„Желанието на хората е, като направят едно престъпление, то да изгуби формата си, да не се знае името му и да го ограничат. Това не е живот; това са аномалии, отклонения от истинския живот. Това са малки водни капки, които се отклоняват от общото течение на живота. Аз нямам нищо против отклоненията. Важно е да знаете, че вашият живот е произлязъл от безконечния. – Какво представя конечното и какво безконечното? – Конечно е това, което човек прави. Безконечно е това, което Бог прави. Конечните работи произлизат от безконечните.“
„Ще кажете, че имате право да живеете, да ядете и да пиете, както разбирате. – Не, нямате право да живеете, както искате. – Защо? – Не сте свободни. Свободен е само оня, който знае да събира, умножава и степенува правилно. И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Значи развитието на човека започва със събирането, минава през умножението и продължава със степенуването.“
„Често хората се хвалят с недостатъците и престъпленията си, за да минат като герои. След това ще търсят начин да се оправдаят, да минат за невинни. – Защо правят това? – Да се освободят от всякаква отговорност. Ще кажат, че обществото било лошо, условията били лоши, поколенията били лоши и т.н. Всички са виновни, само те не носят никаква вина! Дъщерята и синът са недоволни от живота и питат майка си: „Защо ни роди?“ – „Слушай, синко, слушай дъще“, отговаря майката: „Аз не ви родих по своя воля. Вие ме заставихте да ви родя. Вие ме карахте да ходя на хорото, да срещам момци, да ме хареса някой, та да се ожени за мене. Вие сте причина да дойдете на тоя свят“.
Сега и вие питате Господа защо е създал света. Аз ще ви отговоря: Вие накарахте Господа да създаде света. А днес Го питате защо е създал тоя свят. Господ отговаря: „Тоя свят е ваш. Аз го създадох според вашия план. Както вие искахте, така го създадох“. Когото срещнеш днес, всеки казва, че светът не е създаден както трябва. – Какво искаш още? Това искаш, онова искаш и, като ти се даде всичко, което искаш, пак си недоволен. Като говоря за тоя свят, имам предвид човешкия. Правете разлика между Божествения свят и човешкия. В човешкия свят има дисхармония, противоречия, добро и зло. И до днес се питате защо съществуват доброто и злото, защо едни хора са добри, а други – лоши. Никой никого не може да застави да живее добре или зле. Всеки сам доброволно е приел добрият или лошия живот. Живееш зле, защото намираш удоволствие в тоя живот. Нима е зле на вълка, когато изяде една овца? Като го хване овчарят и одере кожата му, той казва: Ако знаех, че за една овца ще ми одерат кожата, щях да ям трева. Значи щом дойде деня да давате сметка за престъпленията и грешките си, и вие ще кажете като вълка: „Да знаех, че ще давам отчет за всичко, можех и другояче да живея“. Човек не е единственият фактор, да може свободно да действа. Значи конечните същества, които са образували конечните форми, и конечните имена са причина за всичко конечно.“
Чете: Ина Стойчева
„Да ги изпита“- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 29.05.1921г.
