Йоланта Спасова, старши експерт в Държавен архив – Смолян
Най-голям брой документи, отразяващи българо-полските взаимоотношения в областта на духовната култура, са съхранени в личния фонд на Петър Пампоров.
Петър Пампоров е роден на 30 януари 1894 г. в гр. Пашмакли (Смолян) в семейството на Георги и Шина Пампорови. Баща му е първият кмет на Смолян след освобождението вследствие на Балканската война. Образованието си Петър Пампоров придобива в с. Долно Райково (днес квартал на Смолян), в Цариградската духовна семинария, а след Балканската война – в Софийската духовна семинария. Участва в Първата световна война и е пленник в Солун и в Ниш до 1920 г. През 1920-1923 г. следва в Софийския университет, специалност .Педагогика и философия”. Постъпва на работа в ІІІ-а образцова девическа гимназия. Същевременно посещава и сбирките на геоложкото общество в София, където слуша сказките на Софроний Пиков. Активно се включва в дейността на Вегетарианския съюз. От 1921 г. редовно посещава неделните беседи на Петър Дънов и се запознава с идеите на Всемирното Бяло братство.
В началото на 20-те години на XX век за пръв път се запознава с международния език Есперанто, създаден през 1887 г от полския лекар Людвик Заменхоф. Идеите за равенство, братство, мир и международно разбирателство много допадат на Пампоров и стават негова съдба. През 1929 г. в Будапеща, Унгария, завършва курс за преподаване на Есперанто по метода на Андрео Че. Това му дава възможност да преподава във всички страни. През 1930 г. Пампоров е поканен да ръководи есперантски курс в Южна Франция. След курса посещава Париж, участва в Международния есперантски конгрес в Оксфорд, изнася сказки в Лондон, Манчестър и други градове на Англия. Оттам заминава за Германия – Кьолн. Клева, Берлин, Данциг. Поканен е да ръководи есперантски курсове в Латвия, като посещава още Естония, Финландия и Литва. Връзките на Петър Пампоров с Полша започват от 20-те години на XX век. В своя богат духовно-творчески живот Петър Пампоров проявява особено топло и приятелско отношение към полската страна. Проследявайки неговите пребивавалия в различни страни, оставаме с впечатление, че Полша е страната, която той най-често посещава и в която пребивава най-дълго.
Фиг. 2. Снимка с участници в XXIII международен есперантски конгрес в Краков. 1-8 август 1931 г.
Първото му посещение е свързано с участие в XXIII международен есперантски конгрес, състоял се от 1 до 8 август 1931 г. в Краков.
В личния му архивен фонд, съхранен в Държавен архив – Смолян, са запазени билетите от пътуването му във връзка с конгреса, делегатската карта, която му дава право да ползва безплатно градския транспорт, и много снимки (фиг. 2). Отличното му представяне на конгреса прави особено силно впечатление на полските есперантисти, от които получава покана да остане за по-дълго време и да изнесе пред полската общественост подходящи лекции за ползата от международния език есперанто, а така също и да изложи своите възгледи за трезвеността, вегетарианството, здравословния начин на живот, туризма и взаимното разбирателство между народите.
С особена любов по време на своите лекции той запознава слушателите с философията на Бялото братство. По това време Полша се намира в период на икономическа криза и хората чувстват нужда от нови идеи, които да осмислят, облекчат и подобрят техния начин на живот. Подобна духовна нагласа става добра почва за възприемането на хуманни идеи, основаващи се на триединството: Любов, Истина. Братство.
Много от лекциите на Петър Пампоров са посветени на темата за красотите на България като страна на розите и гроздето. Освен лекциите и сказките, той успява да организира и кръжоци по вегетарианство, трезвеност и здравословен начин на живот – теми, които по това време не са широко разпространени в Полша. Като изявен вегетарианец, по време на своето първо пребиваване в полската страна Пампоров среща трудности с прехраната, тъй като не намира вегетариански заведения. Това от своя страна още повече го амбицира в пропагандирането на идеите за здравословен начин на живот.
При завръщането си в България след конгреса донася със себе си много литература, преводи на есперанто, песни, стихосбирки, окултни списания от полски и чужди автори, оригинална есперантска литература от създателя на есперанто д-р Людвик Заменхоф.
Под въздействие на преживяното в Полша Пампоров пише статия, отпечатана във в. „Зорница“ на 2 септември 1931 г. В тази статия, озаглавена „Празник на мира и братството“, той споделя с особен възторг богатите си впечатления от конгреса:
„Въпреки наличието на делегати от целия свят, се говореше на единствения език – Есперанто и цареше атмосфера на братство, разбирателство и единение. След официалната част се проведоха заседания по секции според интересите: вегетарианци, въздържатели, пацифисти и др.“ Успоредно с деловата част по време на конгреса се провеждат интересни инициативи – летен университет по есперанто, екскурзии, концерти и традиционният бал-конкурс за най-красива национална носия. За чест на България, журито, съставено от най-авторитетните есперантисти, дава първа награда на обаятелна и скромна учителка от Русе, следвана от унгарка и естонка.“
След завръщането от конгреса Пампоров започва усилена кореспонденция с много от своите нови полски приятели. В писмата на есперанто особено място заемат темите, посветени на реалните човешки мечти, както и на високите човешки идеали. Едни от най-интересните писма са тези от Алина и нейния баща Мечислав Червински от Варшава, в които те благодарят на Пампоров за активната му дейност по време на пребиваването му в Полша и изпратената от него богата информация за България .
През 1936 г. се подготвя Първият общополски конгрес – среща на езотеристи, метафизисти и представители на др. окултни науки, оторизирани от Дружеството на приятелите на духовните науки. От името на дружеството към П. Пампоров е отправена официална покана за участие в конгреса с лекции за ролята на славянството и неговата мисия в света, за мястото и заслугите на България в световната култура, за същността на философията на Бялото братство и неговия идеолог Петър Дънов. За да бъде разбран от широката публика, лекциите му са преведени и изнесени на полски език. Тези лекции са запазени и до днес в личния архив на Пампоров.
От съхранените материали става ясно, че за него особен интерес са представлявали живота, творчеството и философските възгледи на група полски мислители – философи и поети, като Август Циешковски, Анджей Товянски, Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки. Зигмунт Красински. Циприан К. Норвид и др. Всички те са обединени от вярата за особената мисия на полския народ и славянството, за обновление на света и промяна към добро.
Запознавайки се с биографията и творческия път на Август Циешковски, Пампоров е силно впечатлен от неговата личност. Роден е на 12 септември 1814 г. в с. Суха, Подлесие, Полша, в аристократично семейство. Поради ранната смърт на майка му, за него се грижи близка на семейството баронеса заедно с неговия връстник Зигмунт Красински – един от най-големите полски поети-романтици през XIX век. Още от малък развива своя талант и се отдава на науката. На 16-годишна възраст заминава за Берлин, за да следва философия. По това време Европа е залята от философията на Хегел. Задълбоченото запознаване със същността на тази философия, Циешковски получава чрез един от талантливите негови последователи – професор Михелет. Възприемайки метода на Хегел за диалектическата еволюция на човечеството, той намира, че в исторически план има непълноти по отношение на бъдещето. Благодарение на своя интуитивен метод постига по-задълбочено и по-прецизно определение на възгледите относно Бога, Духа, Живота и др. При едно от своите гостувалия при баща си Циешковски споделя с него своите научни постижения. Обзет от бащинска гордост и ентусиазъм, бащата предлага да отидат в църквата и да благодарят на Бога. Това посещение в църквата се оказва съдбовно за по нататъшното развитие на младия Август. По време на четене на молитвата „Отче наш“, той е осветен и усеща силно вдъхновение. под влияние на което пише епохалното си философско произведение „Отче наш“ от 1000 страници. Това е Христов завет и социална програма за бъдещето, историософичен поглед към идващите векове, където се говори за същественост на Духа и мисията на Славянството, за свободата, равенството, братството, любовта, за средствата и начините на общественото спасение и силата на кооперативизма. Молитвата „Отче наш“ е съкратено евангелие, пророческа молитва за новата сила на духа, когато всички ще бъдат проникнати от любовта, светлината, свободата и ще бъдат обърнати към Бога. Книгата „Отче наш“ е философия на историята, философия на творчеството, философия на всемирното сътрудничество и братството. Тя обосновава научно и философски неизбежното тържество на Христовите начала – всемирното обединение на народите, мирът и правдата на новото човечество ще настъпят и всички люде и народи ще бъдат истински братя, деца на един велик любвеобилен Бог.
Тези биографични данни за А. Циешковски са написани от Петър Пампоров на есперанто. Преводът от полски на философското произведение „Отче наш“ е също негово дело. Книгата е отпечатана на български език през 1937 г.
Друг бележит полски философ, който предизвиква интереса на Пампоров, е Анджей Товянски. Роден е на 1 януари 1799 г. във Виленщчизние в благородническо семейство. Още като малък усеща силата на молитвата към Бога. Тя му помага да осъзнае, че когато човек има силно желание да постигне нещо значимо и се труди упорито, опирайки се на Бога, може да постигне всичко. През 1815 г. постъпва във Виленския университет, където изучава задълбочено морално-политически науки. На 18-годишна възраст става кандидат на философските науки. Основен въпрос, който си задава, е за смисъла на човешкия живот и истината за живота. Не намира отговор сред хората и се обръща към Бога. През 1818 г. е избран за съдия във Виленския районен съд. Като съдия се стреми винаги да бъде справедлив, проявявайки християнска грижовност към всички нуждаещи се. След смъртта на баща си наследява голямото фамилно имение. Тригодишният му престой в имението се характеризира с благородно отношение към селяните и техния труд. Въпреки че има всички условия да живее спокойно, да се радва на своето богатство и на многолюдното си семейство, той решава да се посвети в служба на полските емигранти, намиращи се по това време във Франция, в Париж. Убеден е, че сред тях ще бъде най-полезен, вдъхвайки им вяра в Бога и че Божието царство може да се осъществи и тук на земята, ако всички хора се обединят и заживеят съгласно Божията воля. Изпадайки в религиозно сектантство, той счита, че не с революции, а чрез християнски начин на живот може да се постигне освобождението на Полша и осигуряването на нейния просперитет. Товянски е убеден, че полският народ е избран народ и има месианско предназначение да спаси и поведе към олагоденствие всички останали народи, та личност на Товянски, неговите възвишени религиозни идеали оказват силно влияние върху творчеството на такива големи поети-романтици като Мицкевич, Словацки, Норвид, Красински и др.
Голяма помощ при проучването личността и творчеството на А. Товянски Петър Пампоров получава от неговата активна кореспондентка Валентина Хорошкиевич от Вилнюс, която е началник на секретариата в университета „Стефан Батори“ и му предоставя богата литература за живота и религиозно-философските възгледи на Товянски. Самата тя намира много общи черти във възгледите на Товянски и Дънов. И двамата изтъкват като основни житейски принципи вярата в Бога, любовта към човека, личното усъвършенстване, готовността да се жертват и да служат на другите.
С голям ентусиазъм Пампоров се заема да опознае живота, творчеството и идеите на забележителните полски поети-романтици А. Мицкевич, Ю. Словацки, З. Красински, Ц. К. Норвид и др. Времето, през което те живеят и творят, е време на борби за национално освобождение и създаване на независима полска държава. Поради жестоко преследване от страна на руския поробител, всички те, патриотично настроени и свободомислещи. са принудени да търсят убежище в други страни. Франция, като страна на свободата, дава под-слон на много полски емигранти. Именно тук се установява цветът на полската интелигенция. Под въздействието на идеите на Товянски и творчеството на поетите-романтици се оформя движение за мисията на полския народ и другите славянски народи.
Един от най-изявените пропагандатори на тази мисия е Адам Мицкевич. В своята „Книга на полския народ и на полското странничество“ Мицкевич сравнява предстоящата мисия на полския народ със спасителната мисия на Христос: „Христос учи, че не е достойна за почит на земята нито човешката мъдрост, нито властта, нито короната, нито богатството, а едно само е достойно за почит – да се жертваш за доброто на хората. И който жертва себе си за другите, ще намери мъдрост и богатство, и корона на земята, в небето и на всяко място. А, който жертва другите за себе си, за да има мъдрост и власт, и богатство – ще намери глупост и нищета, и унижение на земята и на всяко място.“ Всички тези лозунги – за мисия, за жертва, за водачество в борбата за доброта на човечеството, подхранват сърцата и вярата на многобройното полско емигрантство – бедно, отчаяно, загубило надежда, лишено от дом и роди-на. Много от особено силните фрагменти в „Книгата на полския народ“ са преведени от Петър Пампоров на български език .
В многостранните си контакти със своите полски приятели Пампоров е имал щастието да получи като подаръци много книги, третиращи въпросите, които го вълнуват и които днес представляват уникална антикварна ценност.
Пътувайки из много страни, Пампоров е имал възможност да се запознае с различните култури и сравнявайки славянската култура, славянските добродетели, славянската нравственост, с тези на другите народи, стига до убеждението, че бъдещето принадлежи на славянството и че славянството може да даде много повече на човечеството. Тази своя убеденост той запазва до края на земния си път.
За активната си дейност в полза на славянството Пампоров е привлечен на отговорна работа в Дружеството на младите славяни със седалище във Варшава на 28 септември 1936 г. Той е определен като референт на българската секция към дружеството. Още с приемането му се възлагат следните задачи: да преведе на български език устава на дружеството; да прави ежемесечни отчети за дейността на секцията; да организира българска читалня към библиотеката на дружеството, като за целта се обърне с молба към всички български издателства да изпращат като дарения български книги; да издирва и привлича в дружеството всички млади автори, пребиваващи в Полша, и особено студентите, които живеят в общежития; да води кореспонденция и поддържа постоянни връзки с Младежкото славянско дружество в София; съвместно с генералния секретар на дружеството във Варшава да подготви за издаване българо-полски речник .
На 28 октомври 1936 г. полският психо-графолог и автор на научни трудове с псевдоним Шиллер-Школник откликва на молба на Пампоров да му бъде направен хороскоп. От него се вижда, че той е действена, творческа и импупсивна натура. Притежава богат литературен талант, дар слово и богато въображение, ясен и критичен ум, вроден интелект, оригинален мироглед и подход към различни житейски проблеми, всестранни и богати знания. По характер е добър и честен. Въпреки многото трудности в миналото е успял да постигне много в духовното си развитие. Ще живее до дълбока старост и ще реализира много от своите планове.
През 1938 г. „Лигата за братско сътрудничество“ в Полша получава разрешение за създаване на местни дружества в цялата страна. Поради голямата предстояща работа по създаване на филиалите, ръководството на лигата, отчитайки безспорния организаторски талант на Пампоров, го уведомява, че им е много необходим и го кани за сътрудничество, като му подготвя документи за продължителен престой в Полша. Предчувствието за наближаващата война предотвратява това заминаване. Негов редовен кореспондент му съобщава, че от вестниците е разбрал, че Германия се стреми да привлече България на своя страна и ще бъде много тежко, ако тя наистина бъде въвлечена в коалицията срещу Полша. Евгениуш Яскевич съветва Пампоров да си остане в България и като изявен пацифист да посвети силите си за избягване участието на България в тази коалиция. За жалост, амбициите на Хитлер надделяват, войната пламва, погазвайки всички човешки стремежи към красота, добро, любов, братство и равенство между народите.
След войната Пампоров продължава да поддържа връзки със своите приятели от Полша, които в писмата си го информират редовно за всички зна-чими събития в полската страна и най-вече за състоянието на есперантското движение. През 1956 г. получава покана да вземе участие в национален еспе-рантски конгрес във Варшава.
Последното му посещение в Полша е през 1959 г. във връзка с 44-я юбилеен световен конгрес на есперантистите във Варшава по случай 100-годишнината от рождението на автора на есперанто – д-р Заменхоф. На конгреса му е връчен юбилеен медал и се среща с многобройните си приятели от различни страни на света. Въодушевен от богатата програма и от атмосферата на конгреса, той се завръща в България и с ентусиазъм продължава пропагандирането на есперанто, като до края на живота си поддържа връзки с една от най-обичаните от него страни – Полша.
Огромната му кореспонденция с есперантисти от много страни в Европа и света е удивителна не само като обем, но и като съдържание. Най-голям дял от нея заема общуването му с неговите полски приятели. Всички писма, които той получава в периода между’ 1931 и 1978 г, могат да се обособят в три раз-дела: посветени на международния език есперанто, на учението на Петър Дънов и Бялото братство и с любовна тематика.
Най-много на брой писма и обхващащи най-дълъг период от време са тези с Еугениуш Ящкиевич – човек с богата култура, владеещ няколко езика, проявяващ интерес към окултните науки и есперанто. С Пампоров се запознават по време на ХХІІІ световен конгрес на есперантистите в Краков през 1931 г. След като разбира, че Пампоров проявява интерес към окултните науки и е привърженик на учението на Петър Дънов за Бялото братство, той го кани като гост на Първия общополски конгрес на приятелите на езотерични и др. окултни науки, за да запознае участниците със същността на учението, което по онова време не е познато в Полша. Като заемащ отговорна длъжност в Дружеството на приятелите на духовните науки, той свързва Пампоров с много от активните негови членове, включително и с много издатели и редактори на литературни и печатни издания, третиращи тази тематика. Е. Ящкиевич е и първият преводач на произведения на Петър Дънов на полски език .
Други активни кореспонденти на Петър Пампоров са Юзеф Хобот и неговата съпруга Мария. Те разполагат със собствено издателство, в което отпе-чатват книги с духовно-религиозна и философска насоченост. В това издателство излиза и периодичното списание „Хейнал“ – съшо с духовно-религиозна тематика. В това списание намират място и много статии на Пампоров – неговите впечатления от пребиваването му в Полша, пътуванията му из нея и впечатленията му от многото срещи и гостувания на полските семейства по време на празници. В същото списание са публикувани обширни фрагменти от книгата на съвременния полски писател и общественик Ян Виктор за пътешествията му из балканските страни. Написаното за България силно се харесва на г-жа Хоботова, която намира, че ценностните системи на двата народа – българския и полския, са много близки. Тя е впечатлена от културата на България, от непоквареността, творческите усилия, стремежите към красота и младежкия ентусиазъм. Тя вярва, че двата народа „рамо до рамо“ могат да допринесат много за постигането на едно по-светло утре. Според нея България и Полша имат един особен общ недостатък – преклонението и сляпото подражание на чуждото. Тя дори мечтае да научи български език и да посети България, за да се запознае по-добре с една от най-старите култури в Европа. Петър Пампоров и г-н Хобот са обединени и от идеята за бъдещата мисия на славянството. И двамата са на мнение, че България, като люлка на славянството, и Полша, по подобие на Прометей, могат да играят водеща роля в осъществяването на тази мисия .
Интерес представлява и кореспонденцията между Пампоров и младия студент по фармация Карол, който заедно със своята майка и леля приема идеите на Бялото братство и активно участва в неговото разпространение. Карол израства в семейство, в което се изповядват високи и благородни идеали за човечност, братство, взаимопомощ, отричане на войната и всички прояви на насилие. Под влияние на Пампоров той изучава есперанто, което му помага да разшири своите контакти с близки по идеи хора.
Поради наличието през 30-те години на различни течения в духовния живот на Полша, Дружеството за духовни знания планира провеждането на конгрес, в който да вземат участие представители на тези течения. Основната цел на конгреса е, в атмосфера на толерантност, взаимно уважение и изслушване, да се споделят мнения и идеи за максимално обединяване на различните течения, тъй като по същество всички те са плод на една и съща възвишена духовност.
Високо оценявайки духовните изяви на Пампоров, Карол му отправя сърдечна покана за участие в този конгрес, дълбоко убеден, че неговото мнение ще бъде от голяма полза за духовния живот в Полша. Карол и неговото семейство уведомяват Пампоров, че го канят с открито сърце и въпреки скромните си възможности, ще направят всичко необходимо за неговото приятно и ползотворно пребиваване в Полша.
В по-късните си писма Карол с тревога споделя мисли във връзка с международното положение и реалната опасност от избухване на война. Като убеден пацифист и познаващ изстрадалата полска история, Карол, както и всички свързани с идеите на Бялото братство, застава категорично против войната и всички форми на насилие.
През пролетта на 1939 г. Карол е призован в армията за отбиване на задължителната военна служба. Голяма била радостта му, когато разбрал, че е разпределен в медицинските санитарни формирования и вместо да бъде обучаван как да убива хора, ще има възможност да бъде полезен при спасяване живота на ранените бойци. По-нататъшната негова съдба е неизвестна, тъй като липсват други писма. След войната майката на Карол продължава да кореспондира с Пампоров, като споделя с него своята гордост за това, че синовете ѝ вземат активно участие в духовния живот на Полша.
Трогателно мила е кореспонденцията на Пампоров с производителя на сладкарски изделия Юзеф Гузик от гр. Ясло. Въпреки голямата си заетост с производството, той отделя много време и за самообразоване. Надарен с природна интелигентност и възпитан в любов към Бога, той организира и води кръжок, с който обединява участниците в стремежа им към духовно възвисяване. Като добър есперантист се абонира за различни есперантски издания. В едно от тях – сп. „Егаtесо“ (Братство), намира обширен материал, посветен на Петър Дънов и неговото учение за Бялото братство. По този повод и поради различията в мненията, които се споделят по темата, той се обръща към Пампоров за по-обширна информация за Дънов и братството, а по възможност и за една хубава фотография на учителя. Четейки писмата на Юзеф Гузик, човек не може да не се възхити от неговия морал, мироглед и устойчиви философски разсъждения за живота и човешките взаимоотношения. Виждаме, че на автора им прави особено впечатление склонността на хората да забелязват негативното, недостатъците и лошите черти в другите много повече, отколкото да забележат хубавото в човека и да помогнат на другия в неговото развитие и обогатяването му с повече добродетели. Той не само вярва в Бога, а чувства, че Бог е в него като Живот, Светлина и Любов. Обикновено при хората, отдадени на материалното благополучие, духовните вълнения са на по-заден план, докато при Ю. Гузик материалните придобивки са средство за задоволяване на духовните му потребности. Щедри и искрени са неговите помощи към нуждаещите се негови съграждани. Почти всички разноски, свързани с пребиваването на Пампоров в Полша, са поемани от него.
Активна преписка поддържа Пампоров и с Хелена Лопуска, родена в Крим, Русия, където семейството ѝ притежава голямо имение. Нейната мечта била да превърне това имение в своеобразна колония, в съответствие с философските възгледи на Толстой и други велики духовни личности. Избухването на Октомврийската революция принуждава нейното семейство да емигрира в новоосвободена Полша. Настаняват се в ново имение в Казимеж – Долни, край р. Висла. Един от синовете ѝ попада в плен по време на Полско- съветската война през 1920 г. Безследното му изчезване внася силна мъка в сърцето на майката. След като двамата ѝ живи сина завършват висшето си образование и поемат самостоятелно своя път в живота, Хелена Лопуска решава да продаде имението, разпределя парите от него и с нейната част има намерение да замине за България, за да заживее заедно със своите български братя и сестри от Бялото братство и да бъде по-близо до своя учител Петър Дънов. В дълго и обширно писмо до Петър Пампоров тя споделя своите съмнения и мотиви относно своето решение да дойде да живее в България, където би се чувствала най-добре сред своите съидейници. За съжаление, избухването на Втората световна война я лишава от възможността да реализира тази своя мечта.
Какво е най-характерното за третата група преписки на Пампоров с неговите полски приятели, а именно тези с любовен характер. Преди всичко в тях се откроява неговото кавалерско отношение към жената, висока нравственост, непорочност и редица други добродетели, които са му спечелвали вниманието на много романтично настроени дами. Прави впечатление, че в почти всички писма, получени от жени, се търси неговата приятелска опора, мнение и съвет по повод на преживени трудности в живота и при разрешаване на различни проблеми. Жените са го възприемали по-скоро като брат – приятел, отколкото единствено като представител на мъжкия пол. По-силни чувства са изразени в писмата на Мария Кониечна, Анелка Вабико, Ванда Бачинска. Халина Смолярска и др. В близо двегодишната богата кореспонденция с Валентина Хорошкиевич, освен обмяната на мнения и възгледи, свързани с философията на А. Товянски и Бялото братство, се ражда едно дълбоко и искрено приятелство, което изиграва благотворно влияние и върху двамата. Особено тежко става духовното състояние на Валентина след нейното пенсиониране. Изпаднала в силна депресия и отчаяние, тя споделя, че благодарение на писмата от Пампоров успява да превъзмогне това състояние.
Възхитителни и интересни са стиховете, които изпраща на Пампоров Халина Смолярска от Варшава през 1934-1936 г. Едно от нейните стихотворения, което той най-много харесва, завършва така:
Болката своя ти преустрои
с нея своята душа усили!
Злоба човешка, обида злородна,
обръщай смело в любов благородна!
Паневритмия във Варшава
(В-к „Братство“, бр. 169 от 11.Х.1936 г.)
Един от най-хубавите паркове на Варшава е парк „Падеревски“ – живописни алеи, езерца с лебеди, мостове, полянки, басейни за плуване и пр. Има специални игрища за тенис, футбол и др.
Прекрасен слънчев ден, един от тези дни, в които цялото Небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ – знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и стройна танцьорка, пълна с радост и живот. Около статуята – рози, само рози. Това е едно от най-привлекателните кътчета на парка. В определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия салон“ – хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за футболно игрище, но по това време е на наше разположение, напълно свободна.
Денят е Божествен, слънчев и топъл. Ние почваме нашите упражнения. Чува се българско слово, български песни, свещените песни за Любовта, за новия ден, за слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце. Танците – това са стихията на полската мистична, музикална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри – славяни. И българският език, както и преди 1000 години, става отново свещен носител на Христовите възвишени, чисти и свети идеи за Божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: „Това аз търсех отдавна“. Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарност за великата любов Божия, която се излива всеки миг върху нас.
И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно на езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещаят гибел, се зараждат малките оазиси на святото и велико бъдеще, което носи Новата култура. Славянството се пробужда и вижда вече своя път, пътят на Христа, пътят на Любовта, светлината и свободата, едничкият път, който води към мир, братство и хармония.
П. Г. П. (Петър Георгиев Пампоров)
Варшава, 16 септември 1936 г.
