.[2] На 4 декември 1896 г., заедно с Петко Киряков, Кръстю Мирски и други видни общественици на Варна, Петър Дънов е един от учредителите на читалище „П.Р. Славейков“ в Трети участък, в центъра на града. На 29 декември същата година приемат устава и печата на Читалището. На 5 януари 1897 г. Петър Дънов е избран да заеме длъжността библиотекар-домакин, която длъжност той заема вероятно до 1899 г. В това отношение Петър Дънов е работил активно по главната цел на Дружественото читалище според устава му, а именно: да подпомага сближението и взаимното умствено развитие на членовете, особено в гражданствено отношение, и да поддържа читалня в III участък на града Варна, в която постепенно да се учреди участъкова библиотека.[3] Тази дейност на Учителя Петър Дънов недвусмислено показва неговото отношение към „земните дела“ и особено – неговото активно участие като съучредител на организация, приемането на нейния устав и работа по изпълнение на неговите цели.
Бихме могли да продължим още по темата, но тук ще се задоволим само с още един факт от неговия живот. През 1897 г. Учителя заедно с д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Желязкова, Васил Р. Козлов и други духовни съидейници от спиритическия кръжок във Варна, учредяват Общество за повдигане религиозния дух на българския народ, по-късно назовано Веригата и преименувано през 1920 г. във Всемирно Бяло Братство. Първоначалното Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (сведение от 1903 г.) има свои членове, председател, деловодител и касиер, събира се членски внос, изготвят се протоколи, които се подписват от присъстващите, наличните суми се внасят по спестовна каса[4], свикват се събрания.[5] През 1906 г. във Варна се осъществява среща на обществото под председателството на г-н Дънов.[6]
Във връзка с това първоначално учредено Общество ще се спрем на три важни момента.
Първо. Учреденото Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ е всъщност първоначалната форма на обществото, което Учителя Петър Дънов по-късно основава и останало до днес под името Бяло Братство.
Второ. Определението „религиозен дух“ (на българския народ) в това първоначално общество не буди никакво недоумение у днешните последователи на Учителя. При все това, някои от тях недоумяват защо Братството в днешно време е регистрирано по Закона за вероизповеданията. Да обърнем внимание – целта на първоначално създаденото общество не е да се пробуди и повдигне „духа“ на българския народ, а да се повдигне „религиозний дух на българский народ“.
Трето. Самата дума „общество“ не е случайна. Тъкмо като общество то може да бъде идентифицирано и притежава своя индивидуалност. Именно като наследник на това първоначално общество и днешното Общество Бяло Братство е общество със своя индивидуалност, което е в хармония с неговата основа – Божественото учение. В повече детайли тази тема ще бъде обсъдена по-надолу.
Следователно в първоначалната активна социална дейност на Учителя могат да се откроят важни детайли с оглед на настоящата тема. В своята дейност Учителя участва в съучредяването на различни институции и спазва законите на държавата, участва в създаването на устав (на читалище П.Р.Славейков) и съучредява първоначалното общество, наречено впоследствие Общество Бяло Братство.
[1] Преводът на Methodist Episcopal School of Theology and Science е утвърден по този начин в биографиите на П. Дънов [2] Сведение: в. Странджа (орган на дружество „Странджа“, гр. Варна), г. I, бр. 27, 1 януари 1897 г., сряда, с. 1. Цит. по Бачев, Мирослав. Триъгълникът на битието. Философските идеи на младия Петър Дънов, София, Захарий Стоянов и Бяло Братство, с. 30. [3] Пак там, с. 8. [4] Учителя Петър Дънов, Веригата на Божествената Любов, София, Бяло Братство, 2007, с. 7-8. [5] Пак там, с. 74. [6] Пак там, с. 9.
Мирослав Бачев
Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ
