Костик Михайлов
Скъпи братя и сестри, скъпи приятели!
Бихме искали да споделим с вас поне една малка част от нашите преживявания, които ни се случват в ежедневието, за които само сме мечтали, чели сме в книгите описващи живота и делата на велики хора, мъдреци и учители, представяли сме си, че това е свят, в който присъстваме и докосваме и че общуваме с тези герои, големи личности и велики духове. И ето, че това ни се случи! Щастливи сме и благодарим на Бога, че ни натовари с тази задача, благодарни сме за тази чест и огромното доверие, което ни зареди с вдъхновение, огромна мощ и сили, с които да понесем тази отговорност.
Нека споменем екипа, който се зае с тази мисия и даде начало на процеса по възстановяване на къщата – музей „Опълченска“ 66 и това са: адвокат Руска Дучева, архитект Данка Василева, организатора на ремонтните дейности Костик Михайлов, както и Асен Асенов, който популяризираше процеса и решаваше важни логистични задачи.
След началният организационен тласък, в процеса по разчистването се включиха много братя и сестри от Братството, както и други добри хора, таили дълбоко в себе си надеждата, че ще дойде ден, в който паметта на Учителя ще бъде почетена с достойно отношение от неговите последователи, с необходимото внимание и Любов към всяко място, което Той е осветил със Своето присъствие и деятелност.
Тук трябва да отбележим огромната роля, която изигра целия дарителски процес при набиране на необходимите средства. Това бяха много, много хора, които озарени от това свято дело, отвориха душата си за доброто, чуха и разбраха Гласът на Учителя, че всеки може да бъде част от една велика кауза, независимо от това къде се намира и че единението на хората в Името на Бога, изгражда хармоничното бъдещето, за което всички мечтаем. И най-важно, трябва да отдадем дължимото внимание и на всички онези анонимни „дарители“ на вдъхновение и постоянни импулси, които със своите молитви към Бога и пожелания отправени към духовния свят, „сътвориха“ тази реалност, много преди тя да се случи..!
И тук е момента, в който трябва да отворим „страницата“ описваща магическата реалност на това място. Дирижираше ни духовният свят, който само нашепва с едва доловимия глас на душата това, което трябва да се случи. Този Глас е тих, но притежава неизмерима мощ, докосва нежно, но изгражда Всемира и ако човек го следва се чувства благословен.
Ако искаме да откриваме чудесата в нашия живот, да ги разбираме и да ги следваме като насока, то трябва да приемем Великата Разумност като Първопричина, която се проявява чрез Волята Божия и която трябва да приемем с ум сърце и воля.
Когато къщата на „Опълченска“ 66, става част от житейския път на Учителя Петър Дънов, тя се превръща в център на духовен магнетизъм, през който преминава огромната енергийна мощ на това Божествено Учение, въплатено от Учителят Беинса Дуно.
Както тогава това място е привличало безкрайно множество от ученици, последователи и поклонници, които са имали нужда да се докоснат до тази енергия, да чуят гласа на Учителя, да поискат Неговата благословия, Неговия съвет и напътствия, за да променят живота си и да поемат по един нов път, така и сега това място, запазило Духовната мощ на Учителя, привлича отново хората, респектирани от светостта на Неговия живот, от необятността на Учението, което ни дава, от примера на благост, милосърдие и Божия Любов. Да, убедени сме, че тази Къща е духовно-енергиен портал, който беше съзнателно или не, затлачван с битови отпадъци, рушаща се постройка и недостъпност, които внушаваха отблъскваща ненужност и минало, което трябваше да се премахне и забрави. И тук е мястото да посочим нещо изключително, което се постигна и което разбрахме, че е най-важното от плана за възстановяване, а то е „отпушване“ на най-чистия духовен извор, който някога сме имали, но сме изоставили. Разбирахме, че с разчистването, сякаш пласт след пласт премахвахме „защитните“ обвивки от безразличие, злонамереност и безотговорност, които трябваше да превърнат това свято място, просто в един широк тротоар.
След разчистването на цялото вътрешно и външно пространство, последваха много „оздравителни“ строителни операции по покрива, конструкцията на сградата и нейното отводняване, нови мазилки, тавани и инсталации, реставрация на дограма, варосване на стените… И след всичко това установихме, че мястото, което остана непроменено като излъчване, като сияние, като аромат на стара възрожденска къща, от времето на Учителя, това място е Неговата стая. Този аромат не се промени, въпреки всички дейности в тази стая. Всичко, което се правеше в цялата къща, се вършеше и в тази стая, но тук нищо не се промени, дори бихме казали, че разликата в атмосферата и въздействието между тази стая и всички останали помещения, беше поразителна: там човек има усещане за присъствие на сила, от която започва да вибрира с непозната, висока вибрация, променяща състоянието на всеки, който се потапя в нея, вибрация която променя физическото, психическото и духовно състояние, след всеки миг прекаран там.
Постоянното вдъхновение, в което бяхме потопени и усещането за необратима промяна вътре в нас, ни показваше, че следваме насоките на един Велик Дух, Който ни правеше свидетели на това как духовният свят претворява физическия – тихо, плавно без груба сила, но с резултати, които надхвърляха на много нива конкретните задачи. Това ни отваряше очите и съзнанието за чудесата, които се случваха около нас, в които трябваше да участваме и с които трябваше да живеем, да работим и от които трябваше да се учим.
Чудо беше начина, по който Учителят ни събра в къщата на Опълченска.
Чудо беше непреодолимото ни желание и решимост, тази къща да се разчисти и да се възстанови.
Чудо беше мечтата, която имахме: тази развалина, да се превърне в прекрасна и сияеща къща, обгърната в светлина, зеленина и много „бели“ хора, които общуваха помежду си с ангелска обхода.
Чудо беше, че денят, в който се събрахме на къщата, се оказа рождения ден на Учителя и в този ден се запознахме с адвокат Руска Дучева и само след няколко минутен разговор, се разбрахме, че започваме разчистването на къщата и веднага съставихме план за работа и финасиране.
Чудо беше, лекотата, с която се сформира първоначалният екип, към който се присъедини и архитект Данка Василева, която и преди това бе правила опити за такава активност, но сега, всички гледахме в една посока и бяхме решени да вложим своите възможности и сили за изпълнението на тази задача.
Чудо беше, че всеки от нас бе изминал своя многогодишен индивидуален път на развитие, до този момент, като оптимална подготовка и обучение за тази мисия.
Чудо беше, че този екип се оказа само видимата част на Волята Божия, което го преоткривахме всеки ден, с решаването на всяка задача. Всичко, от което имахме нужда, се реализираше на точния момент, когато трябва да се случи; такива бяха бригадите по разчистването, на които идваха точните хора; такива бяха и строителните работници, изпратени за подходящата работа; същото беше и с по-специализираните дейности, когато идваха квалифицирани изпълнители, които сами предлагаха услугите си и то безвъзмездно, като това се случваше в най-подходящия момент за реализация; имахме достъп до база от дърводелски и бояджийски цехове, като възможност за решаването на огромното количество дърводелски и реставрационни задачи.
Чудо беше, че първоначалното негативно отношение на музейните служители се трансформира до прекрасни отношения на доверие, взаимопомощ и сътрудничество.
Чудо беше, че средствата от даренията постъпваха винаги тогава, когато бяха необходими и толкова, колкото ни трябваха.
Чудо беше, че ние самите, като частни лица, бяхме „никои“ по отношение на институциите, и всяка от тях можеше да ограничи нашия достъп до къщата, но това за което бяхме изпратени, от Този, който ни изпрати, запълваше огромната „пропаст“ на документален „вакуум“ и действаше като защитен воал, под който се чувствахме като у дома си и можехме спокойно да изпълняваме задачите си.
Чудо беше, че ремонта на улица Опълченска започна в точния момент, за да преминат изключително грубите изкопни работи около къщата, но тогава когато ние вече я бяхме укрепили конструктивно и риска беше минимален. Бяхме стигнали до нуждата то нивото на външния тротоар, за да дадем ниво за оградата, трябваше ни завършен тротоар около къщата, за да можем да положим фината ѝ мазилка, трябваше да се оформи цялостната визия на Къщата, спрямо новия булевард, с което тя да заеме достойното си място градската среда… и всички дейности се организираха от невидимата сила на Духа, с което големия ремонт на улица Опълченска, се оказа част от плана за възстановяване на Къщата на Учителя.
Чудо беше, че покрива на южния близнак на къщата, се изпълни с останалите здрави керемиди от къщата на Арбанаси. Още едно свято място, където Учителя е написал “Завета на Цветните лъчи“ и където е живял, и тези останали здрави керемиди, които свалихме от нея, бяха достатъчни да заменим счупените от покрива на Опълченска и най-поразителното беше, че като бройки те се употребиха до една. Това, което споделяме с вас е само част от необяснимото, от една постоянна синхроничност, плод на хармонията и добрите отношения, които се стремяхме да поддържаме от самото начало, за да бъдем достойни последователи на Учителя и оказаното ни изключително доверие.
Всичко това е малка част от нашето ежедневие, но е достатъчно, за да обрисува атмосферата, в която работим, следвайки непрекъснато нарастващите задачи и нови отговорности, което осъзнаваме след всяка стъпка направена в правилна посока.
Но искам да споделя още едно чудо, в което сякаш живеем, защото всички ние, когато се срещаме усещаме присъствието на Учителя и след всяка среща, тръпнем в очакване на следващата такава, разбирайки в пълнота думите „Там където са двама или трима в Мое име, там Съм и Аз“
И сега, преди да завърша тази „картина“, искам да поканя всеки, който изпитва нужда да се потопи в атмосферата на Учителя, който търси подкрепа и разбиране в тежките моменти от своя живот, който има нужда да сподели своето вдъхновение и творчество, който иска да сподели своето щастие или има нужда да подаде ръка на ближния си, на всеки който и се стреми към своето вътрешно развитие, на всеки „търсещ“, бих казал: „Добре дошъл в Къщата на Светлината!“
П.П.
След този първи етап от ремонтните работи по възстановяването на Къщата-музей „Опълченска“ 66, ще публикуваме и списък с довършителните ремонтни работи, обзавеждане и организационни задачи, които ни предстоят до окончателното завършване.
Всеки приход от дарение се описва и всеки разход, периодично се отчита документално, така че процеса да бъде прозрачен и да разчита на доверието на всеки, който реши да помогне.
Благодарим на дарителите и помощниците предварително, за всичко, с което могат да ни бъдат полезни!
24.02.2025 / 12,00 часа
Благодаря на нашите гости в къщата на ул. „Опълченска“ 66. Днес се случи нещо необикновено – ЗА ПРЪВ ПЪТ от много години. Отворихме прозореца, от който Учителя е изнасял своите беседи, и Татяна и приятели четоха ЗАЕДНО беседата „Ето човека“ и част от Евангелието на Йоан.
Споделено от Руска Дучева
Кадри и видео от XII събор на Бялото Братство – АРБАНАСИ, 21-23.09.2024
