Слънцето грей, гали с лъчи
цветенца и треви, и нас.
На ранина възторжено играем ний.
Въздух благодат.
Птички хвъркат весело над нас.
Природата сияе цяла в красота.
Росна тревица блеснала в елмаз.
Цветята леят аромат.
Слънцето грей, праща веселие
по цялата земя.
Целия мир събужда, вика със любов.
Влива ни живот,
дава радост, мир и красота.
Залязва то, но вечно се явява пак.
Блести, изпраща жива светлина,
служител мил на благ Баща.
Вътрешен смисъл на „Евера“ (според описание в „Акордиране на човешката душа“, том 3, 2009, Боян Боев):
Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
