Има личности, от чиито живот блика такова душевно богатство, че дори повърхностният прочит на фактите от тяхната биография буди възхищение, сякаш съзерцаваме пълноводен бистър поток. Такова впечатление създава житейският път на д- р Миркович, събрал в едно три ярки проявления: на възрожденеца, самоотвержено и безкористно отдал всичко лично на Отечеството си; на лечителя, вложил милосърдието си за изцеление на страдащите; на ученика, останал буден, за да посрещне своя Учител и да работи с него заедно през вековете.
Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825 г. Син на сливенския първенец Вълко Миркович, той получава значително образование – в началото при възрожденеца учител и драматург Сава Доброплодни, после в Духовната семинария в Киев, след това завършва френско и гръцко училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция, където през 1856 г. защитава дикторска теза и получава докторат. Като студент Миркович е награден лично от Наполеон III със сребърен медал за успехите му при лечението на болните по време на холерната епидемия. Във Франция тoй преживява опитности, които за цял живот го убеждават в реалността на парапсихичното и свръхсетивното познание.
Завърнал се в България, д-р Миркович работи като лекар в Сливен, Стара Загора и Цариград, активно участва в борбата за самостоятелно българско училище и независима българска църква. През 1860 г. публикува „Кратка и методична българска граматика“, получила висока оценка от съвременниците му, и преиздадена през 1883 г.
Д-р Миркович, Драган Цанков, Йосиф Соколски и дякон Рафаил поп Добрев заминават за Рим през пролетта на1861 г., за да възобновят българската народна и каноническа йерархия, приети са като делегати от папа Пий X.
В периода от 1861 до 1866 г. Миркович е лекар отначало в Болгоград, Бесаробия, а след това и в Браила. Той се включва в национално-освободителните борби и е един от основателите на Българския таен централен революционен комитет в Букурещ.
Завърнал се в България, Миркович разгръща активна просветителска дейност и участва в рисковани акции за национална независимост. През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело. Проектът е отхвърлен от Мидхат паша, който поддържа идеята за смесени българо-турски училища. През 1870 г., заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак, д-р Миркович бива осъден на вечна каторга. Окован във вериги, той е изпратен пеша до затвора в Цариград, където престоява две години, след което е преместен в Диарбекир, а по-късно в Мердин. Там той практикува уменията си, като лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен като лекар при потушаването на избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той лекува местното население до амнистията от 1878 г.
След Руско-турската освободителна война Миркович се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница за период от десет години. Две години е Директор на Сливенската мъжка гимназия. Главен инициатор е за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет „Единство“. По това време издава вестник „Българско знаме“.
Миркович е народен представител във Великото народно събрание през1887 г. и в Петото обикновено народно събрание. През 1879 г., заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, основава вестник „Българско знаме“. От 1884 г. д-р Миркович е избран за академик на БАН, основана през 1869 г. под името Българско книжовно дружество. Между 1891 -1896 г. издава списание „Нова светлина, или тълкувание тайните явления в природата“; от 1893 до 1896 г. -списание „Здравословие“; а между 1902 – ¬1905 г. -списание „Виделина“. Освен това той активно участва в съединисткото движение. Георги Миркович е първият лекар в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията . В книгата си “Домашен хомеопатичен лекар” той описва многобройните си наблюдения в тази област.
През 1893 г. в Париж, чрез медиума мадам Гранж, той получава съобщение за млад вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в България. Миркович помества първите слова на този вожд в списание „Нова светлина“ (год. 5, стр.119) и след 1900 г. (с допълнителни бележки) в списание ,,Виделина“
През 1899 г. д-р Миркович е един от тримата ученици, поканени от Учителя Петър Дънов на Първия събор на Веригата. По това време той е озарен от залеза на земния си живот, вече е на 74 години, но навлиза в един нов свят – в пътя на ученика.
На 29 септември 1905 г. д-р Миркович завършва земния си път. Той дарява личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище „Зора“; имота си – за благотворителни и общополезни цели; и 3000 златни лева – на сиропиталището в Сливен. Посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на неговия Духовен Учител Петър Дънов.
Животът на Георги Миркович – просветител, лекар, борец за национална независимост, диарбекирски заточеник, е пропит с духа на възрожденското време – самоотвержен, крепък, духовно устремен и щедър. Навярно затова д-р Миркович и в старостта си остава душевно млад и буден, за да познае и посрещне своя Духовен Учител, и така да работи с него през вековете.
Соня Митева
