Беседа, изнесена на 2 декември: Аумен

Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота. В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? – Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота“ в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? – Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо. И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.Сега всички хора се стремят да бъдат велики. Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? – Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки. Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.

И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него.“ Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце!“ Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум!“ Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила.“ Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас.“ Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим!“ Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.

Изпейте упражнението „Вехади“. Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен“, но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво – наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор“ разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор“ разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.

Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно.“ Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език?“ -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“

Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е. мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен.“ Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас.“ Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро.“

Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото. Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? – Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? – Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец“. Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал. Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.

Питам: Защо се учите да пеете? Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно.“ Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.

Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много?“ Питам: Защо толкова войници пазят царя? – Така е наредено. – От кого? – От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях – по тях той ви познава.

Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат.“ А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат!“ Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.

За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това – с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия – лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? – Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън. И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.

И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали – за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата“аум“, които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.

Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота – в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал!“ Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал – този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши – това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? – Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия.“ Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!… Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? – В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред. Малкото постепенно ще се разраства.