Беседа, изнесена на 30 октомври: Единият лев

Някои от вас правите много обобщения върху темите, синтетично развивате нещата. Синтезът подразбира голямо знание. Вие трябва в един малък кръг да проучвате нещата. Защото след като сте писали тема, знаете толкова, колкото и преди да сте писали. Например какво нещо е музиката? Можете да говорите теоретично, но това не е знание. Какво можеш да пееш? Не можеш да вземеш и един тон както трябва, а разправяш философски, теоретични неща са същността на музиката, че тя повдига човека, че тя облагородява. На теория пишете неща, от които нямате понятие. Казвате: „Как така? Нали човек трябва да знае?“ Сега, да ви дам едно малко обяснение.Представете си, че аз знам, че ми трябват 20 лева, че имам нужда от тях. И разправям за 20-те лева – каква полза ще ми принесат, че хляб ще си взема с тях, че това-онова ще си взема. Трябват ми 20 лева, но ги нямам. Питам: Знанието ми за 20-те лева какво ме ползва, ако ги нямам? Мисля какво благо могат да ми принесат – мир, спокойствие, добър сън, а всъщност ги нямам тия пари. Хляба го нямам. Какво съм придобил, питам.

Трябва приложение. Ако парите са в джоба ми, ако хлябът е в джоба ми – имам тази опитност, знам положително това, което съм казал. И за всички други работи вие все по същия път вървите.

Някой задава например такъв философски въпрос: „В какво седи истинското християнство?“ Или: „В какво седи хубостта на семейния живот?“ Ожени се – ще видиш! В какво седи качеството на добрата жена? Намери я – ще видиш. Изобщо в сегашната култура говорим за неща, които не съществуват. Четеш романи – разправят, разправят, учат хората как трябва да се женят, как трябва да раждат деца, а след това, като се ожениш, не можеш да приложиш ни най-малко от тази теория. Тогава приличаш на английския реформатор Йоан Веслей, този, който реформирал английската църква. Тукашните методисти са клон от неговата реформирана църква. Той, три дена след като се оженил, казал на своите приятели: „Не си струва човек да се жени.“ Защо? Неговата жена му казала: „Ти досега странстваше, скиташе се, ходеше да говориш за Христа, за това-онова. Сега си се оженил, вече няма да ходиш, вкъщи ще седиш!“ Той бил постоянно на изпитание. Тя му отваряла писмата, да види какво са му писали и казвала: „Тук, в това писмо ти пишат: „Любезни“… Затова Веслей, като срещнал своите приятели, им казал: „Не си струва човек да се жени.“ И после дал такъв съвет на един млад последовател в Христа, евангелист; когато онзи му казал: „Намерих една много добра сестра, отлична“, Веслей му рекъл: „Тя с Христа много добре може да живее, но не и с тебе.“ Един човек може да има добри вярвания, може да е много добър с Господа, но не и с хората. Защо? Няма разбиране. Някой ще каже: „Аз обичам Господа.“ Ти обичаш Господа, но с хората не можеш да живееш. Защо? Господ е далече и е съвършен, и дава всичко, каквото искаш, а хората са близо и не дават, а взимат. Щом вземат, ти ще се скараш с тях. У всички ви преодоляющето влияние е там, че всеки, с когото се запознаеш, има желание да вземе нещо от тебе. А пък когато се запознаеш с Господа, Той ще ти даде нещо, разбира се. Нищо не ти взема, нищо не ти иска. Защо хората не могат да живеят заедно? Защото всякога вземат. А защо с Господа могат да живеят? Защото Господ всякога дава. Това е естеството на човека. Ограниченото естество е такова.

И трябва да разпознавате две неща: преривното и непреривното. Злото не седи в живота. Защото злото се проявява само в един преривен процес, а животът е непреривен. Животът сам по себе си, от единия край до другия, е непреривен – нищо не може да влезе вътре в него, да го прекъсне, той е вечен. Но всичко зависи от преривните процеси. Това е волята на човека. Различни воли има в света. Следователно хората като си въздействат един на друг, от човешките воли се явява злото. Да кажем, че едно съвършено същество, което има свободна воля и може да вземе едно или друго решение, отправи своята мисъл към тебе, погледне те; какво ще кажеш? Това същество може да има всичките най-добри намерения спрямо тебе, то употребява своята енергия за добро, но след като я употреби, ти, като нямаш разбиране, може да мислиш, че той не е направил нещо много хубаво за тебе, и може да се роди един конфликт между теб и него. Вие често питате: „Защо Господ е направил така?“ Дойде ти сиромашия, болест и питаш: „Защо са дошли?“ Дойде ти някое неразположение, питаш: „Защо?“ Къде е причината? У теб се зароди едно желание, хубаво, и ти търсиш друго едно същество, което е свободно. Да допуснем, че искаш да се ожениш. Но ти трябва да намериш едно друго същество, което също така има това свободно желание да се жени. И ти търсиш; намериш една жена, но тя не иска да се жени. Ти налагаш своето желание – една година, две, настояваш с писма, че без нея не можеш да живееш, и най-после наложиш волята си върху нея и тя се съгласи. Дойдат и стари баби да я убеждават, че трябва да се ожени, и накрая младата мома се съгласи. И почвате да живеете заедно. Но след това тя се оплаква, че е нещастна. Защо е нещастна? Защото не е свободна! Нейният избраник, който казваше, че без нея не може, сега казва: „Каквото аз ти казвам, мен ще слушаш, аз съм за тебе Господ. На църква няма да ходиш. Няма да ходиш с такива верующи братя!“ Тя по-рано каквото искаше си правеше, а сега – друг режим.

Аз ви привеждам примери от действителния живот. Такива неща могат да се случват и между светски, и между духовни, религиозни хора. Законът е все един и същ. Мислите, че като сте духовни, другояче живеете. Духовното сега е само лустро отгоре. Казват за този човек: „Той е много духовен.“ Най-после жена му разбира и казва: „Вече не искам да живея с този мъж.“ Защо не искаш? „Нетърпим е.“ Тя е права. Нетърпим е. Но питам я: Ти като напуснеш този, друг ще търсиш ли? „Разбира се, ще намеря друг, с когото да живея щастливо.“ Ожени се за втори – и с него не може да живее. И за трети, за четвърти, за пети. И умре, и замине за другия свят – и всичко се свърши. Казвам: Щом с първия не можеш да живееш, оттам насетне колкото и да ги избираш, все същото е. Ако с първия не можеш да живееш, и с втория няма да можеш, и с третия също и т.н. Каквато е първата ти постъпка, такива ще бъдат и следващите ти постъпки. Може да има изключения, но казвам какъв е общият закон. Аз не говоря само за отношенията в семейния живот. Въпросът не е само там. Има хиляда други отношения, които ще дойдат. Ще имаш отношения към децата си, ще се пристрастиш към сина си, към дъщеря си, ще мислиш, че каквото твоята дъщеря върши, друга като нея няма. Отчасти е вярно. Можеш да се пристрастиш към сина си, към някой свой приятел, към някой свой слуга. Пристрастие има навсякъде. Или можеш да се пристрастиш към някое свое верую. Пристрастяване има навсякъде.

Сега мнозина идват и ме задяват. Не се учете да говорите неща, които не съществуват! Дойде някой, кажа му нещо, а той изопачава работите. Аз му кажа едно, а той казва: „Учителя каза така и така. Учителя каза да не се жените.“ “ Как тъй да не се женим?“ – и се наежи. Аз действително казвам така, но кога? Щука и рак да не се женят. Котка и орел да не се женят. Вълк и глист да не се женят. Тук някой брат хвърлил око на някоя сестра. Какво ще хвърляш око? Най-първо ще отидеш да питаш баща й и майка й обичат ли те. После ще питаш и нея обича ли те. Ако преди тебе е обичала някого, остави я да се ожени за онзи, когото първи е обичала – нищо повече. Не влизай в чужда каша! Ти не можеш да измениш Божия закон. Първата любов е винаги най-силна. Тя никога не може да се изглади от паметта на която и да е жена, на който и да е мъж. Жената се омъжи за друг и после въздиша за онзи, първия, и в този свят, и в онзи свят. Нали сте окултисти? Аз казвам да не правите погрешки, защото опасността е в това: проповядва се еднократната женитба, но тя не съществува. В този свят аз не знам колко мъже и жени има, които веднъж се женят. Ако приложиш Христовия закон – не външните отношения! – то ти като срещнеш някого, вече завързваш известни отношения с него чрез обичта. Дали те познава, или не, ти вече завързваш известни отношения. Ти внасяш в тях какво ли не. Като се обикнат някои, в отношенията им и най-добрите неща се внасят, но и най-лошите.

Така че, изисква се една малка философия. Вие вървите още като деца и казвате: „Господ ще оправи света.“ Аз знам това. Ще го оправи Господ, но вие ще заприличате на онзи княз, който изучавал окултните науки; той се влюбил в една много красива мома, но тя живеела много разточително. Князът намерил един адепт, който му казал как да вземе пари. Отишъл князът при едного, който пазел златото в света, и му казал: „Дойдох да ме кредитираш. Какъв кредит ще ми определиш?“ „Ще те кредитирам. Ще даваш по три косъма за всяка торбичка злато.“ По десет пъти всеки ден ходел князът за пари и при всяко отиване давал по три косъма. За един ден – 30 косъма. И най-после не останал никакъв косъм на главата му. И отива пак, и казва: „Дай ми пари.“ „Дай косми!“ „Нямам!“ Като оголее главата ти, тогава къде ще отидеш? Докато има косми – има пари, като няма косми – няма пари. Преведете това. Докато имаш здраве, докато твоите мисли са свежи – навсякъде си добре дошъл, но като дойде време да оголее главата ти, да станеш песимист, да нямаш нито едно хубаво чувство – тогава никъде не те искат хората. Болен си – какво ще правиш?

Ако в този път, в който сега вървите, не можете да постигнете поне отчасти онова, което искате, тогава? И не само едно постижение. Вие може да сте много разположени един ден. За мен това не е важно. Разположението за един ден е като един красив ден. Това е разположението на деня. Човек трябва да бъде разположен всякога. Аз считам разположен човек онзи, който, като изгуби и къща, и всичко – пак да е разположен. Тия работи всъщност не се загубват. Жена ти замине – ти кажи: „Много добре, че замина.“ Умре син ти – кажи: „Много хубаво, че отиде при Господа, ще се учи.“ Философски гледа човекът! Не плаче за жена си, за децата си. Волът му замине – казва: „Много хубаво, че замина! По осем часа ореше, а сега си почива. Аз му тегля сега каиша.“ Той разбира всичко философски, спокоен е. Ще кажеш: „Защо волът му умря, защо жена му умря?“ Това са ваши схващания. Сега, ще се роди у вас една друга мисъл: „Ние толкова лоши ли сме?“ Хубаво, ако сте толкова добри, защо не оправите света? Разбирайте: Трябва да имате една божествена мисъл. Как ще оправим един свят, когато имаме огън 60-70 градуса? Какво може да се направи с огън 60-70 градуса? Боб не може да се свари, хляб не може да се опече. Едва може да се свари едно турско кафе. С едно кафе какво ще стане, кажете ми!

Сега моето говорене прилича на онова, което Христос говореше. Той каза: „Горко вам, книжници, фарисеи и садукеи, лицемери!“ „Учителю, като говориш така, нас осъждаш!“ Той констатира един закон. Дали сте фарисеи или садукеи, дали вярвате в това или онова – това е друг въпрос, това е ваша работа. Твоето вярване нищо не допринася. Вярването нищо не допринася! Това, което в дадения случай можеш да приложиш – това е важното. Мен ме ползва в дадения случай любовта, която прилагам и опитвам. Какво мисля, как мога да философствам върху любовта, да я описвам – то е друг въпрос, то нищо не помага. То е като 20-те лева или 100-те лева, за които мисля и които нямам. Каква полза ще допринесат те, какво благо? Трите лева в джоба ми, с които мога да взема едно парче хляб, струват повече, отколкото стоте въображаеми лева.

Сега казвам. Трябва да опитате докъде сте дошли. Не отвън да го знаете, но вътре в себе си. Трябва да правите един вътрешен анализ. Като дойдат изпитания, разните видове болки – зъбобол, коремобол, кръстобол, гърлобол, гръдобол – всичките тия работи като дойдат, ще знаете – те представляват метод да пробвате докъде сте достигнали. Казваш: „Аз съм добър човек.“ Като те заболи кръстът, какво правиш? Не че като те заболи кръстът, ти си лош човек. Кръстът те е заболял по симпатия. Ти имаш една симпатия, която я е заболял кръстът. Трябва да знаете, че всички болести, които имате, идат по симпатия. Много малко болести има, които идат направо. Някой път и другите ги заболява глава по симпатия към вас. Всеки човек, който има симпатия към вас, ще го заболят очите, или кръстът, или рамото, или главата – ако вас ви болят. Защото по симпатия са дошли хората в света. Като те заболи кръстът, ти казваш: „Какво ли прегрешение направих?“ Прегрешението ти е, че имаш симпатия. Как се ражда симпатията? Ти имаш една кокошка, обикнеш я; виждаш, че е тлъста – хванеш я, заколиш я и я изядеш – по симпатия. Защото, ако нямаш симпатия, ако имаш отвращение към нея, няма да я заколиш и изядеш. Обичаш и яйцата й – симпатия имаш към тях. Пукнеш яйцето в тигана, опържиш го и го изядеш. Всички работи в света стават по симпатия. Казвате: „Да имаме любов!“ Като дойде симпатията, тогава и на гърба, и на рамото, и на главата – навсякъде ще има симпатия. Тогава ще дойдат научно да разглеждат, че причината била в това, в онова, в какво ли не. Философски работи. Еди-кой си учен казвал така. Философската страна – това е механическата страна на въпроса. Това са вече последствия на симпатията.

По симпатия мнозина отиват в затвора. „Ще ми купиш ли едно балтонче?“ Той е чиновник-касиер. Няма пет пари. Бръква в касата, взима и купува балтона. Правят ревизия – и хайде в дранголника! Защо влезе? По симпатия! Одумват се някои – пак по симпатия. Имаш някого, комуто симпатизираш; някой е казал нещо по адрес на твоята симпатия и ти се възмущаваш – как може така да говорят по адрес на симпатията ти! Ако не го обичаш, ще кажеш: „Хак му е!“ Щом имаш симпатия, изваждаш нож като Петър, който искаше да защищава Христа. Но Христос му каза: „Петре, тази работа с нож не става. Сложи си ножа в ножницата, защото тълпа е това, ще пребият и тебе, и мене. Ако исках да избегна това, не трябваше да бъдем тук, а на друго място. Но понеже сме тук, прибери си ножа. Този въпрос по друг начин може да се разреши.“

Има начин, по който можете да се освободите от противоречията на живота. Но преди всичко не трябва да се афектирате. Трябва да проверявате онова, което в дадения случай чувствате, вярно ли е, или не, данните верни ли са, или не. Например казвате: „Аз чувствам, че еди-кой си не ме обича.“ Добре, аз чувствам, че времето се е развалило – това значи ли, че времето е неразположено спрямо мен? Като стане по-студено, времето ми казва: „Миличък, сложи си по-дебело палто.“ Обаче аз не слагам по-дебело палто и съм с тънкото. Студът взима от човека. Като бръкне в джоба, взима ми парите – и аз съм неразположен. Какво нещо е студът? Той казва: „Сложете си дебели палта, затворете си касите. Аз дето мина, бъркам! Да не взема нещо!“ Има религиозни хора, които обичат да крадат. Такъв човек казва: „Не оставяйте тия работи! Аз имам този навик, страдам от клептомания. И ако оставите тия неща, ще ме изкушават.“ Признава си човекът. Някой казва: „Аз съм сприхав човек.“ Не го бутайте този човек никъде. И законът е навсякъде такъв: щом имаш една болка, не я закачай.

Сега всички очакват, че като отидат на онзи свят, ще се оправят работите им. И на онзи свят ще бъде, както на този свят. Работите навсякъде могат да се оправят, когато човек има добрата воля да разбира едно съотношение. Човек трябва да знае, че е между два полюса: има същества, които седят по-ниско от него, има същества, които седят по-високо от него, прогресирали. Той е по средата. И по-нисшите, и по-висшите му влияят. Едните го снемат надолу, другите го повдигат нагоре. Между тия същества може да се роди нещастие за него. Ако те повдигат нагоре и ти дойдеш до висока степен в своето разбиране, а после дойдат нисшите и ти повлияят, и ти от тази височина се подхлъзнеш надолу, ти ще се повредиш много повече. Тогава, по-добре щеше да бъде никак да не беше се повдигнал нагоре. Всички несрети в живота произтичат от влиянията. Някой може да каже: „Защо Господ направи света така?“ То е Негова работа. Защо Господ направи топлината и студа, защо ги допусна – то е Негова работа. Това са закони, които съществуват. Като дойде студът, ще се облечеш. Като дойде топлината, ще туриш по-тънки дрехи. Злото е студ, доброто е топлина. Но като не използваш топлината както трябва, тя може да те изгори. И студът може да те изгори. А някой път студът може да ти причини едно добро.

Това, което ви говоря, някои ще ви ползва, някои няма да ви ползва. Всички имате известни възгледи и мислите, че сте се добрали до една истина, която е меродавна. Вие казвате: „Всичко може да стане, но аз не мога да падна.“ Може да е вярно. Аз съм един силен човек, вървя по пътя и мисля, внимавам да не падна. И не се спъвам да падна, но бутна някого и той падне. После втори бутна – и падне, трети бутна – и падне и т.н. Аз не съм паднал, но съм направил най-малко 20 души да паднат. Аз казвам: „Трябва да си отварят ума.“ Но не е разумно. Защо ще бутнеш този човек да падне? Казвам това само за изяснение на нещата, които стават. Не ставайте причина слабите да падат. Ако паднат сами, то е друг въпрос. Но вие да не ставате причина, вие да не ги бутате да паднат. Понеже в природата действа закон: като бутнете някого, един ден ще стане така, че това действие ще се върне върху вас. След време, може би след един-два месеца или след една година, ще дойде момент – някой и вас ще бутне по същия начин и ще паднете. Обратни движения има, които действат. Дали знаем, или не, те развиват кармата. Например има неща, които кармически идат от друг живот. Законът за кармата обяснява нещата. Трябва да знаем, че всички неприятности в живота ни идат от три източника: някои неприятности могат да дойдат от нашето подсъзнание, други идат от съзнанието, трети от самосъзнанието. А доброто може да иде от нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. От свръхсъзнанието – то е най-хубавото! Тогава можете да четете „Подражанието на Христа“ например. Не е важно веруюто, което можеш да имаш ти, дали вярваш в Христа. Подражаваш ли Му? Подражанието значи: да вървиш по този път, по който Христос е вървял. Сега, някои поддържат, че трябва да вярваме в Христа. Христос казва: „Ако ме любите” – не казва „Ако ми вярвате“, – “ще опазите моя закон и ще прилагате. И ще имате известна опитност.” После казва: „И така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца, Който е на небесата.“

Това, което направиш – то е най-важното. Аз мога да вярвам, че съм много добър, мога да си въобразявам, че съм направил много работи, но в дадения случай онова, в което аз живея, благото, в което живея и което съм опитал, което от мен излиза и го предавам на другите – то е най-силното. Благото, в което аз живея – то е най-силното, не онова, в което аз вярвам! Може до известна степен и то да ме ползва.

Сега, аз ви навеждам на тази гледна точка, понеже здравословното състояние на човека зависи от онова, което той върши, от любовта, която в дадения случай той има към Бога. Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към ближните си, то зависи и от любовта, която има към себе си. Това са разбирания. В окултната наука тия неща са поставени по друг начин. Там те са забулени, тъй че трябва цяла година да глождиш една кост, за да изкараш нещо. Аз някой път мога да ви чета окултни изречения, за да видим какво ще разберете. А истинското разбиране е това: Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към Бога, към ближните си и към себе си. Не онова въображаемото, но в дадения случай от това, какво е твоето състояние, ти можеш да определиш каква е любовта ти. Ако ти казваш, че имаш любов към Бога и ако тая любов може да се затъмнява от посредствени постъпки, които са станали в даден случай, тогава любовта ти към Бога не е голяма. Ако ти изгубиш малко пари или някой е казал нещо по твой адрес, и ако това замъгли твоето съзнание, и ти загубиш любовта към Бога, тогава каква любов си имал към Бога? Любовта трябва да бъде неизменна. Аз съм привеждал този пример, ще ви го кажа пак.

Отива един индуски ученик при един от великите Учители на Индия да му даде начин, как да търси закона за служене на Бога. Учителят му казал: „Ще те пратя да направиш един опит. Там има един военен, един брамин и един светия. Най-първо ще отидеш при военния, ще му зашлевиш една плесница и ще видиш какво ще ти каже. После на брамина ще удариш една плесница и най-после на светията. И ще се върнеш при мене да ми кажеш последствията.“ Отива ученикът при военния, удря му една плесница. Онзи му ударил две и го търкулнал на земята: „Така не се удря, а така.“ Ученикът се поизтърсил малко, отишъл при брамина, който служел, и ударил и на него една плесница. Браминът се намръщил, вдигнал си ръката нагоре да го удари, но я свалил веднага. Ученикът си казал: „Тук малко по-добре изкарах. Ако беше ми ударил две плесници!“ Отива при светията и удря и на него плесница. Светията си седи и не иска да знае. Той се занимава с нещо дълбоко и не иска да знае, че са го ударили. Връща се ученикът и разказва как е свършил работата. „Остави се! Още веднъж при военния да не ме пращаш. Аз му ударих една, а той две и ме потъркулна на земята.“ Учителят му казал: „Това е човекът на закона, човекът, който служи на буквата на нещата. Онзи, който вдигна ръката си и се отказа, той е човекът, който вярва, човекът на вярата. А онзи, който не искал и да знае, че са го ударили, той е човекът, който прилага.“ Онзи, който не е започнал още живота, казва: „Аз ще ти кажа как се бие. Кой те прати тук? “ Ако постъпвате като военния, вие служите на света. Ако постъпвате като брамина, вие сте верующ, едва сега кандидатствате за живота. А пък ако постъпвате като светията, то вие сте онзи, който прилага. Тия неща са неизбежни. В даден случай вие ще постъпвате или като военния, или като брамина, или като светията.

Не мислете, че искам да ви съдя. Защото не ми е работа, не обичам да съдя. Не искам да съдя хората по единствената причина, че не искам да се бъркам в нечистотии. Не ме интересуват вашите помии. Не, не искам да бъркам в тях. Ако искате, изхвърлете ги. Не ме интересува. Понеже вие ще изпитате един ден последствията на своята помия. Българинът има особен характер. Като направи къща, той прави на изток пруст. Майката, като измие паниците, излиза на пруста, хвърля водата на земята и казва: „Ще се погълне.“ И снахата от това балконче хвърля водата. Всички все така хвърлят и след 1-2-3 години идват болести, тия хора почват да чезнат. Казват: „Не знаем защо. Има нещо. Някаква магия.“ Почват да боледуват от ревматизъм и пр. Никаква магия, но вие хвърляте вашите нечистотии и сега носите лошите последствия. Всеки ден вие хвърляте помия: излизате на вашия пруст и я хвърляте на земята.

Представете си, че тръгнали двама и се хванали за ръка, две симпатии. Че каква симпатия тук? Никаква симпатия! И почват да говорят за тях, и казват: „Двамата ходили в града. Вечер се връщат в 12 часа. Какво ли правят?“ Ако една овца се разхожда с един вълк, аз ще ви кажа какво ще правят. Ако се разхожда с друга овца, тогава е друго. Ако се разхожда с един овен, няма нищо, ще пасат трева двамата.Та казвам: Така не се говори! Бъдете свободни. Не се месете в неща, които не ви влизат в работата. Нищо не се ползвате от това. Ако дойде някой и ви иска съвет, дайте му хубав съвет, кажете му за последствията и го оставете. Вие казвате, че Господ живее у всички хора. Ако е така, той ще бъде в състояние да пази всекиго. В дадения случай чрез тебе Господ прави каквото може да направи, колкото и да е микроскопично. Тогава ще имате прогрес. Седят стари братя и сестри и очакват, казват: „Какво ли е било във времето на Христа?“ Аз ги разбирам, те искат да бъдат във времето на петдесятниците, да слезе Духът върху тях. Каквото е станало тогава, няма да се повтори. Нещата не се повтарят. Онези дванадесет апостоли принесоха резултат, който няма защо да се повтаря сега.

Вие питате: „Като отидем на онзи свят, как ще ни посрещнат?“ Като отидете на онзи свят, отначало ще ви посрещнат, както се посреща млада булка – ще ви турят венец и сватбени дрехи, но след една седмица ще свалят на булката венеца и сватбената дреха, тя ще се облече с други дрехи и ще й кажат: „Я, снахо, омеси малко хляб! Я донеси малко вода!“ На нивата, вкъщи – навсякъде ще работи булката. Работа трябва! Така е на Земята, но на онзи свят също има работа. Може да ви пратят на Земята като кандидати да ръководите някой грешен човек, който постоянно пада и става, и който има някои желания, с които трябва да се справи. Вие му говорите, а той прави противното на това, което му казвате. Назад не можете да се върнете, защото от неговото повдигане зависи и вашето повдигане, и от неговото падане зависи и вашето падане. Какво ще правите? Може би ще пожелаете да се върнете на онзи свят и да кажете, че не сте могли да му повлияете. Обаче не можете да се върнете назад.

Мнозина от вас искат да станат учители. Имате една идея и казвате: „Хубаво е човек да бъде учител.“ Хубаво ли е човек да взема пари назаем? Вземеш пари, уредиш работите с една полица, после с втора полица и т.н. Наредят се 10 полици и почнат да идват изпълнителните листове. Ще те турят натясно, какво ще правиш? Това става в живота. Някой път се намирате в много лошо положение и искате да се самоубиете – някой изпълнителен лист е дошъл. Вие казвате: „Стоян е виновен, Драган е виновен.“ Не, никой не е виновен, но полицата е дошла.

Не вземайте, не се товарете с непотребни работи в света. Аз съм засягал този въпрос, втори път няма да го засягам. Сега ви казвам: По този начин, по който сега вървите, вие си създавате ненужни страдания, излишни страдания, които не са във вашата карма. Един прост пример да ви дам. Потребна ви е една къща с две стаи и една кухня. Потребна ви е отвън и една малка барака за дърва. Това е предвидено в бюджета. Вие имате пари. Но дойде един ваш приятел и ви казва: „Поразшири къщата, направи втори етаж, пък тури и една хубава каменна ограда!“ Ти направиш каменната ограда и похарчиш два пъти повече, отколкото струва къщата. Питам: Какво си спечелил сега? Почват да те обикалят. Ти вече няма да можеш да живееш спокойно. Имаше пари да направиш две стаи и кухня и нямаше дългове. А сега, като направи каменната ограда и втория етаж, задлъжняваш. Казваш: „Ще вземам наем.“ Не си прави илюзии. Ако не плащат наемателите? И наематели не можеш да намериш. Не разчитайте на наематели, те са изгубена работа. На никакъв наемател не разчитай! Дойдеш ли до наематели, табана-кувет *)! Остане ли да разчиташ на наематели, това са външни работи!

(тур.) – беж да те няма (бел. ред.)

Разчитай на онова, което Бог е вложил вътре в тебе, а другите неща са само спомагателни средства: и светиите, и ангелите, които ще дойдат. Но първо разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. Ако разчиташ на него, ти си на правия път. Всички други влияния ще дойдат и ще съдействат. Но ако ти оставиш Божественото, което е вложено в тебе, и се осланяш на този или онзи, на светии и пр., то е изгубена работа, ще загазиш. Светиите идват при тебе тогава, когато разчиташ на Божественото, защото те имат божествените способности, та отиват там, където хората обичат и разчитат на Божественото в себе си. Тогава няма да има и това оплакване: „Като съм тръгнал в този път, какво съм придобил?“ Всъщност тръгнали ли сте в този път? Ни най-малко! Вие сте хванали крив път. Мислите, че вървите по правия път? Не, не, ще се върнете назад до спирката, от която сте взели кривия път, и сега ще хванете правия път! Това са образни изяснения. Някои от вас, които ме слушате, ще кажат: „Кого ли има предвид Учителя? Някой е направил нещо. Станало е нещо на Изгрева. За кого ли е това?“ За никого не е това! Всички на Изгрева вървите в крив път. Знаете ли какво разбирам като казвам това? Аз разбирам: в момента – в дадения момент, в този момент! В този момент ти може да си на крив път, а в следния момент можеш да го изправиш, в третия момент пак да кривнеш. Трябва да осъзнаеш, че си кривнал, защото, ако не го осъзнаеш, не можеш да го изправиш, може да мислиш, че твоята постъпка е права. Трябва да имаме една мярка, с която да мерим и да знаем дали сме постъпили право, или не. Във всеки случай аз трябва да знам това! Не да се самоосъждам, но да имам съзнанието да изправя нещата.

Капитанът има един уред, с който постоянно наблюдава дали има отклонение в курса на кораба, защото в океана понякога има силни течения. Ако той не следи курса чрез този уред, корабът може да се отклони вляво или вдясно от пътя си. Ние също постоянно трябва да се коригираме, защото има влияния, които постоянно ни отдалечават от верния път, така че всякога трябва да отивате при този уред и да проверявате дали не отбелязва отклонение. Може да има един градус отклонение или повече. Трябва да коригирате постоянно пътя, по който вървите. И тогава няма да има сблъсквания. Ако не вървите по една и съща посока, по верния курс, ще има сблъскване. Ако вървите постоянно по една и съща посока, правилно, няма да има сблъскване. Всяко сблъскване означава, че пътят на някого от вас е изкривен. Злото е там. Трябва да се коригира. Защо е така? Пътищата ви трябва да бъдат успоредни. Всички трябва да вървите в една и съща посока. Откъдето и да тръгнете, успоредно трябва да вървите. Целта е онзи възвишен живот.

Сега вие се утешавате, че криво-ляво ще изкарате живота. Не криво-ляво! Право трябва да се изкара животът! Криво-ляво нека светът да живее. Вие трябва право да вървите. И ако ме слушате, аз бих ви казал много работи. Всички несгоди на Земята могат да се изправят много лесно. Според мен оправянето на света в материално отношение е толкова лесно, че и децата го знаят. Например в България има 5 милиона българи, нали така? Ако всеки българин отделя на ден по един лев, той ще има 365 лв. в годината; 5 милиона българи по 300 лв. от всеки на година, колко милиона правят? Един милиард и половина. Значи, ако всеки даваше само по 1 лв., щеше да има един милиард и половина за бедните и страдащите на година. Така и работите на всички щяха да се уредят. И благотворителните дружества само щяха да разнасят средствата и така да помагат. Ако всеки българин отделяше по един лев, бедни българи нямаше да има! Които имат, имат, но които нямат, ще им се създаде работа и така ще може да им се помогне. А сега казваме, че Господ ще помогне. Чудна работа! Той всичко е дал в нашите ръце и нищо не е оставил у Себе си. Цялата Земя е дал на хората. Къде е имуществото на Господа в света? Вие сте взели по една педя земя и всеки казва: „Тази земя е моя, тази нива е моя, този двор е мой, тази къща е моя.“ Всичко е във вас, а казвате, че Господ е направил света. Тогава вие трябва да плащате наем на Господа! Ще дойде Той с изпълнителен лист и ще каже на наематели и собственици: „Ще плащате!“ Природата един ден ще поиска да си плащате данъка на Господа. Един ден Той ще прати за секвестър и най-после ще секвестира: жена ти, сина ти, слугинята ти, а най-после и тебе. И в следващото поколение пак ще секвестира. Секвестър има! Казвате: „Утре ще платя.“ Секвестър е това – трябва да изплащаш! Вие си създавате и друго заблуждение: „Как ще ме погребват?“ Не чакайте да умрете! Нека да има умиране, но да умрат всички ваши погрешки, да живеете без погрешки. За тях да умрете. Това е животът. Всички ония лоши мисли, които от памтивека са унаследени – всичко това като умре, да остане чистото и да живеем чист и свят живот.

Сега на въпроса. Вие казвате: „Слушайте онова, което Божественото говори вътре във вас.“ Има три източника, от които трябва да се пазите. Най-първо слушате първия източник – Божественото, което ви говори вътре във вас. Щом говори то, човек не е раздвоен. Всякога, когато дойде Божественото, човек е силен и мощен. След това идва друга мисъл – да се коригира Божественото – вторият източник. Идат и други второстепенни мисли. Щом ви заговори Божественото, всякога се ражда във вас едно ехо – да го коригирате. Един малък пример ще ви дам. Дойде ви една идея да направите едно добро, да дадете нещо – заделите си една сума. След това идва ехото: „Остави сега! Много са тия пари! Защо ще ги даваш?“ Втората мисъл коригира Божественото. Поседиш малко, поколебаеш се и най-после извадиш едни лев, дадеш го и казваш: „То е достатъчно.“ Другите пари, които си обещал, си ги изял. Божественото е онова, което си обещал – направи го! Едно правило: Никога не коригирай Божествените работи, ако искаш да ти е мирна главата, макар и да си без пет пари! Някой идва при мен и казва, че от големи добрини страдал. Да ви приведа един анекдот. Дошъл при турския султан един богат човек, няма да му кажа името. Казал му: „От ядене и пиене осиромашах.“ Това са източни поговорки. Тогава султанът го попитал: „Я ми кажи, като си ял толкова много, кое е най-хубавото в кокошката?“ „Кожата с трътката.“ Султанът наредил: „Дайте му 250 турски лири!“ Отишъл си човекът, разправил какво станало – как султанът го попитал и как той казал, че най-хубавото на кокошката е кожата с трътката. Тогава и друг решил да отиде при султана, и той му казал, че е закъсал от много ядене. Султанът го попитал: „Кое на бивола е най-сладкото?“ Той казал: „Кожата с трътката.“ Тогава султанът наредил: „Ударете на този 25 тояги и да си върви!“

Има един метод в света, който ние държим. „Кожата с трътката“ разрешава въпроса при кокошката, но при бивола не го разрешава. Давам ви един принцип: Съобразявайте се винаги с Първото, което разрешава и което не раздвоява. Божествено е само онова, което не раздвоява ума ни, което не раздвоява сърцето ни, което не раздвоява волята ни. Божествено е само онова, което не разделя, не раздвоява и държи в единство човешкия ум, сърце и воля. Всяко нещо, което разединява нашия ум, сърце и воля, съдържа чужд елемент, то не е Божествено. Тогава работите не вървят. Трябва да имате това като едно правило. Постъпвайте според него и работите ще вървят. И когато започнеш една работа, гледай умът ти, сърцето ти и волята ти да не са раздвоени. Щом си раздвоен, нещо човешко се е вмъкнало в теб. Тогава не бързай. Изисква се време, докато поправиш погрешката, докато се възстанови единството в ума ти. Тогава започни работата. Вие може да кажете, че знаете тези неща. Не ги знаете. Това, което не сте опитали, за него нямате знание. То е само теория, в която вие вярвате. Аз не искам да вярвате в това, но приложете и опитайте го, да видите дали е така, или не. Ако го приложите, ще имате същите резултати. Вие имате някои резултати, но това не е още задоволително. Туряш един млечен компрес на крака си и помага, туриш компреса на друго място и не помага. Това не е панацея. Един компрес може на едно място да помогне, а на друго място – не. Сложиш един сгряващ компрес – действа в известни случаи. Вземеш един студен душ – в някои случаи помага, но студеният душ не е нещо универсално, меродавно. В известни случаи, ако имаш излишна топлина, може да ти помогне, но ако в теб топлината не е в достатъчно количество и вземаш студен душ, капилярните ти съдове ще се свият и ще имаш обратен резултат. Системите на Куне и на Кнайп са прави, но и на двете им липсва нещо много важно, много съществено – това е психологическото състояние, духовното състояние, което човек трябва да има в дадения случай. Например те препоръчват човек да ходи бос. Здравият може да ходи бос сутринта, но болният – не. Аз бих го посъветвал да ходи бос към 11 часа, когато се стопли земята. Постепенно да се научи. Известни правила не са за всички еднакви, това е само за лекуване.

Голяма работа се изисква при Куне. При някои болести, за да се лекуваш, трябва да правиш на ден по три бани, студени бани, да седиш вътре, също и разтривки по 15 минути. Ами аз ако те пратя да копаеш на лозето 15 минути, ти ще имаш по-добри резултати, или същите.както при Куне. И водата е хубаво нещо. Но аз, и без да вземам тези бани, пак мога да имам същите резултати. Аз мога да направя и на Куне баните така: Представям си, че си събличам дрехите, представям си, че седя във водата, представям си, че 15 минути се разтривам – и имам същите резултати. Сега няма да ви доказвам това. Доктор Миркович имаше едни хапове от една американска трева. Още имам една кутия от тях. Той ги даваше цели. И който имаше запичане, като вземеше от хаповете, се оправяше. Аз взех и разделих хаповете на 4 части, после на 8 части и после на 16 части. Д-р Миркович даде на своя пациент по един цял хап, пък аз на друг пациент дадох по 1/16 част. Казвам му: Твоят начин е алопатичен, а моят е хомеопатичен. И двамата пациенти имаха резултат от хаповете. Д-р Миркович казваше: „Божа работа е. Духовете го правят.“ Той винаги казваше: „Духовете го правят“, научно не го обясняваше. Беше учен човек, но като дойде до някои работи, казваше: „Духовете го правят.“ Под “духовете” той разбираше Разумното в света. Значи и малкото хапче помага, когато се намеси Разумното в света. Той се подсмиваше и ми казваше: „Моите духове, с които аз си служа, са по-невежи, а твоите духове са по-учени, затова като даваш малко хапче, пак действа.“ Така че законът е следният, аз го обяснявам малко научно: Ти можеш да запалиш огън с една лопата въглища, а можеш да го запалиш и с една кибритена клечка, и ще имаш същите резултати. Ако дървата са сухи, като драснеш с клечката, веднага ще се разгори огънят, ако са влажни, трябва да туриш голям огън и да духаш, за да се разгори. Зависи от условията, при които си. Значи не е многото, което помага, но малкото, Божественото, като го направиш навреме, ще имаш резултат.

Пазете правилото! Виждам, че всинца сте станали много скържави. Забелязвам у всинца ви една вътрешна, духовна скържавост. И тя вече се отразява, ставате и външно скържави. Някои в началото бяха по-щедри, а сега са започнали да стават скържави. Някои искаха светии да стават, а сега виждам -напуснали са светийството, оставили са го за друг живот. Не, не, с малко започвайте, но всеки ден да има микроскопично подобрение в хода на вашия живот. Например всеки казва: „Това е братство – трябва да ни помогне!“ Това е една скържава идея. Всеки има желание да му се помогне. Вие сте на крив път. Ето какво трябва да имате в ума си, ако искате да ви върви: В Божествения свят, в света на светлината има едно практическо правило; и в менталното поле, и в астралното поле, и във физическия свят – законът е същият. Колкото въздух приемаш в дробовете си, толкова и ще изпускаш навън. След това, ако си умен човек, с този въздух ще дадеш и нещо от себе си навън. Много малко от въздуха ще ползваш. Но ти си скържав, пазиш се и се страхуваш. Защо? В следващия момент пак ще получиш въздух. И светлината, която си приел, ще я върнеш назад, защото това, което виждате, е резултат на онова, което сте приели. И в материалния свят е така: ако от това, което си взел, нищо не дадеш, ти си на крив път и не можеш да имаш успех. Пари на заем вземаш – ще туриш на ума си, че тия пари ще ги върнеш. А ти туряш мисълта, че тия пари няма да ги върнеш – и не ги връщаш. Ще туриш на ума си, че това, което вземаш, ще го платиш – и го плащаш. Ако си казваш: „Я го платя, я не“, ти вървиш по крив път. Още в началото ти си направил погрешка: ако можеш да върнеш парите, вземи ги; ако не можеш, не ги вземай. Тогава постъпи другояче: Като отидеш при този човек, от когото смяташ да поискаш заем, ще бъдеш искрен. Защото в света има два метода: единият – човешки, а другият – божествен. Ще отидеш при човека и ще му кажеш: „Можеш ли да ми дадеш пари назаем по Бога? Няма да ги търсиш, ще ги оставиш на мое разположение, и ако ми дойде на ум да ти ги върна, и ако мога, ще ги върна. Ако не ти ги върна, да не ме считаш длъжен и да не ме съдиш.“ Ако той каже, че по Бога не може да ти ги даде, а по човешки, тогава ще му дадеш една полица. Ако вземеш парите по човешки, трябва да ги върнеш точно навреме, няма да закъсняваш нито с един час! Това е правилото, ако искате да успявате. Защото небето, духовният свят обича точността. Слънцето, звездите изгряват точно навреме, всичко в природата работи с точност. Ти казваш: „Я платя, я не“, но ако не бъдеш точен, се задължаваш. Тогава ще вземеш божествения метод, той е с дългосрочни изплащания. Ще дойдеш и ще ми кажеш: „Можеш ли да ми дадеш пари на дългосрочно изплащане, да ги върна след 1000 години?“ Човешкият метод е с изплащане в къси срокове – за един месец, за една година, най-много за 5-10 години. Божественото е – за хиляда години. Ако употребя човешкия метод, предварително ще обмисля дали мога да се изплатя, или не. Ако мога, ще взема парите, ако не мога, няма да ги взема. „Ами какво ще стане с мене, ако не взема?“ Ако не взема, ще страдам, но ако взема и не плащам, страданието е още по-голямо. Трябва да се освободите от старите навици. Вие сега питате: „Как ще се оправи животът?“ Ако нямате вътре в себе си съдии и стражари, и ако сами не уреждате своя живот, кой ще го уреди?

Пак казвам: Скържавостта я напуснете, турете я настрана! Аз съм за даването, но не за безразборното даване. Да дадеш, но намясто да е дадено и да знаеш, че изпълняваш волята Божия. Да изпълниш волята Божия!

Две неща трябва да знаете: Не се раздвоявайте по отношение на онзи Божествен принцип, който работи във вас, защото той е, който ви дава вдъхновение. Щом вършиш нещата по любов, ти ще бъдеш силен. По отношение на ония, които живеят по този начин, няма изключение. Който върши нещата от любов, за него няма изключение. Щом не вършим нещата от любов и имаме известни човешки съображения, тогава има изключения. Има изключение 50%, 75%. В Божествените неща няма изключения, в другия метод има изключение. Аз говоря само за тези, които искат да вървят по пътя на ученичеството. А онези, които сте слушатели – това, което говоря, не се отнася до вас, вие можете да вървите по онзи път, който вие знаете, и ще си носите последствията. Но вие, които искате да вървите по Божествения път, като ученици, опитайте този метод с единия лев! Искам поне за една година всички, които сте ученици, да го опитате. Никога да не сте раздвоени в съзнанието си по отношение на това, което правите. Направете един опит: Всеки ден отделяйте по един лев, като ученици. Ако го искате. Един лев на ден. Турете го настрана, за да се изпълни Божественият закон. Ще казвате: „Както аз турям един лев в касата, така и всички хора по Земята да турят по един лев!“ Вторият ден – пак така. По този начин вие пускате вашата мисъл да работи по целия свят – да се махне тази скържавост! Ще кажете: „С един лев какво ще стане?“ С един лев ще стане това, което ще стане с кибритената клечка. Ти можеш да запалиш огъня на всички хора по целия свят, да си сготвят ядене.

Сега вие ще почнете да философствате, един друг ще се съветвате. Ако ще се съветвате един други, оставете тая работа, каквото сте слушали – забравете го. Ако всеки един от вас каже: „Ще го направя!“ – тогава добре, но ако го разисквате, не го правете. Всеки един от вас, като си отиде в къщи, да каже: „Каквото каза Учителя, ще го направя!“ И ако няма резултат, ще дойде при мен. А ако си каже: „Какво ще стане с един лев?“ – да го остави.

Ако вие питате: „Да го направя ли?“, вашата работа ще прилича на случая с един прочут български пчелар, комуто дадох някои съвети. Той имаше 150 кошера. Исках да му помогна пчелите му да дават повече мед. Той ми каза: „Десет години търсих цяр. Тази година искам да си уредя всичките сметки.“ Казах му: Да ти дам един съвет. Колко кошера имаш? – „150.“ На 10 кошера ще отделиш един за Господа. Значи 15 кошера ще отделиш – те да са за Господа! И после петнадесетте кошера, като се роят, по три роя ще дават; 15 по 3 роя – стават 45 роя; 15 и 45 – всичко 60 кошера – за Господа. И според Божиите кошери ще вървят и човешките. Той ме гледа, гледа и каза: „Защо му трябват на Господа кошери?“ Тогава му казах: Върви си. Работи си по стария начин. Тази година му измряха всичките кошери. Той фалира и замина за другия свят, и се приключи въпросът.

Приложете в живота си Божественото! Тайно трябва да прилагате в живота си Божественото. Всички наши нещастия в умствения, в сърдечния и във физическия свят зависят от онова колебание в Божественото; Божественото, което трябва да направим. То е в малкото, не е в многото. Всеки може да го направи. Но Божественото малко да го правим от сърце, и като го правим, да се радваме на онова, което правим и никак да не се оплакваме в света, да не казваме: „Аз от много добро страдам в света.“ Не говорете така! От добро човек не страда. Имайте вяра в Божественото! Не само вяра, имайте любов и приложете Божественото! После, не се тревожете, защото героят не се тревожи. Героят, като дойде при един камък, стегне се, изпъкнат му жилите и вдигне камъка. В него има напрежение, той казва: „Ще вдигна този камък!“ Да има у вас напрежение, без тревоги. Като дойде напрежението – без тревога! Но нека да има напрежение. Да не мислите, че като влезете в Божествения свят, ще ви посрещнат като млада булка и само ще ви мажат ръцете и лицето с глицерин? Не.

Сега: Само онези, които доброволно и съзнателно могат да приложат задачата с единия лев, да я приложат; и каквито резултати има, една година да мълчат и след една година, пак на този ден, като се съберем, ще видим какво е станало.