„И фарисеите, и садукеите имат добри и лоши страни. Че има Бог в света, това е вярно, но Той не е такъв, какъвто фарисеите си Го представят. Че няма Бог в света, и това е вярно, но не точно така, както садукеите казват. Ще кажете, че това е противоречие. Наистина, това е противоречие, но когато твърдим, че Бог е всесилен, всеблаг, а същевременно в Негово име бесим, колим и осъждаме хората на чиста правдина, там ли е Бог? – Не, Бог не благоволи в смъртта и наказанието на хората. Дето правдата отсъства, там не е Бог. Не че Бог не съществува, но Той не може да съществува в умовете и сърцата на такива хора. Учението на фарисеите е стремеж на човека да се приближи към Бога по форма. Учението на садукеите е стремеж на човека да се отдалечи от Бога по форма.“
Чете: Ина Стойчева
„Фарисей и садукей“- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 20.03.1921г.
