„Сегашното право е човешко право. Има едно Божествено право в света. – Учителя
Има четири стъпала в историята на човешката култура.
Първото стъпало – насилието
В насилието има животински елемент. Докато законът на насилието е закон на животинското царство, където правото е на силния, то правната норма се явява вече в човешкия свят. В човечеството влиза вече идеята за правото. С правото се явява човешкият свят, излиза се от животинския свят. Насилието винаги ражда неразумното ограничение. Учителя казва:
„Почнат ли да ограничават човешките мисли, чувства и действия, в света идват нещастия и катастрофи.
Насилие има, когато силата иска да се наложи и върши безправие над другите. Сила без Любов води към насилие. Разумната Природа е винаги на страната на слабия. Всеки, който злоупотребява с правата на другите, като се ползва от правото на силния, винаги накрая отива към израждане и страдание. Учителя казва:
„Сега вие искате сила в света. Сила без Любов всякога носи разочарования, страдания, а сила, свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Сила без Любов носи нещастие за човека. Този закон се проверява навсякъде – като почнете от личността и стигнете до дома, народа и цялото човечество.
Второто стъпало – правото
Над света на насилието се издига светът на правото. В живота влиза идеята за правото. С правото се излиза от животинския свят и се влиза в човешкия. Това по-ясно се чувства от старогръцката епоха насам. Това е вече начало на човешкия елемент в живота на човечеството. Животинският елемент е вече надраснат, макар в първо време още само в съзнанието на по-пробудените души. Това е вече първата стъпка.
Правото се явява като един чисто механичен процес за обезвреждане на насилието. Правото – това е първата стъпка за освобождение от всякакъв вид насилие. В гръко-римската епоха се разви човешкото самосъзнание. Затова не е случайно, че тогава се създаде общ закон за пазене човешкото право и достойнство. Римското право е основа на съвременното право. Правото показва, че поради развитието на самосъзнанието човек вече се издига постепенно от епохата на безправното робство и започва ясно да съзнава своите права и задължения; съзнава, че има известни права, които никой не трябва да накърнява – право на живот, право на свобода, право да се ползва от плодовете на труда си. Когато някой му нанесе материални щети, съзнава, че е в правото си да потърси обезщетение, удовлетворение. Правото като сбор от норми за постъпване се налага от държавния институт по външен начин, по силата на заплахата, чрез правната принуда. Следователно въздържанието от престъпление може да не е плод на разумно самообладание, а от страх пред закона. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Първата стъпка към един разумен живот трябва да бъде зачитане на елементарните права на всеки индивид и на всеки народ. Някои държави бяха заявили напоследък, че няма да позволят на нито един народ да се отнемат правата. Това показва, че съзнанието на човечеството се пробужда. Големите народи не трябва да упражняват материално или морално насилие върху по-малките народи.
Третото стъпало – Справедливостта или Божественото право
Правото е една стъпка по-горе от насилието. Справедливостта е една стъпка по-горе от правото. Тя изключва всякакви предпочитания, всякакви интереси на дадени класи, съсловия, които могат да използват правните норми чрез държавния механизъм за свои лични или групови облаги.
Четвъртото стъпало – Любовта
Над тези три състояния – насилието, правото и справедливостта – е Любовта. Тя е великата цел на Битието. При Любовта човек служи на доброто без всякакъв закон. Той помага, работи за издигане на всички същества, съработник е на великия план на Битието. Той живее за Любовта, която е целта на Всемира. Насилието има отношение към старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към новозаветната епоха, новозаветната култура – култура на съблазните. Справедливостта има отношение към света на праведния. Любовта има връзка със светогледа на ученика – новия човек, човека на Новата епоха.
Учителя казва:
„Правото е винаги на страната на любещия. Който люби, той е прав. Единственото право, с което човек се е родил, е правото да люби, както Бог люби. Това е неговото Божествено право.Ти нямаш право да искаш парите си от своя длъжник. Ти си му дал известна сума, но парите не са твои. Остави го свободен, той сам да плати дълга си. Човек има право само на Божествените неща, с които се е родил. Човешките права са преходни, временни. Дръжте се за Любовта като единственото право, с което можете да наредите живота си.
От книгата „Учителя“
Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
Издателство: Бяло Братство
