Беседа, изнесена на 5 ноември: Четирите полета

Аудио беседа в SoundCloud 🎧
Беседата в Youtube 🎧

Беседата е част от книгата „Божият глас“ 10. година ООК
Книгата може да поръчате от онлайн книжарницата на издателство „Бяло Братство“📖

Размишление

(Чете се резюме на темата: „Ползата от скърбите и страданията“.)

Тема за следващия път: „Специфичното на добрия и на лошия живот“.

Какво значи да намерите мястото на един факт? Представете си, че сте разглобили часовника си, да го чистите. Виждате, че има доста винтове, които трябва да се поставят на местата им. Като започнете да сглобявате часовника, вие поставяте всеки винт на мястото му, но един от винтовете остава навън, не знаете откъде сте го извадили. Като опитвате тук-там, най-после решавате, че този винт не е от часовника ви и го слагате настрана. Задвижвате часовника, но оставате изненадани – не работи. Чудите се коя е причината, че часовникът ви не работи. Пак правите опити да настаните някъде винта. Тук го слагате, там го слагате, докато най-после го поставяте на мястото му. Щом настаните винта на неговото място, часовникът започва да работи. Ако не знаете къде е мястото на винта, ще кажете, че и без него може. – Не може без този винт. Някой казва: „Без знание може“. – Не може без знание. Само тогава човек може да каже, че и без знание ще живее, когато не разбира къде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо в живота, колкото винтът – в часовника. Ако знаете къде да поставите винта, часовникът ви ще върви. Какво представя винтът в човешкия живот? Винтът може да се уподоби на човешките мисли и чувства. Човек трябва да знае къде е мястото на всяка негова мисъл и на всяко негово чувство и да ги постави на определените им места. Щом ги сложи на местата им, работите му ще вървят добре.

Когато изучавате живота, вие казвате, че някои неща не са на място. Такива заключения се правят най-много в любовта. Срещате една възрастна жена и един млад момък и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любов, намирате, че не е на място, че има нещо неестествено. Кое е неестественото в любовта им? Според вас неестественото се състои в това, че тя е възрастна, а той – млад. Какво лошо има в тази любов? В любовта всичко е чисто. Свещено нещо е любовта. Който се меси в любовта на двама души, той противодейства на Божия Дух. Ако двама души се обичат, Бог е между тях. Те са две реки, които се сливат в една и продължават да текат заедно. Любовта не зависи от човешката воля. Каже ли някой, че иска да обича или да го обичат, няма да постигне желанието си. Любовта иде независимо волята на човека. Има случаи, когато без да иска човек, любовта му се налага. Той не обича някого, но му се налага да го обича. Ако две реки извират от две различни места и се вливат в една и съща долина, от тях ли зависи това? Те се втичат на едно място по някаква природна необходимост. Ако при сливането си двете реки образуват една по-голяма река, с по-силно течение, има ли нещо лошо в това? Като тече, голямата река влачи големи и малки камъни, изчиства пътя, прави някакво преобразувание. В този смисъл любовта на двете реки върши добра работа.

Като говорим за любовта, ние се спираме върху най-чистата любов – майчината. Тя служи като филтър. Също така чиста любов е и бащината. И тя служи като филтър. Чиста любов е още любовта на брата и на сестрата. И тяхната любов служи като филтър. Майката, бащата, братът и сестрата представят полета, през които минава любовта. Обаче това, което майката предава със своята любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята любов, братът не може да го предаде. Значи в любовта на майката има нещо специфично, което липсва в любовта на бащата, на брата и на сестрата. За да се яви в своята пълнота, любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично. Ако не беше така, тогава сестрата и братът, за пример, щяха да бъдат безпредметни. Ако бащата може да предаде това, което братът дава със своята любов, последният щеше да бъде без значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нямаше да има никакво значение. Всъщност и майката, и бащата, и братът, и сестрата имат своето специфично значение за любовта.

Следователно, за да разберете любовта, вие трябва да сте я получили от четирите различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата. С други думи казано: Вие не можете да разберете любовта вън от майката, от бащата, от брата и от сестрата. Може да има още много полета, през които любовта се проявява, но за вас са важни тия четири.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да изучите четирите вида любов във всичките ѝ подробности и да ги различавате една от друга. Каквото и различие да съществува между любовта на една майка и на друга, все пак има нещо общо, което я определя като майчина любов. Същото се отнася и за останалите три вида любов.

Как познавате, че някой човек ви обича? Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат. Някой казва, че еди-кои се обичат. Как познавате това? Любовта материална ли е? Може ли да видите любовта на двама души? Щом казвате, че се обичат, вие виждате нещо особено в тях. От особеното, което виждате, вие си правите заключения.

Когато люби, човек се променя. Дали е стар или млад, щом люби, човек се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда в огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смешно, че бабата и дядото могат да се влюбят. Като се влюбят, те постоянно говорят за любовта. Няма по-интересен и смислен въпрос от любовта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня.

Всички хора търсят любовта, говорят за нея, въпреки това не я разбират и се питат: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човека. Тя го освобождава от всякакво робство. Тя го спасява от всички мъчнотии и нещастия. Наред с любовта работят и други мощни сили, които взаимно се допълват. Но първата задача на човека е да научи и приложи онези естествени отношения, които любовта изисква. Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. Любовта лекува, премахва причините на болестите. Обаче ако силите на любовта се изопачат, вместо да се разширява, вместо да се повдига, човек изпитва известни вътрешни ограничения, които впоследствие стават причина за болести, за психически разстройства. Ние говорим за правилните прояви на любовта, а не за изопачената човешка любов. В изопачената любов има ревност, страх да не се изгуби обекта на любовта. При истинската любов човек придобива, но не губи. Любовта изключва всякакви противоречия. В човешката любов, обаче, има големи противоречия.

Като се натъкват на противоречията на своята любов, хората се обезсърчават, разочароват и се отказват от любовта. Едни се разочароват в любовта, други – в морала и казват, че няма морал в света. При сегашните условия на живота моралът е относителен. За вегетарианеца е неморално да коли овце и да яде месото им. За вълка това е морално. Той мисли, че овцете са създадени за него. И месоядецът казва, че от Бога е наредено да се колят говедата за храна на човека. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Който разглежда този стих в буквален смисъл, ще оправдае месоядството. За да разберете Христовите думи, вие трябва да проникнете в техния вътрешен смисъл. За това се иска вътрешно прозрение. Който е дошъл до вътрешно разбиране на нещата, той не пита, трябва ли да яде човек месо, или не трябва. На този въпрос може да се отговори по следния начин: Ако си от вълча порода, ще ядеш месо; ако си от овча порода, ще пасеш трева. Ако произхождаш от овца, ще бъдеш вегетарианец. Който е от вълча порода, той може при известни условия да се храни с месо, а при други – с растителна храна. Овцата обаче никога не може да яде месо. При каквито условия и да се намери, тя всякога ще се храни с трева.

При сегашните условия на живота за предпочитане е човек да бъде вегетарианец. Месната храна внася в организма на човека отрицателни елементи, с които той мъчно се справя. Те се отразяват вредно върху физическия и психическия му живот. За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с които човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да разрешите първо въпроса със физическата храна, а после и с духовната. Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява. Също така човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. Ако продължава да се храни със старите вярвания на деди и прадеди, човек не може да прогресира. Трябва ли да се връща назад в развитието си? Съвременният човек има високи идеали. Днес всеки човек се стреми към освобождение. Той иска да бъде физически, органически и психически свободен. За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води чист и свет живот. Разумност, чистота и светост се иска от всички хора, за да се освободят от външните и вътрешните ограничения, от външното и вътрешно робство.

Сегашните хора отдават неуспеха си на външните условия. Мнозина мислят, че ако са богати, ще постигнат много неща. Всъщност, богатите хора постигнали ли са всичко? Външният им живот донякъде е уреден, но вътрешният не е. Вътрешните възможности не зависят от външните условия. И бедният, и богатият човек имат своите положителни и отрицателни черти. Богатството и сиромашията са преходни състояния, през които всеки човек минава. Когато влиза в по-висока област на живота, човек трябва да мине през сиромашията, да се откаже от своите стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза в по-висока област на духовния живот. Щом влезе в новия живот, човек започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е минал от неблагоприятни в благоприятни условия на живота.

Забогатяването показва, че на човека са дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенства. Щом придобие нещо ново, пак ще го поставят при условия да осиромашее, да се откаже от някои стари навици. След това пак ще забогатее. По този начин човек ще минава от едно състояние в друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви в Божествения път, непременно ще минава през сиромашията, докато се откаже от всичко старо. И Христос говори за самоотричането. Той съветва хората да внасят съкровищата си там, където не се губят. Какво ще стане с вашия капитал, ако го вложите в някоя несигурна банка? Банката може да фалира и парите ще изчезнат. Най.сигурната банка е Божествената. Как ще занесете парите си в тази банка? Чрез някой беден, но добър човек. Ако имате 1000 лева на разположение, дайте ги на някой беден, който се нуждае от тях. Той ще вземе парите, ще си услужи с тях, ще благодари на Бога, ще благодари и на вас. По този начин той изпраща тия пари в Божествената банка, където нито молец, нито крадец влиза. Да се върнем към основната мисъл на лекцията – за любовта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли някой,че не може да направи това или онова, той е болен. Само болният не може да работи и се нуждае от чужда помощ. Здравият обаче сам си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здрав човек; който не люби, той е болен.

Следователно, който люби, всякога е готов да услужва и на себе си, и на близките си. Който не люби, той се нуждае от прислужници. Като знаете това, трябва ли да осъждате онзи, който люби? Щом люби, той е здрав човек. Той има сила, енергия в себе си, да помага на близките си – на всички дава по нещо. Болният, обаче, само заповядва. Кое е за предпочитане: да обича човек, или да не обича? За предпочитане е любовта пред безлюбието. Въпреки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази от любовта. Тя предпазва дъщеря си от неразбраната любов. Със съвета си тя иска да ѝ каже да не влага всичкия си капитал в банка, на която основите са разколебани. И на вас казвам: Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта.

В живота съществуват три важни закона: закон за цялото, закон за множеството и закон за частите. Първият закон наричаме закон на Бога, вторият – закон за ближния, а третият – закон за самия себе. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако имате любов към Бога, вие ще имате любов и към ближния и към себе си, защото и двата закона се включват в първия. Нямате ли любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Над всичко стои любовта към Бога. После идат любовта към мнозинството и към частите. Човек трябва да работи със законите на любовта, за да разбере вътрешния смисъл на живота. Днес хората се срамуват от любовта, вследствие на което не разбират живота. Когато запитват някого обича ли, или не, той отказва, че обича, срам го е да си признае. Той не говори истината. Като го питат дали люби някого, той трябва да каже: „Съжалявам, че още не обичам, както трябва. Бих желал да обичам повече, отколкото сега обичам“. Не се срамувайте от любовта. Когато някой крие любовта си, той прави това по две съображения: или любовта му не е правилна, или се крие от хората, да не му попречат нещо. Дойдете ли до любовта, не се страхувайте от нея, нито се срамувайте. Ние говорим за онази любов, която е необходимост за човешката душа и за човешкото тяло. Ние не говорим за изопачената любов на младите.

Следователно разбирайте Любовта в нейната чистота и светост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича по всяко време. За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек трябва да свърши на земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важно възрастта, важно е да предадете Божественото във всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя. През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека. Христос казва: „Любете се един друг!“ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта. Това може да се постигне, когато всеки прояви Любовта така, както е в него вложена. Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За мене е важно как аз разбирам Любовта дълбоко в себе си, според както Бог е определил. Как трябва да се обичаме? Изявлението на Любовта не се състои в даване на материални блага: пари, храна, къщи и др. От тия блага, именно, хората умират. Много хора са умрели от преяждане; много хора са умрели от големи богатства; много хора са умрели от затваряне в къщи. Затворниците живеят в къщи, но от любов към тях ли са направени тези къщи?

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила: Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш! Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.

Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш. Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека. Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога. Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас. Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква сънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред. Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества. Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви. Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперудка, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.