“Студено било и слугите наклади огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение от две хиляди години насам можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, ще проповядва тъй, както едно време? Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? – Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? – Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата: тя не е достатъчна; не туй временно настроение, това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж. Сега всички искате все богати да бъдете. Любовта, ако дойде днес, няма да ви каже: бъдете сиромаси, раби и слуги; не, тя ще каже: бъдете братя и сестри, а такива слуги – навън, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: само братята ще приемем! Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има?
Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ. И каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото той скоро ще го каже и целият свят ще разбере, и няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже той. И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ни.”
“Вие казвате: „Колко са красиви очичките му!“ Но сегашните очи, тъй както са, са и много хубави, и много лоши. А пък трябва да дойдем до едно положение, дето очите да бъдат всякога хармонични. Тъй очите всякога трябва да изразяват Божествената Истина и единственото нещо в нас, което никога не лъже, то са очите. Очите трябва да изразяват Божествената Истина. Само като погледнеш, можеш да видиш истината в очите.”
Следователно сега в тия времена хората са изложени на най-големите престъпления. Хване те жилищната криза, ще поиграеш, ще поизлъжеш малко. Захарта е скъпа – и там ще поизлъжеш. Чиновник си, имаш жена, деца и пак ще излъжеш; дрехи трябват, обувки трябват, студено е – вие ще поизлъжете. Всички хора са изложени на едно голямо изкушение…
Трудно е човек да говори истината. Аз не говоря за вас, има някои, които говорят истината, за тях дума не обелвам, аз за себе си говоря и за ония, които са мои братя. Виждам колко е мъчно човек да говори истината.”
“Това е нашето учение, ние трябва да познаваме себе си. И ако нашето учение не ни издигне, ако ние в тази живот не можем да изправим първо нашия организъм, после нашите чувства, нашите мисли, то значи, че напразно сме живели. Нашата душа е отлична, аз не говоря за нея.”
Чете: Ина Стойчева
“И Петър се грееше”- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/ Беинса Дуно, 18.12.1921г.
