Родена съм през 1938 г. в семейство на родители с френско и британско гражданство, които работеха като методистки духовници в Западна Африка (Кот д’Ивоар и Гана) и в Хаити, Западните Индии, където прекарах първите 14 години от живота си. Вкъщи говорехме английски, френски и креолски.
След това прекарах пет години в британско училище-интернат, преди да следвам в Лондонския и Кеймбриджкия университет, както и да уча във Франция и Германия. Освен че преподавах френски, немски и английски език в Англия, по време на ваканциите си често работех като преводач на международни конференции към Световното студентско християнско движение и Световния съвет на църквите.
През целия си живот търсех по-дълбоко духовно разбиране и смисъл и изучавах различни религии, особено древните Мъдростни учения на Индия, като същевременно създавах приятелства с хора, които ги практикуваха с дълбока отдаденост.
През 1983 г. се запознах с Филип Кар-Гом и заедно пътувахме до България, за да се срещнем тайно с членове на Братството на Учителя Петър Дънов в Рила планина, близо до връх Мусала (тъй като по време на комунистическия режим не беше възможно да се посещава районът на Седемте рилски езера). Там преживях мистично призвание да следвам това Учение и в следващите години се връщах многократно в България, като поканих Леон Москонá да преподава Паневритмия на Британските острови. По това време той и аз бяхме поканени да се срещнем с американски приятели, които по-късно поканиха първо Леон, а след това и мен, да преподаваме в Съединените щати.
Паневритмията беше приета с голяма топлота в САЩ и много хора силно ме насърчаваха да остана и „да създам школа по Паневритмия“ там. В крайна сметка през 1990 г. взех решението да напусна дома и работата си и да се преместя в САЩ, макар и без финансова или организационна подкрепа.
През първите ми години там получавах прекрасна и близка подкрепа и напътствия от Мария Митовска, която ми помогна по безброй начини, а накрая и с книгите ми „Танцът на душата“ и „Танцът на пеперудата“. По-късно те бяха преведени първо на испански, когато през 1994 г. бях поканена да преподавам в Коста Рика, а след това и на полски, когато между 2006 и 2010 г. бях поканена осем пъти в Полша от Ирена Галинска. (Междувременно бях поканена да представя Паневритмията и в Бразилия, Австралия и Нова Зеландия.)
Божественото водителство и чудодейната помощ неведнъж се явяваха в живота ми и ме спасяваха през трудните години на получаване на разрешително за работа, за да остана в САЩ, както и през дългите години на неуморна работа без лична, организационна или финансова подкрепа.
През 2009 г. (чрез д-р Светла Балтова) получих покана да преподавам в Колумбия, Южна Америка. Скоро след това бях поканена да въведа Паневритмия и в Чили, а по-късно и в Еквадор, Аржентина и Перу. Бързо осъзнах, че е необходимо да мога да говоря и преподавам на испански език, затова през 2010 г. (на 72-годишна възраст) започнах да го изучавам и постепенно успях да преподавам на испански без помощта на преводачи, както преди.
Между 2010 и 2018 г. пътувах два пъти годишно до различни страни в Южна Америка, а през 2018 г., с помощта на изключителни бразилски приятели, организирахме първата Международна среща по Паневритмия на испански език в Еквадор. Тя беше приета с голяма благодарност от седемдесетте участници от осем различни държави, като беше заснет и видеоматериал, който мога да предоставя. Втора среща беше планирана за 2020 г., но поради ограниченията, свързани с COVID, тя трябваше да бъде отложена и сега ще се състои в Бразилия през октомври тази година, 2026 г.
