„Вие трябва да преживявате нещата, да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква от вас. Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на ангелите. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии…
В духовния свят ангелът е подобен на дърво, което може да се увеличава по обем, но не и нагоре. В духовния свят той може да е стигнал върха на своето развитие, но на земята се откриват за него условия за растене и развиване. Казвате: „Да сме ангели!“ Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един ангел да слезе на земята в плът. Това значи да се отвори пред него нов свят. Животът на земята остава неразбран, ако не се мине през него. И ангелският живот не може да се разбере, ако не се мине през него. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като тоя на растенията. За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на земята и дълго време да ви бута, докато ви събуди и раздвижи мозъка ви. Вие се чудите защо ви събуждат. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.“
Чете: Ина Стойчева
„Двете жени“- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 12.06.1921г.
