Диан Семов
Борис Георгиев е роден във Варна на 1.11. 1888 г. Получава начално образование в училище „Св. Ангеларий“, а след това до 14-годишна възраст посещава Първа мъжка гимназия в родния си град. Своето гимназиално образование младежът довършва в Одеса, където семейството се прехвърля да живее в края на 1902 г. По късно семейството му заминава в Петербург, където Борис Георгиев учи живопис при професор Николай Рьорих… Следва и в Мюнхенската художествена академия. По-късно се установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври като пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия…
През 1922 г. е в София, където за първи път показва изкуството си.
По това време Борис Георгиев се среща с Учителя Беинса Дуно, който усеща вътрешния мир на художника: „Духът работи в този човек”. През 1923 г. Б. Георгиев създава удивителен портрет на Учителя, рисуван с цветни моливи върху хартия.
С тази творба художникът поставя началото на една прочута портретна галерия от бележити учени, духовни водачи и творци. Сред тях се открояват образите на Алберт Айнщайн, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.
Портретът на Айнщайн, нарисуван с цветни моливи, е осъществен през декември 1928 г., но е датиран от 1929 г. („Boris Georgiev di Varna,1929). Знаменателно е писмото на великия учен до Б. Георгиев:
„…Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към друг, непостижим свят …”
Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да организира самостоятелна изложба в галерия „Schulte” в Берлин през юли 1929 г., за която отзив пише известният немски критик Hans Rosenhagen, наричайки Борис Георгиев “художник на душата”…
По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г. Българинът сам конструира и изработва каравана, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Акцент в изкуството на Борис Георгиев са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация. Изкуството му е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст.
Особено обаятелни са женските образи, които създава Борис Георгиев. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си.
Борис Георгиев е своеобразен посланик на доброто, скромен, състрадателен, артистичен, изпълнен с идеализъм.
Заминава си на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя.
Картините на Борис Георгиев са били излагани по цял свят и са неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
Негови картини могат да се открият в Индия (Делхи, Мадрас, Кулу), Италия, Аржентина и др.
В родината си бе забравен за дълго…
През 1999 г. Художествената галерия във Варна прие името на Борис Георгиев.
* * *
С група приятели ентусиасти от Варна още от 80-те години на 20-ти век провеждаме чествания за художника Борис Георгиев, много от които и на градско ниво…
Още в началото на 90-те години, заедно с клуб ЮНЕСКО, поставихме пред Общинския съвет на Варна въпроса, Варненската художествена галерия да носи името на своя именит съгражданин Борис Георгиев.
По наша инициатива в края на 90-те години в България и във Варна гостува осиновената дъщеря на художника г-жа Вирджиния Джакомети, с която проведохме съвместни срещи и разговори и която дари 23 от най-ценните творби на баща си на България – 10 на НХГ и 13 на Художествената галерия във Варна.
Виж още: „Библия на хуманизма”, Иван Терзиев, Хр. Маджаров, изд. Алфиола, Варна
www.Alfyola.com
