„Ако искате да знаете кой съм, ще ви кажа: Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най- малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал, да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример.“ Учителя, „Петимата братя“
Ученикът, който следва примера на Учителя, за да го превърне в начин на живот, е Боян Боев. Навярно затова и днес се разказва с уважение и топлота за него, за „Брат Боян“. Той не е говорил много за себе си, чуждо му е било всяко позьорство, всяка показност. И затова неуместни са гръмките фрази, когато решим да говорим за него. Виждаме през времето как той неотклонно, всеотдайно следва своя Учител. „Ако искате да видите жив Ангел на Земята, гледайте Боян Боев.“, казва веднъж Учителя. Но пак от своя Учител Боян Боев е чул: „Близо до Христа може да бъде само малкият, който се е научил да се смалява“.
Навярно благодарение на смирението, основната добродетел на Новия човек, Боян Боев успява да осъществи една важна задача в живота си – да бъде връзката, живият мост – защото само смиреният човек, който живее със съзнание за Цялото, може да вижда единство в противоречията, възможност за сътрудничество в конфронтацията.
Тази задача Боян Боев осъществява в различните полета на своята дейност. На първо място той е живото свързващо звено между Учителя и братята и сестрите извън София. От друга страна, като учен, в многобройните си статии той търси допирни точки между природоматематическите науки и духовната езотерична наука. Осмисля от духовно гледище официалните научни факти. Убеден е, че съществува единна неделима наука, която отговаря на двете човешки естества – материалното и духовното, на външния и вътрешния човек. Боян Боев прави връзка и между западното езотерично християнство и Учението на Новата култура. Още като млад той изучава задълбочено антропософия, има лични срещи и разговори с Рудолф Щайнер. В книгата си „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ (1943) Боев прави паралел между предходната проява на Бялото Братство в България – богомилството, и сегашната – делото на Учителя. През годините на своето учителстване Боян Боев е създал истинска, пълноценна духовна връзка със своите ученици, които го търсят за съвет до края на дните му. На базата на дългогодишните си педагогически изследвания и задълбочените си познания на принципите и методите за възпитание, дадени от Учителя, Боян Боев написва книгата „Учителят за образованието“ (1943), която свързва съвременната педагогика с възпитателните и образователни методи на Новото Учение.
Но най-силна и трайна е връзката му с Учителя през вековете. От събора в Търново през 1912 г. Боян Боев си спомня думите на Учителя: „… едно време, много хиляди години преди Христа, бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, после в Персия…и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото Братство.“
И днес, когато погледнем към ученика от Изгрева Боян Боев, виждаме разбиращия му топъл поглед, благата му усмивка. Виждаме как след разговор с Учителя, когато душите на присъстващите пеят вдъхновени, щастливи, ведри, той бърза да се отдели и сам до късно да дешифрира стенографираното Слово, за да го напечата и изпрати с писма до приятелите от провинцията. Усетил жаждата на тези, които не могат да бъдат близо до Учителя, той споделя с тях благото на Божието Слово. Така се раждат писмата на Боян Боев. Те винаги започват с описание на ситуацията, обстановката, природата. Сякаш пишещият сътворява невидима врата, през която да влязат жадните за Словото души и така да преживеят чудото на случилото се.
Боян Боев притежава истински дар за общуване. Той обнадеждава, съветва, без да съди и морализира, никога не критикува, не се спира на отрицателните прояви. При разговор с него човек се чувства разбран, обгрижен, окрилен. Винаги има гости на трапезата си и раздава щедро на нуждаещите се подарените му дрехи и вещи. Той има необикновена памет, запомня точно имената, лицата, проблемите, дори рождените дати на хората, с които е общувал и срещайки ги години по-късно, започва разговора оттам, откъдето е свършил при последната им среща.
Наричат Боян Боев „усмихнатият мъченик“ – толкова удивителен е начинът, по който носи своето физическо страдание – последното изпитание на този ученик, за когото Учителя казва, че е достигнал края на своите земни прераждания. И когато идва последният му ден на Земята, 23 юли 1963 г., в българските земи, където гласът на ясновиждащите пророци никога не е заглъхвал, в Петрич, прозвучават думите на тази, която вижда отвъд видимото – пророчицата Баба Ванга. „Круме – казва тя на своя най-близък съсед, който се е завърнал от погребението на Боян Боев в София – кой беше тоя от вашите, дето вчера го погребахте у София? Ей, той бил голем човек, бе Круме, велик човек! Мале, целото Небе се покри с ангели, чак Слънцето се закри. А отпред Учителя ги води да си го приберат. А, свети човек! … А коя е тая убава жена, що чете надгробното му слово? Глей шо убава жена, шо убави дрехи!“ (сестрата, прочела надгробното слово, е стенографката Паша Тодорова). „Когато се случва нещо изключително, когато една душа завърши своето земно развитие – на Небето става празник, всички възвишени същества се веселят”, казва Учителя в една от своите беседи. И също така, винаги на Земята има един свидетел, един истински зрящ като пророчицата Ванга, и един, който да разказва като брат Крум от Петрич, та да се знае и да се помни.
Тук свършва историята за един истински ученик на Учителя. Нека и ние завършим разказа си за него с казаното от стенографката Паша Тодорова в прощалното й слово за брат Боян Боев: „Той не се защитаваше и не искаше да го защитават. Той знаеше, че Истината не се нуждае от защита, нито от доказателства. Ако някой кажеше нещо в негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете.“
Нека да помълчим пред този поглед; нека ни изпълни и омиротвори неговата мъдра чистота. Дано ни бъде простено, че толкова ни се искаше да го защитим – него и другите ученици от Изгрева, и да оставим Истината да ни води, за да видим ясно великото дело на Учителя, който чрез учениците си извайва, във времето преди и сега, образа на Новия човек.
Из „Учениците и сътворението на новия човек“
Соня Митева
