Числовата хармония в „Мисли“, „АУМ“ и „Изгрява слънцето“ – Тонка Петрова

1. Първообрази на трите централни упражнения от Паневритмията.

1.1. Първообраз на упражнението АУМ

1.1.1 Появата на движението: първото изпълнение на „АУМ“ в кръг.

Благодарение на дневника на Олга Славчева получаваме пряка свидетелска картина на първото изпълнение на АУМ с движение, при това в една благословена и осветена среда – Бивака „Ел Шадай“, където Учителя често е разкривал и споделял своите дълбоки опитности.

Макар точната дата на създаването на движенията към песента „Аумен“ да не е документално потвърдена, тяхното практическо прилагане е засвидетелствано още в началото на март 1926 г. – само три месеца след първото изпяване. Това свидетелство идва от дневника на Олга Славчева – една от най-близките ученичкш от Школата на Учителя и участник в традиционните четвъртъчни излети към Витоша. Тя описва преживяното на 4 март с едно изречение, което звучи като покана към мистичното присъствие: „Обзе ни неземно тържество. Като че ли се намираме всред Рая и сам Бог е с нас.“[1]

Нейното описание съдържа няколко важни акцента, които ни разкриват как АУМ преминава от звук към движение:

1. Кръгът е бил формата на подредбата на учениците, което се явява предтечата на Паневритмията. Сам по себе си той символизира вечността, хармонията и цикличността, а в него „АУМ“ не се изпълнява индивидуално, но се преживява вече като колективен акт.
2. Впечатляващ мащаб със 160 участници: огромен брой участници за миналото столетие, особено предвид условията в началото на март, когато зимата още не си е отишла, а пътят в сняг или кал до Бивака е преодоляван пеша. Това свидетелства за вътрешната настройка и устременост на учениците, готови да се изкачват часове, за да се докоснат до ритъма на АУМ на високо място.
3. Движението и Учителя: в този кръг участват всички присъстващи. Изпълняват се раздвижващи упражнения, след което преминават към тройно изпяване на АУМ с нежни, плавни движения – първото задокументирано преживяване на звук и движение в единство.
4. Разделянето по линии: кръгът е разделен на горен (сестрински) и долен (братски) край. Това интересно разделение повдига въпроси: дали тук не се отразява символичното присъствие на женския и мъжкия принцип, възприемащото и излъчващото начало, които чрез АУМ се стремят към хармонично единство? А може би тази подредба е имала за цел да подчертае ролята на звука като мост между двете полярности, а пеенето да стане акт на комуникация[2] и хармонизация.
5. Изпяването е три пъти: не е еднократно, а тройно изговаряне на АУМ, което кореспондира с неговата тройна структура – творение, поддържане, завръщане.

Движенията не са описани конкретно, но се споменават като „нежни, плавни“ – което показва вътрешната настройка, а не външната строгост. Плавните, съзнателни движения хармонизират етерните потоци в човешкия организъм и създават вътрешен ред. Именно тези движения възстановяват етерната обвивка около физическото тяло, а това може да се изрази с една дума: „здраве“.

6. Живото преживяване: може би най-важното е посланието от душевния резонанс, предадено от Олга: „АУМ – Бог – Сила – това не са само думи, а живи сили“. В този момент АУМ престава да бъде звук и става сила, която се преживява в тялото, ума и душата – жива мантра, жива молитва, жива връзка с Източника.

1.1.2. Движението „АУМ“ – ранни описания и вътрешна структура

Сравнявайки двата най-ранни източника (стенограмата на Боян Боев и описанието на Галилей Величков), разкриваме основната структура на движението „АУМ“ още преди създаването на Паневритмията.

На 6 май (четвъртък) 1926 г., само два месеца след първото свидетелство на Олга Славчева, Боян Боев стенографира първия известен пълен модел на движение, свързано с изпяването на АУМ. Той гласи:

„След това изпяхме АУМ със следните движения:

При движение №1 ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява първото „АУМ“.

При движението №2, ръцете отстрани се спущат надолу и през това време се изпява второто „АУМ“.

При движение №3 ръцете се издигат пак нагоре и се изпява третото „АУМ“.

При движение №4 ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното положение долу само един път и през това време се изпява Ом-Ом-Аумен.“[3]

Съществува обаче и второ описание, значително по-детайлно, дадено от музиканта Галилей Величков – ученик от Специалния клас и отличен цигулар. Той предава изпълнението на „Аумен“ по следния начин:

„Аумен 

АУМ. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с „обливане“. Това се повтаря три пъти.

Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение.

Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу.

Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение.

–мен. Двете ръце се съединяват над главата и с „обливане“ се спущат надолу.

Цялата песен се повтаря три пъти.“[4]

2.1.3. Сравнителен анализ на двете описания

При описанието на Б. Боев изпяването на трите пъти „АУМ“ съответства на три движения – вдигане на ръцете, обливане и ново вдигане. Последното, четвърто движение, е едно финално, по-продължително спускане, съпроводено с изговаряне на цялата формула: „Ом-Ом-Аумен“.

Това подсказва един модел, подобен на свещенодействие, в който ръцете се движат в съгласие с ритмичните звукови вълни, а „Аумен“ в края на песента „обобщава“ и вътрешно „прибира“ движението.

При Галилей Величков обливанията са три пъти пълни, още при изпяването на „Аум“. Боян Боев описва само едно и половина (едно обливание + две вдигания на ръцете). Но при описанието на Галилей Величков виждаме последващо сложно асиметрично движение – докато едната ръка се издига, другата се спуска. Това изисква висока координация, което може да сочи към по-късен, усложнен вариант, но не е изключено и описанието да е предадено по памет и да съдържа неточности.

Даването на песен с движение е един от първите опити за сливане на звук, слово и движение в едно цяло, при което всяка фаза от тялото следва вътрешна идея. Още преди Паневритмията да бъде оформена като цялостна система през 1932 г., три упражнения освен АУМ са давани с движение:

• „Фир-Фюр-Фен“ (1922 г.)
• „Изгрява слънцето“ (1922 г.)
• „Мисли“ (6 юни 1926 г.)

АУМ обаче е първото упражнение, в което движението и звукът се вплитат с ясна тричленна и четиричленна структура, оформяйки първичния модел на бъдещата Паневритмия, в която движението, музиката и текста се сливат в единен жив ритъм.

1.2. Първообраз на упражнението „Мисли“.

Уместно е да проследим и ранните форми на останалите упражнения, за да изведем троичния принцип, заложен още преди оформянето на Паневритмията.

На 6 юни 1926 г., само месец след описанието на АУМ, Учителя създава упражнението „Мисли“ по време Специалния клас. Първоначално то се изгражда импровизирано – със съвместно участие на учениците в създаването на мелодията, а после и с постепенно въведени движения. Учителя подчертава:

            „Днес ще имаме едно музикално упражнение. Напишете с печатни букви: „Мисли! Право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи.“ […] Тази мелодия – изисква се време, за да я развием. И ако човек не се смущава… (Учителя пее мелодия за думите: „Мисли, право мисли!“ Всички вземат участие. Постепенно се оформя една мелодия по-сполучлива.)

Като се намирате в едно песимистично състояние, пейте бързо, ритмично, тези мисли поправят. (Пее се и втората част: „Свещени мисли за живота ти крепи!“ – много пъти. Изпява се упражнението. Всички [са] прави, [с] дясната ръка, [положена] на лявата страна на гърдите, после втори път [–] лявата ръка [е поставена] на дясната страна на гърдите.)

Как чувствате, при първия или при втория случай по-лесно се пее? (Изпя се упражнението, придружено с движения.)

„Мисли!“ Издигаме двете ръце отпред, право надолу до гърдите.

„Право мисли!“ Ръцете настрани хоризонтално.

„Свещени мисли за живота ти крепи.“ (При всяка дума ръцете правят подем нагоре, вълнообразно според ритмуса.)[5]

Упражнението се изпява от всички с движенията няколко пъти.

 

1.3. Първообраз на упражнението „Изгрява слънцето“, дадено на 22.10.1922 г.

Първообразът на Паневритмията – според спомените на Елена Андреева – започва с „Изгрява слънцето“, дадено на 22.10.1922 г. в рамките на Общия окултен клас, където учениците са седели на столове. Там Учителя изпява песента и показва движенията, които, поради липса на пространство, са били ограничени, но вътрешно ритмични и съдържателни. Тя твърди още, че втората част на това упражнение – „Сила, жива“ –  трябва да се прави с два тласъка, а не с четири, както е описано през 1938 г. в „Паневритмия“:

„Трябва да споменем, че Учителя фактически е започнал много по-рано даването на Паневритмията – например „Изгрява слънцето“. Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава той изпя песента и ни показа движенията ѝ. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в „Турнферайн“[6], на място, седящи на столове, пеехме „Изгрява слънцето“. […] Учителя даде „Сила, жива“ като цяла фраза, наведнъж – както е музикалната фраза, така трябва да се играе упражнението, без прекъсване. А не на два пъти, както го бяха запомнили, поради това, че в клас нямаше място къде човек да си разгъне ръцете. Значи, трябва да се играе, както е цялата музикална фраза. (Е. Андреева, „Изгревът“, том І, стр. 550 – 552)

С изложените горе свидетелства и спомени имаме възможността да проследим как още през 20-те години на XX в. се заражда троичното ядро на Паневритмията – АУМ, Мисли, Изгрява слънцето – всяко със своята уникална форма, но носещо общ ритъм и дух.

 

2. Числовата хармония в „Мисли“, „АУМ“ и „Изгрява слънцето“.

При задълбочен анализ на трите централни упражнения в Паневритмията – „Мисли“, „АУМ“ и „Изгрява слънцето“ – се разкрива един съществен, но често неглижиран проблем: несъответствието между описанията на движенията и нотния запис. Макар събрани в едно и също издание, това от 1938 г., музиката и текстовете са подготвени от различни ученици на Учителя, което води до ритмически разминавания, добавени тактове и нарушаване на числовата симетрия в движенията. Този проблем не е съвременна интерпретация – той се е проявил още приживе на Учителя, но до днес остава концептуално нерешен.

Несъответствия и техните последици:

• „Мисли“

Оригинално описание на движенията в изданието от 1938 г.: 6 стъпки × 4 = 24

С добавен удължен тон в последващите издания след 1938 г., който вече е отразен и в описанието на движенията: 6+7 = 13 → 2×13 = 26 крачки.

Добавената последна крачка произтича от удължена нота, която дава ново „загребване“ и така се нарушава първоначалната ритмическа структура.

• „АУМ“

Оригинално описание на движенията в изданието от 1938 г.: 6 крачки × 4 = 24

С добавен удължен тон в последващите издания след 1938 г., който вече е отразен и в описанието на движенията: С нотиране „Ау-мен“ (разделяне) на 7 вместо 6 крачки → 4×7 = 28 крачки.

Разделянето на „Аумен“ на два такта („Ау-мен“) променя същността на звука. Това не е просто музикално решение, а отдалечаване от духовната идея за едносложност и единен дъх – така характерен за свещените мантри.

• „Изгрява слънцето“

Отново имаме 6×4 = 24 стъпки в оригиналното описание на движенията.

Заради нотния текст – отново 26 стъпки, както при горните упражнения.

Във всички примери наблюдаваме едно и също: нотният текст „дърпа“ движението извън първоначалната ритмика. Получават се стъпки 13 вместо 12, 26 вместо 24 – числа, които не отговарят на първоначално заложената хармонична структура. Това не е само въпрос на форма – тук става дума за дълбок синхрон между число, дъх, крачка и звук.

Става дума за разнобой между слово и звук, който поставя на изпитание централната идея на Паневритмията: хармония между вътрешния ритъм (дишането), външния ритъм (движението) и духовния ритъм (мелодията и думите).

Учителя многократно подчертава значението на числата, ритъма и тяхната връзка с космическия ред. В този смисъл числото 24 (6×4) не е произволно – то носи в себе си идеята за завършеност, за времева цялост (24 часа), за циклична хармония. Добавянето на удължени нотни стойности, водещо до 13 крачки на половин цикъл, въвежда в Паневритмията число, което не присъства като свещено в Учението.

Това създава напрежение, което не е резултат на небрежност, а по-скоро – на историческо разделение: музикалните и телесните практики са предавани отделно. В резултат, днес имаме установена практика, която повтаря несъответствието и утвърждава една форма на дисхармония, макар често неосъзната.

Чия е отговорността – на нотиращия или на описващия движенията? Еднозначен отговор няма, но резултатът е налице – една от най-съвършените духовни форми, създадена с математическа, музикална и символна точност, бива леко изместена от оста си.

Възможните решения не са нито лесни, нито бързи. Не е достатъчно „да се върнем“ към едното или другото. Нужно е:

• Да се сравнят системно всички източници – първи ръкописи, оригинални нотирания, свидетелства на участници;
• Да се установи ясна линия на числова, ритмична и смислова съгласуваност;
• Да се потърси духовният център, около който музика и движение отново се обединяват в жив символ.

Някой би възразил: „Но така го играеха още от времето на Учителя!“ – и ще бъде прав. Но нека си зададем по-дълбок въпрос: Какво е било вложението? Ако числото 24 е свещено, ако дишането следва този ритъм, ако думите и крачките съвпадат – то може би именно първоначалната структура е носител на синхрона. А всяко удължение – колкото и красиво – е разместване на оста.

Сляпото следване на нотите и буквалното повтаряне на движенията не биха ни доближи до същността и до отговора. Нужно е вътрешно съгласуване – търсещо не само формата, а Духа. В този смисъл въпросът за съотношението между музика и движение не е само музикален – той се явява като духовен тест за съвременния ученик. Докато не открием онова място, където числото, крачката, дишането и думите се сливат в едно, Паневритмията ще остане частично замъглена в своята същност. И може би това не е грешка, а именно Път – към възстановяване на Първообраза.

[1] Олга Славчева, Изгревът, том ХХVІ, стр. 542.

[2] Днес подобна практика се среща във „Вербек пеенето“, което е метод за разкриване на гласа, създаден от шведската оперна певица Валборг Вербек-Свердстрьом (1879–1972) и представлява не само вокална техника, а духовно-артистичен подход, който разглежда гласа като израз на троичната същност на човека – тяло, душа и дух.

[3] Боев, Б. „Разговорите“ – пълна колекция, Витоша , 6 май (четвъртък) 1926 г.

[4] Галилей Величков, Изгревът, І том, стр. 66.

[5] СК, 6 юни 1926 г.

[6] Гимнастически салон в София, който в началото на Школата е използван от Братството за провеждане на беседи и лекции.