Чете: Цветелина Добрева
„Добродетели“ – из словото на Учителя Петър Дънов
Добродетелите имат нужда от посяване в нашите умове. За тях трябват условия, време, за да израстат. Нужно е всеки сам да намери и използва начините за правилното им посаждане така, че да не изчезнат след години, а да пребъдват в него през целия му живот.
Представете си посяване на цвете. Представете си коя точно добродетел искате да развиете у себе си и мислено я посадете в мозъка, в сърцето, в станаха, в питото си, във всяка своя клетка. От време на време мислено й пожелавайте да расте у вас, да цъфне, да узрее и да е с вас през целия ви живот като добър приятел и помощник в трудностите.
Добродетелите са:
• стъпалата, по които човек трябва да достигне съвършенство;
• добри качества в действие;
• измерими чрез силата на светлината в аурата на човека;
• условие за чудеса около теб;
• Божественото в човека;
• облекло за душата и сърцето;
• естествени сили вътре в човека и в природата;
• основа на живот в равновесие;
• онези положителни лични качества, които можем да проявяваме безусловно, неизменно и са станали отличителното в самите нас;
• са методи, чрез които хората могат да се научат да не потъват в гъстата материя на живота, да устояват на огъня на ада и да вървят по вода;
• природосъобразен начин за поддържане на здравето у човека;
• са показател за здравето, мисленето и емоционалната интелигентност у всеки един човек;
• са природни сили, които следва да се изучават, и правила, по които не е лесно да се живее;
• умението всеки да върви по онзи път, който Бог е начертал точно за него;
• пътят, през който човешката душа трябва да мине, за да стигне до Бога.
